С своя резолюция от 23 май 2024 г. Общото събрание на ООН обяви 11 юли за Международен ден в памет на жертвите на геноцида в Сребреница през 1995 г. по време на войната в бивша Югославия. Сърбия, босненските сърби и Русия категорично се противопоставиха на резолюцията, която беше приета с 84 гласа „За”, 19 – „Против” и 68 „Въздържали се”. България също подкрепи документа, но в медиите се появи информация за колебания по отношение на тази позиция в последния момент преди гласуването.
От тези ужасни събития минаха вече почти 29 години, време достатъчно, за да ги прати в зоната на забравата. „Авантаж” припомня хронологията за всички, които искат да си я припомнят или да я узнаят.
От март 1993 до юли 1995 г. армията на Република Сръбска (АРС) държи града под обсада. Най-близката територия, контролирана от мюсюлмани, отстои на 100 километра по въздух. Анклавът е в перманентен дефицит на храна, лекарства и гориво. Течаща вода няма, защото босненските сърби са разрушили централния водопровод.
Бедственото положение не се променя, когато ООН обявява Сребреница за „Зона за сигурност” и изпраща там военен контингент от 600 души, снабдени с леко оръжие. Анклавът обаче остава обкръжен от части на сръбския корпус „Дрина“, които прогресивно ограничават наземния достъп на хуманитарни помощи.
Анклавът е превзет за 6 дни през юли 1995 от корпуса „Дрина“. В бягството си жителите на Сребреница се разделят на две части. Едната колона от 10 – 15 000 мъже тръгва през гората в опит да достигне зона на босненската армия. Друга част от около 20 – 25 000 души бива изтласкана в най-северните части на анклава и е обкръжена от армията на босненските сърби.
Тази втора група е подложена на двудневен терор с избирателни екзекуции, телата от които са безразборно натрупани на видими места. Босненските сърби с заколват няколко деца от притиснатата тълпа, която държат под око, и изнасилват жени, някои от които губят разсъдъка си. Готовността на хората да избягат с цената на всичко достига степен на лудост. Към края на втория ден няколко бежанци се самообесват.
Босненските сърби разделят мъжете от жените и качват жените и най-малките деца на автобуси и ги отвеждат ги към „мюсюлмански“ зони. В Сребреница остават само мъжете и момчетата на възраст над 13 г. Част от останалите мъже и момчета са убити на място в Сребреница. Останалите са отведени към друго място за екзекуции – Братунац. Оцелели няма. На 14 юли 1995 г. нидерландските войници от ЮНПРОФОР обикалят анклава и не намират в него „нито един жив мюсюлманин“.
През това време колоната мъже, тръгнала през гората, е попаднала в засада и е разбита на две части. Малко от тях достигат до мюсюлманската зона. Другите няколко хиляди са заловени. Босненските сърби събличат голи част от тях. После три дни търсят място, което да побере всичките арестувани – по стадиони, ливади, складове и училища.
Накрая ги разделят на групи, отвеждат ги с камиони до местата за екзекуции, подреждат ги в линия и ги разстрелват. Веднага след това пристига багер, който да изкопае масовия гроб. Оцелели са единици, които са се престорили на умрели.
Масовите гробове с тела от Сребреница са 39. Съдът приема, че убитите са между 7 и 8 хиляди босненски мюсюлмани – мъже и деца. Почти 2000 от тях са били на възраст между 13 и 24 г.