Българските работодатели са най-свирепите експлоататори на работниците и служителите си в целия ЕС,сочат и последните данни на Евростат. Разликата между България и средното за ЕС е драстична. У нас процентът е едва 6 от стойността на произведения продукт, при среден за съюда 26. А в Норвегия цифрата е над 40 на сто.
Заетите у нас са 2,1 млн. Души, при средна заплата е от порядъка на 1000 лева и то само в столицата. Т.е., ако у нас за труд се плаща колкото е средно за Европа, средната заплата би следвало да е над 2000 лв.
Да, ама-не.
Родният работодател не отчита, че трудът играе важна роля за функционирането на икономиката. От гледна точка на предприятията той представлява разход (разходи за труд), който включва не само възнагражденията и работните заплати, изплащани на наетите лица, но и разходи извън заплатите — най-вече вноските за социално осигуряване, плащани от работодателя. Следователно трудът е ключов фактор за конкурентоспособността на предприятията, макар че тя се влияе и от цената на капитала (например лихви по заеми и дивиденти върху собствения капитал) и от неценовите елементи, като например предприемачеството, уменията и производителността на труда, иновациите и позиционирането на марката/продуктите на пазара.
Що се отнася до наетите лица, компенсацията, която те получават за своя труд, наричана по-често работна заплата или заплащане, обикновено представлява основният им източник на доходи и следователно има определящо значение за възможността им да изразходват средствата си и/или да ги спестяват. Докато брутната работна заплата/брутните доходи включват социалноосигурителни вноски, платими от наетото лице, то нетните доходи се изчисляват след приспадане на тези вноски и на други дължими