Ковчегът с тленните останки на цар Фердинанд поема към България късно в понеделник, 27 май 2024 г. Това съобщават от католическата църква „Св. Августин” в германския град Кобург, в чиято крипта е положено тялото на монарха след смъртта му през 1948 г., непосредствено до саркофазите на майка му и баща му.
След смъртта му Фердинанд е поставен в т. нар. пътуващ ковчег, защото предсмъртното му желание е било да бъде погребан в България, управлявана от него в продължение на 31 години първо като княз, а след това като цар.
Владетелят, който е обвиняван за националните катастрофи след Междусъюзническата война и Първата световна война, живее в изгнание в Кобург почти 30 години след абдикацията си през 1918 г.
Връщането на тленните му останки в България става по волята на неговия внук Симеон Сакскобургготски. Ковчегът ще бъде положен за вечен покой в семейната крипта на любимия му дворец „Врана” в София, съобщиха по-рано от фонд „Цар Борис и царица Йоанна”.
Новината за връщането на костите на Фердинанд предизвика брожение сред историци, политици и общественици. Мнозина смятат, че това е неуместно заради противоречивата репутация на монарха.
Фердинанд I е княз на България от 7 юли 1887 г. до 22 септември 1908 г., когато е обявена независимостта на България, и цар на България от 22 септември 1908 г. до абдикирането му на 3 октомври 1918 г.
Монархът е роден във Виена през 1861 година. Син е на австрийския генерал принц Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота (1818–1881) и на принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска (1817–1907), дъщеря на последния френски крал Луи-Филип.
Младият принц прекарва детството си при своите родители във Виена, където баща му е на австрийска военна служба. Там посещава училището за кадети, като достига до лейтенант в Единадесети полк на Австрийските хусари, и старши лейтенант на Хонвед хусарите в унгарската конница, чин който запазва до избирането му за български княз.
Българската историография разглежда цар Фердинанд като противоречива личност. От една страна, изтъкват се заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава, както и за нейната независимост. От друга страна, на Фердинанд се хвърля вината за неуспешното участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки загуби.
На 22 септември 1908 г., заедно с провъзгласяване на независимостта на България в църквата „Свети 40 мъченици“, Фердинанд I е обявен за „Цар на българите“, с което се възстановява титлата на българските монарси от Първото и Второто царство.
През 1909 – 1912 се стреми да бъде в добри отношения с Руско-френския съюз; търси доброжелателството и на Великобритания, Австро-Унгария, Италия.
След избухването на Първата световна война през юли 1914 г., под влияние на Фердинанд I, българската външна политика се ориентира към Централните сили — Австро-германския блок, към който България се присъединява официално на 6 септември 1915 г. Въпреки военните успехи на фронта — разгрома на Сърбия (ноември — декември 1915) и победата над Румъния (септември – октомври 1916), България претърпява национална катастрофа в края на войната. Скоро след пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското примирие и капитулацията на България на 30 септември, принуден от обстоятелствата, цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си — княз Борис Търновски (цар Борис III), и напуска страната.
Старият цар никога не е бил допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, особено през 1937 г. при раждането на внука му — престолонаследника княз Симеон Търновски. Умира на преклонна възраст в дома си в центъра на Кобург на 10 септември 1948 г., надживял смъртта на двамата си синове и края на династията в България.