На 11 октомври 2024 г. Българската академия на науките отбеляза 155 години от създаването си с тържествено събрание и концерт в Софийската опера и балет. Поканени да присъстват на празника бяха представители на Министерския съвет, Народното събрание, дипломатическия корпус, местната власт, академичната общност, чуждестранни академии, международни партньорски организации и др.
Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски произнесе празнично слово.
Българска академия на науките е правоприемник на Българското книжовно дружество (БКД), учредено на 12 октомври 1869 г. в румънския град Браила. Това е едно от върховите събития през Българското възраждане наред със създаването на първото българско читалище в Свищов и учредяването на Българската екзархия. Неговата цел, залегнала в първия му устав от 1869 г., е да разпространява просвещението сред българите, да усъвършенства българския език и да изучава българската история и бит, да бъде научен център и да установява контакти с подобните научни центрове в чужбина.
Пръв председател на дружеството е университетският учен историк Марин Дринов, а деловодител е един от основателите му Васил Д. Стоянов. След Освобождението на България (1878 г.) БКД пренася дейността си в София и се налага като авторитетен научен център с богата обществено-културна и политическа дейност.
В списъка на първооснователите и дарителите са търговци, писатели, просветни дейци, книжовници, общественици, революционери… Имената на Евлоги и Христо Георгиеви, Васил Друмев, Добри Войников, Райко Жинзифов, Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Тодор Икономов, Нешо Бончев, Найден Геров, Димитър Шишманов, Марин Дринов, Васил Стоянов и много други остават завинаги в нашата памет като градители на най-голямата научна институция у нас.
Българското книжовно дружество се превръща в самостоятелна и независима институция. През 1911 г. се преименува в Българска академия на науките и е приет първият закон за нея. През 1928 г. е завършена централната сграда на БАН, построена на дарената от Столичната община земя. 22-ма академици ипотекират личните си имоти и влагат получените от БНБ 3 млн. лв. за строителството. В първото ръководство на БАН влизат преизбраният председател на БКД Иван Евстратиев Гешов, Любомир Милетич, Иван Пеев и Стоян Аргиров.
През 1947 г. Великото народно събрание приема нов Закон за БАН. Академията се превръща в централно държавно учреждение, на което са подчинени по-голяма част от създадените след 1945 г. научноизследователски институти в страната. След 1991 г. академичните звена на БАН стават автономни.
Днес Българската академия на науките заема достойно място в научноизследователското пространство у нас и в чужбина, активно утвърждава и популяризира българската култура. Със своите фундаментални и приложни постижения и резултати, многообхватна и висока експертиза учените от БАН подпомагат обществото и икономиката на страната, държавните и местните институции, допринасят за повишаване качеството на образованието и качеството на живота, участват в преодоляването на кризи и предизвикателства.