„Атанас Атанасов от бутафорната ДСБ вдигна вой до Бога за това, че кабинетът предлага да се връчи орден „Стара планина“ на един заслужил българин – бившия министър на културата Георги Йорданов. Низостта на т.нар. генерал стигна до там да слага на една плоскост изстъпленията на комунистически режим и стореното от Георги Йорданов за отварянето и възхода на българската култура по времето на тоталитаризма.
Независимо от идеологическите щампи, Георги Йорданов е направил толкова много за имиджа на България навън, колкото всичките 240 депутати вкупом не могат да го направят и в задгробния си живот дори.
Интелектуалната мощ на Георги Йорданов е на светлинни години от ръста на политическите нищожества, окупирали законодателния храм! Той беше и продължава да бъде уникална личност, извън всяка матрица на времето! Той работеше с такъв замах, какъвто българската култура след него не помни! И единственото, което Георги Йорданов заслужава е, респект!
Когато слагаш син на генерал от ДС за кмет на европейска столица, а не можеш да приемеш, че съпартиец на същия този генерал е работил не на „тихия“, а на публичния културен фронт и е дал път на велики творци, това е израз на извратен, болен мозък, който лази пред днешните си господари по същия унизителен начин, както го е правил и при предишните.
Човек, който не е сложил две тухли една върху друга, и единственото, което е създал на публичната сцена – скандали, интриги и зловония, няма как да коментира величието на Георги Йорданов. Този политически примитивизъм, който е обсебил политическата ни каста, е пагубен за държавата! Ако така вървим, разрушителните стихии на днешното време няма да остави нищо свято за поколенията след нас.
Народ, който се отрича от миналото си, няма бъдеще! А с такива политици народът ни няма ни настояще, ни бъдеще!
И накрая – да правиш долнопробен цирк в парламента за човек, който е на 90 години и да се опитваш на този гръб да катериш измамни политически върхове, то е достойно само за презрение!
Роденият да пълзи не може да лети…”