Главчев с въпрос към парламента

Служебният премиер Димитър Главчев изпрати писмо до председателя на Народното събрание Рая Назарян и парламентарните групи в 50-ия парламент с искане да се реши кой да представлява България на Срещата на върха на НАТО, съобщиха от правителствената пресслужба. В периода от 9 до 11 юли 2024 г. във Вашингтон ще се състои Срещата на върха на НАТО.

Форумът е най-високото ниво на вземане на решения в Алианса и ще отбележи 75-ата годишнина на Северноатлантическия договор, подписан именно във Вашингтон, САЩ. За първи път ще се включат новоприетите страни-членки и се очаква съюзниците единодушно да приемат важни решения, пише в писмото си Димитър Главчев. Решенията, които ще бъдат взети на срещата във Вашингтон, предполагат изпълнение на дългосрочни ангажименти от съюзниците, с особен акцент към инвестициите в отбраната на всяка страна-член на НАТО и дългосрочната подкрепа за Украйна и финансовото ѝ обезпечаване, става ясно още от съобщението.

Във връзка с изпълнението на посочените по-горе решения със стратегически характер за отбраната на България и изграждането, модернизирането и усъвършенстването на отбранителните способности, както на страната ни, така и на НАТО като съюз, служебният премиер Димитър Главчев счита за целесъобразно нивото на участие в срещата от българска страна да бъде определено след произнасяне от Народното събрание възможно най-скоро предвид изтичащия на 21 юни 2024 г. срок на процедурите за регистриране на националните делегации във форума.

Президентът Румен Радев също коментира казуса, като на 3 юни обяви, че това кой ще представлява страната ни на Срещата на върха на НАТО през юли във Вашингтон по закон се решава Министерският съвет, но с всички произтичащи последствия, историческа отговорност за служебния кабинет, защото това е екзистенциална среща на върха, тя не е като другите, тук се взема решение за войната и мира. Трябва да отчитаме и легитимността на настоящия Министерски съвет, посочи президентът. Той е продукт на един парламент, получен с изключително ниска избирателна активност и катастрофално ниско доверие от българските граждани, също така „продукт на една гавра с българската Конституция”, трябва да отчитаме всички тези фактори, каза още държавният глава.