Една от фразите, които никога изглежда не са били произнасяни (още – „И ти ли, Бруте!, Няма човек – няма проблем! И много други…) е тази на Мария-Антоанета – за хляба и пастите.
Но властта открай време не е имала реална представа за действителността.
И днес в представите на Първото лице, Единствено число в Отечеството ни любезно, заводите никнат ежедневно, жп линиите и влаковете ни са по-добри от тези в Япония, магистралите – по-модерни от тези в Китай, а народът не е бил никога по-добре.
…
По време на Блокадата на Ленинград, когато хората умират с десетки и дори стотици хиляди, когато по улиците е пълно с трупове, дворовете са претъпкани с фекалии, хората жестоко гладуват, правят си супи от лепило за тапети и бульони от колани и ремъци, изядени са кучетата и котките, дори мишките и плъховете и има немалко случаи на канибализъм – и от умрели, и от убити за целта човешки същества, главно деца, Александър Кузнецов, един от първите партийни ръководители на ужасно бедстващия град, уютно разположен в цитаделата на КПСС, хранен обилно като цялата елитна партийна върхушка, недоволства:
– У нас под път и над път се говори, че населението е зле. Един бил болен, друг бил болен, трети не можел и т.н., докато всъщност зад тази немощ, зад тези приказки се крие бездействието на ръководителите и нежеланието на самото население да работи… У нас понякога се злоупотребява с това „зле сме, зле сме“… Тази дума трябва да бъде изхвърлена от нашия лексикон, да я няма. Стига вече“.
Хленчи народът в пъклото на Блокадата, значи. Не иска да работи. Не са знаели ленинградчани, че работата носи свобода.
…
Ние обаче знаем отлично, че работата носи свобода, защото неотдавна ни отвори очите за това Първото лице, Единствено число в Отечеството ни любезно.
Фейсбук