„Битката за промяната на националния празник не е приключила. Ще се чака в бъдеще удобен момент.” Това е мнението на известния журналист Антон Гецов. Подмяната на националния празник Трети март е част от широкомащабна, налагана отвън кампания за изхвърляне на Русия от българските пазари и изкореняване на русофилията в България, убеден е той.
В първите десетина години на нашия век 2009 г. в Русия настъпва важна трансформация, ерата на Елцин е заменена с ерата на Владимир Путин, Русия се възражда и се очертава като геополитически съперник на САЩ, на който трябва да се противодейства. Като начало САЩ си поставят за задача да изтласкат Русия от енергийните и суровинни пазари в Европа.
В България, след силна кампания за „диверсификация” и намаляване на „руската зависимост” са ликвидирани трите проекта от Големия шлем на бившия президент Първанов – АЕЦ „Белене”, Южен поток и нефтопровода Бургас – Алексадруполис. Вместо строеж на АЕЦ „Белене” с платените и доставени руски атомни реактори, атомна централа щяла сега да се строи от американската „Уестингхаус” в Козлодуй, без да се използват наличните руски реактори, впрочем вече подарени на Украйна.
Руско-украинският конфликт, в който САЩ са на страната на Украйна, води до геополитическа конфронтация между двете велики сили. За САЩ е особено важно пригранични на Русия страни, включително черноморски, да вземат активно участие в тази конфронтация в политически, а ако се наложи и във военен план, за която цел на територията на тези страни се изграждат бази. По отношение на прибалтийските страни, Полша и Румъния, САЩ нямат проблем, но такъв имат с България, която има вековни връзки с Русия, отношенията между руския и българския народ са братски и при това положение на България не може да се разчита като надежден съюзник в конфронтацията с Русия. Затова и руското влияние в България и по-точно русофилията се планира да бъдат изкоренени.
България участва активно в тази кампания, страната ни се превръща в шампион по гоненето на руски дипломати, полетите между двете страни са преустановени, културният обмен е замразен, приближените до властта медии са включено активно в антируската пропагандна машина, по централните телевизии руската гледна точка не е представяна. При управлението на ПП на Кирил Петков, и от 6 юни 2023 г. на коалицията ГЕР-СДС, ПП-ДБ и ДПС битката срещу русофилията в страната доби набивал размах.
В изкореняването на русофилите са включиха видни русофоби, които дори подхвърлят абсурдната идея, ако Русия победи в Украйна, може да дойде и ред на България. „Трябва да се готвим за война” – подхвърли в едно изказване военният министър Тагарев. Внушението е ясно – „руската мечка” е заплаха за националната сигурност на България.
Обслужващите интересите в България слуги на Хегемона са на хранилка на американски организации и фондации. На 15 април 2023 г. разследващата журналистка Диана Гайтанджиева публикува информация, че за периода 2017 – 2021г. САЩ са отпуснали около 1 млрд. долара на държави от Централна и Източна Европа „за противодействие на руското влияние”. На България са дадени близо 58 млн. долара, без жбочи да се дава информация на кого точно са дадени тези пари.
Русофобите в това отношение възлагат особено значение на промиването на мозъците на младото поколение и проявяват особена активност за промяна на съдържанието на учебниците по история. В тях трябвало да се отдели специално внимание на „руската окупация” след края на Втората световна война. В България трябвало да се преименуват улиците, кръстени не само на съветски, но и на руски политици, генерали и дипломати. А само в София такива улици са „Гурко”, „Скобелев”, „Аксаков”, „Дондуков”, „Паренсов”, „Юрий Венелин”, „Тотлебен”, „Алабин”. И, разбира се, Трети март не бива да е национален празник на България.
В интервю от 3 март 2018 г. акад. Георги Марков каза: „Чичо Сам изгони дядо Иван от икономиката, от политиката, от отбраната, но няма как да го изгони от историята.”
Антон Гицов е роден през 1942 г. През 1970 г. постъпва на работа в Министерството на външните работи. От 1977 до 1983 г. работи в централата на ООН в Ню Йорк. През 1989 г. е изпратен на работа като културен аташе в посолството на България във Вашингтон.
Занимава се активно с журналистика. През 2020 г. е удостоен от СБЖ с наградата „Златно перо” за принос в съвременната журналистика.