Гергов иска да вземе властта в БСП заради Бойко

„Нашата партия е жива“, каза хотелиерът по телевизията на ГЕРБ, Канал 3. Същата телевизия, която само ден по-рано даде думата на друг „опоцизионер“ на настоящото ръководство на БСП, Атанас Мерджанов.

Няма да влизам в дълги обяснения, защо БСП не е и не може да бъде партия на Гергов. То е ясно, защо. Не само защото почти няма политическа сила, през която да не е минал пловдивчанина за последните 25 година, а преди всичко защото БСП е създадена с цел да се бори срещу хора, като самия Гергов. Факт, който като че ли не се повтаря достатъчно често и бива угоднически забравян във важни моменти. Не само от колеги журналисти, но и от членовете и функционери на БСП.

Унижението, Георги Гергов да вика „другар“ на дядо Петко от Габрово например, е по-голямо дъно, дори и от „танковете“ на Младенов. Не, защото Гергов е лош човек, а защото другото е глупост. Та какъв другар може да бъде милионерът – масон Гергов на един работник, на моя дядо или на баща ми дори?! Никакъв, разбира се.

Всъщност зад фалшивото пеене на бизнесмена от трибуната на Копривките, ясно се видяха и останалите менте-черти на бандерола, който Гергов иска да лепне върху „Позитано“. И трябва да си сляп или много добре платен за да се направиш на луд, че не ги виждаш. А те са:

– „Ние (разбирай Корнелия Нинова) не спечелихме изборите, а ГЕРБ ги загуби“. Тук е момента да се отбележи, че дори това да е така, пак не е достатъчен повод Борисов да си мисли, че може да назначи свой човек за председател на БСП. Защото нека нямаме илюзии по този въпрос – Георги Гергов е кандидат на Бойко Борисов за поста лидер на БСП. И тук не е важно, дали членовете на партията харесват Нинова, а дали все още искат да съхранят някаква идентичност или просто искат да я пуснат за масова приватизация, чрез фалшиви бонове на бутките край река Марица.

– „Ние не трябва да делим партия.“ Готино, но отново кухо и дълбоко лицемерно изказване. Само минута преди тези свои думи, Гергов вече бе разделил партията, пред държащата услужлив микрофон Беновска.

– „Зад мен е цялата организация на БСП в Пловдив. Е, има 5-6 човека, които не са с мен, но какво са 5-6 човека за Георги Гергов“. Явно нищо, другарю Сталин, бих изкоментирал единствено аз.

– „Какво става там, а?“. С тези думи преди време, Корнелия Нинова най-редовно се била обръщала към Георги Гергов, разказва самия той. Под „там“, и двамата разбирали Бойко Борисов. За неразбралите, нека обясня, какво точно представлява това изказване. С него бизнесменът – социалист просто изпира свои възможни гафове от миналото. Ако утре например, излезат наяве някакви негови тайни срещи и договорки с Борисов, то първият вече ще си е постлал легендата, че Нинова е била постоянно в течение с тези неговите скрити игри, дори нещо повече, че той е изпълнявал нейни нареждания. Гениално, бих казал, така се лъжехме в трети клас.

Но проблемът „Гергов“ не е просто проблемът „Гергов“. Той има две по-сериозни страни.

Едната е, че през последните няколко години ръководството на БСП само си позволи да стане част от някакво псевдоляво, в което хора като Гергов, бяха и все още са ръководни фактори. А това вече е много голям проблем. Проблем, който спешно се нуждае от радикално решение.

Втората страна е, че няма как човек да се сърди на Борисов, че бута Гергов за лидер на най-голямата лява партия в България. Защото, какво реално би могъл да загуби босът на ГЕРБ от една подобна ситуация? Нищо, или в най-лошия случай, самия Георги Гергов. Голяма работа, както казват в Банкя.

– „Голяма глупост е да обезглавиш партията си – Мишо, Янаки, Наско и т.н….“ Да, така е Гергов. Глупост е, но да те попитам аз тебе, а ти какво си мислиш, че правиш? Разбира се, че същото. С тази разлика, че твоето може да убия тази партия. Да не говорим, че нито Наско Мерджанов е БСП, нито дори Никола Габровски, може да бъде цялата партията. Защото, мисля вече е ясно, че БСП е нещо, което ти няма как да познаваш, въпреки патоса, с който размахваш бъдеще, из ливади и паланки.

– „Аз съм почетен консул на Русия в България“. Плашенето, че видиш ли, аз държа връзките с Русия е отвремето на Васил Коларов, но не и от времето на 21 век. Да не говорим, че клишето БСП е Русия е вярно точно толкова, колкото и Иво Прокопиев е САЩ. Защото и в двата случая иде реч основно за интереси свързани с пари, добре опаковани в пищна, но невярна риторика.

– „Доган е най-големият патриот“. Да бе, така е. Затова се казва Ахмед Доган, а не Христо Ботев и затова има сараи, а не къща в Калофер. Но, като махнем тези дребни детайли, с тези си думи Гергов отново прави опит да внуши, че чисто стратегически, той вече е заобградил настоящото ръководство на БСП, а падането на политическата гилотина върху главата на Нинова, е само въпрос на време. Нещо, което обаче само изглежда така, от ниската височина на пловдивските тепата. Истината е съвсем друга. В нейното дъно, колкото и да е незаконосъобразен днешният роден политически свят, все още обаче седи легитимността. Опитът, да си играеш с една политическа сила, все едно е футболен отбор, е как да кажа, доста тъп. Защото ПЕС не е ФИФА, а привържениците на партия, не са екзалтирани запалянковци, дошли за 90 минути на стадиона, а после оттеглящи се в комфорта на дома. Да не споменавам, че подобно поведение, е гнусно-обидно към същите тези хора, чиито интереси твърдиш, че защитаваш.

Смея да твърдя, че познавам лично доста хора от БСП. И бивши, и настоящи. Помня игрите на хората около Чавдар Кюранов, ранните анализи за бъдещето на партията на Андрей Райчев, социалдемократизма на Камов, и разбира се, евролевицата на Сашо Томов. Последният бе брокер, също като Гергов. БСП надживя всички тях. Надживя и танковете на Младенов, и игрите на Луканов, и стратегиите на Лилов, и честноста на Виденов и управлението на Станишев. Разбира се, БСП ще надживее и Георги Гергов. В това, нямам никакво съмнение.

Въпросът ми е само един. Кога, по дяволите?

Текст: Васил Петев

NBOX.BG