Недялко Йорданов
ГЛАДЕН ВЯРВА НА СИТ…
Трудно хляб се изкарва…
По чия ли вина?
Сит на Гладен не вярва
в тази гладна страна.
Със надежда да падне
все пак малко късмет,
милионите Гладни
търкат своя билет.
И ги гледат в очите,
без да трепнат дори,
днес малцината Сити –
и се къпят в пари.
И макар, че гладува
този гладен народ,
пак гласува, гласува…
Чака…Ах!.. Друг живот.
Безпардонност и грубост!
Поплачи, Роден край…
Каква прелест и хубост?
И какъв земен рай?
В свои грижи потънал,
с тъжни мисли обзет,
се е свлякъл до дъното
твоят гладен поет.
И покорно полегнал –
унизен и пребит –
пак ръка е протегнал
към богатия Сит.
А пък той тържествува…
Всичко днес е пари.
Всичко днес се купува…
Всичко! Съвест дори…
За това ли мечтахме?
Мой наивен народ!
Колко сигурни бяхме…
Идва светъл живот…
Туй е твоята карма –
до земята превит.
Сит на гладен не вярва.
Гладен вярва на Сит…
20 септември 2018г.
5ч. 00м. Сутринта
Фейсбук