Фразата „предложение, на което не могат да откажат“звучи като изречено от Кръстника
Приемането на еврото е единственият вариант за България, твърдят финансовият министър Владислав Горанов и управителят на БНБ Димитър Радев, но защо Швеция и Дания, които отговарят на условията за членове в Еврозоната отказват да се присъединят по редица икономически и политически съображения. Водещи политици – президенти и премиери от Унгария, Чехия и Полша също декларираха, че влизането в Еврозоната не е в техните планове, поне на този етап ?!
Двамата очакват идеята на еврокомисаря по икономическите въпроси, който вчера обяви, че другата седмица страните, които не са в Еврозоната, ще получат „предложение, на което не могат да откажат“.
Решението за увеличаване на броя на държавите, в които се плаща с евро, е политическо, затова и новият план, който ще бъде представен следващата седмица, може да даде зелена светлина за България, която от години стои категорично зад идеята за въвеждане на еврото. Пак от години обаче Брюксел предпочиташе да не повдига темата.
„Въпросът е и на политическо доверие, за да може онези подредени общества, към които ние се стремим и 10 години сме заедно в едно семейство, да ни повярват, че трябва да споделят валутата си”, каза финансовият министър Владислав Горанов.
От Европейската централна банка напомнят, че някои изисквания по отношение на еврото не може да се прескочат.
„Знаете, че като се присъедините към Валутния съюз, връщане назад няма. Затова и ние настояваме за институции, които да отговорят на нашите изисквания и за покриване на конкретни финансови параметри”, обясни Питър Прат, член на УС на ЕЦБ.
Ако се мине към членство в еврозоната в даден момент, българските банки ще бъдат одитирани и надзиравани от Европейската централна банка и единния надзорен механизъм, което означава, че БНБ повече няма да има такава роля, стрес тестовете ще се ръководят от чужбина, ще има публичност на одитните доклади за българските банки и вероятно ще се наложи да се засили контролът върху някои от тях и да се предприемат мерки за рекапитализация.
Няма как обаче да се постигне необходимата икономическа хомогенност като оптимална валутна зона, ако с политическо решение се обединят развити и неразвити стопанства с различна икономическа структура. Нобелови лауреати по икономика като Пол Кругман и Джоузеф Щиглиц от години обясняват, че Еврозоната е земетръсна и безперспективна. Гръцката икономическа трагедия, дълговите проблеми на Испания, Италия и Португалия са сред видимите доказателства за тези проблеми. Освен това, страни като Швеция и Дания, които отговарят на условията за членове в Еврозоната отказват да се присъединят по редица икономически и политически съображения. Водещи политици – президенти и премиери от Унгария, Чехия и Полша също декларираха, че влизането в Еврозоната не е в техните планове, поне на този етап.
Свободен автор – Философът