Новата Икономическа Политика – реч на Владимир Илич Ленин, произнесена пред втория Общоруски конгрес на Политпросветчиците в СССР през 1921 г.
НИП означава да заменим с данък присвояването на продукция, означава да извършим
възвратно движение в посока към капитализъм в една много голяма степен – колко
голяма, още не знаем. Концесии към чуждестранни капиталисти (действително, твърде
малко бяха приети, особено на фона на броя, който предложихме) и отдаване под наем
на предприятия на частни капиталисти действително означава възстановяване на
капитализма, и това е основна част от Новата Икономическа Политика. Отмяната на
присвояването означава, че на селячеството отново ще е позволено да търгуват свободно
с произведената от тях селскостопанска стока, която им остава след данъчното облагане,
като данъка взима само един много малък дял от това производство. Селячеството
съставлява огромната част от нашето население и от нашата икономика, затова и
свободната търговия неизбежно ще възроди капитализма.
Това е азбучна истина в икономическата наука, нейните най-елементарни основи,
използвани в Русия от спекулантите, които не се нуждаят от икономическа и
политическа наука, за да ни “преподават” икономика. От гледна точка на стратегията,
основният въпрос е – кой ще се възползва от тази нова ситуация пръв? Целият въпрос е
– кого ще последва селячеството? Пролетариатът, който се стреми да изгради
социалистическо общество? Или капиталистът, който твърди – “нека се върнем назад,
това ще е безопасно за нас, не знаем нищо за този социализъм, който те са измислили”?
Кой ще победи, капиталистът или Съветската власт?
Това именно е основният въпрос в настоящата война – кой ще победи, кой ще се
възползва пръв от ситуацията: капиталиста, комуто позволяваме да влезе през вратата,
даже през няколко врати (и много други, за които не знаем и които се отварят без наше
участие, дори въпреки и срещу нас) или пролетарската държавна власт? На какво може
тя да се опре икономически? От една страна, подобреното състояние на народа. В тази
връзка, следва да мислим за селячеството. Напълно неопровержимо и очебийно е, че
въпреки ужасната катастрофа на глада – и оставяйки това бедствие настрана от
настоящите разсъждения – подобрението в положението на хората се дължи изцяло на
промяната в икономическата ни политика.
От друга страна, ако капитализмът спечели от нея, индустриалното производство ще
расте и с него ще расте и пролетариата. Капиталистите ще спечелят от нашата политика
и така ще създадат индустриален пролетариат, който, в нашата страна – поради войната,
руините и отчайващата бедност – се превърна в безкласов, тоест – отстранен от посоката
на класовото си съзнание и така, в крайна сметка, престана да съществува като
пролетариат. Именно той, пролетариатът, е класата създаваща материалните блага в
мащабните капиталистически индустрии. Откакто тези индустрии у нас бяха
унищожени, а заводите и фабриките спряха да работят, с тях изчезна и пролетариата.
Това бе отразено от формалната статистика у нас, но не бе направена връзка с
икономическото състояние досега.
Възстановяването на Капитализма би означавало възстановяване и на пролетарската
класа, която отново ще се отдаде на работа в производството на необходими за
обществото материални блага в големи механизирани заводи, а не на спекулантство, на
производство на ръкоделни запалки за цигари или друга “работа” която не е особено
полезна, но е неизбежна, когато индустрията ни е руинирана.
Целият въпрос е – кой ще вземе преднина? Трябва директно да се заемем с този въпрос
– кой ще излезе победител? Или капиталистите ще успеят да се организират първи – в
който случай те ще прогонят Комунистите и по-нататъшни разговори биха били
невъзможни – това ще бъде краят; или пролетарската държавна власт, с подкрепата на
селячеството, ще се докаже способна да овладее тези господа капиталисти, така щото да
насочва капитализма по държавните направления и да създаде капитализъм, който да
бъде подчинен на държавата и да служи на държавата. Трябва да си поставим този
въпрос трезво. Цялата идеология, всички аргументи в подкрепа на политическите
свободи, за които чуваме толкова много напоследък – особено сред руската емиграция и
т.нар. Втора Русия, където ежедневно се публикуват множество вестници от всички
политически партии, които възхваляват тези свободи.
Сега, буржоазията на целия свят подкрепя Руската буржоазия, и затова те са все още по-
силни от нас.
Не само селяните,но и огромен процент от комунистите не знаят как да използват Съветските закони, за да се борят срещу бюрократизма и срещу един толкова Руски феномен като корупцията.
Какво възпира борбата срещу това? Законите ни? Пропагандата ни? Точно обратното!
Ние имаме множество закони в това отношение! Защо тогава оставаме без успех в тази
борба? Защото тя не може да се води единствено с пропаганда! Това може да се извърши
само ако народните маси ни помогнат!
Не по малко от половината Комунисти са неспособни да ни помогнат в това, да не говорим за тези от тях, които директно ни възпрепятстват. Действително, поне 99% от вас сте комунисти и вие знаете, че ние извършваме оперативни действия срещу последните. Операцията се ръководи от
Комисията по прочистване на партията и се надяваме да изключим от нейните редици
поне сто хиляди партийци. Някои казват двеста хиляди и аз лично предпочитам това
число.
Даже се надявам, че ще изключим сто или двеста хиляди Комунисти, които са се
закачили за партията, но които не само са неспособни да се борят срещу бюрократизма
и корупцията, но и всъщност ни възпрепятстват в тази борба.
Последно, докато такова явление като корупцията е възможно, няма смисъл да говорим
за политика. Тук дори няма подстъп към политика, тук е невъзможно да се преследват
политически цели, защото всички мерки остават да висят във въздуха и няма как да
доведат до каквито и да е било резултати.
Свободен автор – Философът