България е подписала документ за бързо придвижване на войски през страната. Според вестник „Катимерини“ коридорът е предназначен да свърже главните стратегически градове за НАТО по източния му фланг
Като най-важна причина за сътрудничество между България, Гърция и Румъния се посочва осигуряването на бърза реакция и мобилизиране на подкрепления, в случай че сигурността на една от трите държави е застрашена.
Това стана ясно от пост на гръцкия военен министър Никос Дендиас в социалната мрежа „Х“. „Заедно с моите български и румънски колеги Атанас Запрянов и Ангел Тилвар подписахме писмо за намерения днес в кулоарите на срещата на върха на НАТО във Вашингтон за създаване на хармонизиран коридор за военна мобилност. По мое предложение през есента ще имаме тристранна среща в Александруполис, за да обсъдим изпълнението на предвидените действия“, обяви Никос Дендиас.
Според „Катимерини“ коридорът е предназначен да свърже главните стратегически градове за НАТО по източния му фланг – гръцките Солун и Александруполис с българските Варна и румънската Констанца. Именно край Констанца вече е в ход разширяване на военната база, която скоро трябва да се превърне в най-голямата на НАТО в Европа.
Като най-важна причина за сътрудничество между България, Гърция и Румъния се посочва осигуряването на бърза реакция и мобилизиране на подкрепления, в случай че сигурността на една от трите държави е застрашена.
Плановете за т.нар. Военен Шенген битуват от поне 8 години. Словосъчетанието беше наложено от командващия сухопътните войски на САЩ в Европа ген. Бен Ходжис. През май 2016 г. на международна конференция в естонската столица Талин под наслов „Създавайки нова норма“ той е цитиран да казва: „Необходимо е това, което бих нарекъл Военен Шенген“, като аргументира нуждата с бавните механизми за взимане на решения: „Сега ми е необходима една седмица, за да получа разрешение за прехвърляне на сили от Германия в Полша. И две седмици – за разрешение да прехвърля сили през територията на Чехия. Ние имаме нужда от същата свобода на движение в ЕС като шофьора на ТИР, който превозва ябълки от Полша във Франция.“
Темата беше повдигната и в България през 2017 година, като тогавашният министър на отбраната Красимир Каракачанов е цитиран да казва, че страната ни може да подкрепи идеята за Военен Шенген, но преди това трябва да проведе преговори със съюзниците в НАТО.
През 2018 година въпросът за Военен Шенген стигна и до ЕК. Неназован официално европейски дипломат беше цитиран от АФП да казва: „Тези предложения имат практическо измерение, но необходимостта от тях е ясна при засилването на напреженията с Русия. Вече не може да се каже, че конфликт в Европа е невъзможен.“
След нахлуването на Русия в Украйна НАТО отново предупреди своите членове, че „твърде многото бюрокрация възпрепятства придвижването на войски в Европа – проблем, който може да доведе до големи забавяния, ако избухне директен конфликт с Москва“.
През февруари тази година Нидерландия, Германия и Полша се съгласиха да оптимизират своите военна логистиката, за да рационализират изпращането на военни сили до руската граница през нидерландското пристанище Ротердам и железопътните системи на Германия и Полша в случай на голяма криза.
През юни британското издание „Телеграф“ информира, че идеята на Золфранк ще бъде обсъдена на срещата на върха на НАТО във Вашингтон. В статията се описва подробно как „сухопътните коридори на НАТО могат да изстрелят американските войски на фронтовата линия в случай на европейска война“. Включена е и карта, която показва петте коридора, на които се разчита за тази цел – Нидерландия – Германия – Полша, Италия – Словения – Хърватия – Унгария, Гърция – България – Румъния, Турция – България – Румъния и Норвегия – Швеция – Финландия.