По повод настоящото председателство на България на ЕС вторият по големина вестник в Дания – Jyllands-Posten, публикува материал за корупцията в страната ни. Автор на статията е Martin Kaae, специален кореспондент в Брюксел.
Със семейството ми се прибирахме вкъщи в Холандия след лятна почивка в Турция и като стигнахме границата с България, се наложи да чакаме на опашка цели шест часа. Навън бе 45-градусова жега. Българските власти поискаха такса дезинфекция на колата, задължителна за всички преминаващи транспортни средства. Обявената цена бе 2 евро, но мнозинството плащаше пет, за да мине под пръскачката.
Следващата такса бе винетка, 15 евро, въпреки че върху самата лепенка стои осем евро. Мръкна, докато семейството получи възможност да продължи. И отново се появи полицай, който ни спря. Съпругът ми излезе от колата и отиде да говори с полицая, който му намекна да плати 60-80 евро. Мъжът ми отговори, че може да плати само 15. Полицаят прие и потеглихме.”
Това разказва холандска гражданка в нов доклад заедно с още 200 подобни случая, внесен от депутат от Европейския парламент преди две седмици. Всички случки описват фрустрирани от липсата на законност хора, обрани с малки или по-големи суми от граничари, защото са преминаващи туристи. Ако не си платиш, отнема ужасно, ужасно дълго време да минеш.
Двамата евродепутати използваха социалните медии да открият още хора, които са имали подобни случки в БГ – и изведнъж бяха затрупани с материали. Платилите минават. По този начин принуждават всички останали да си платят. Обаче България е член на ЕС от десет години. След толкова много години и милиони, похарчени за борба с корупцията, трябва ли европейските граждани да приемат подобно отношение?
“Отправям остра критика и го намирам за напълно неприемливо”, казва Kati Piri от Холандия, съавтор на доклада заедно с белгийската си колежка Kathleen van Bremt.
“Претърсиха колата ми, взеха си два стека цигари, поискаха си по десет евро. Ако не платиш, отиваш на съд в София. Срамота е, че ЕС не прави нищо, за да се спре това”, пише друг, а трети допълва: “Ако не им дам двеста евро, няма да ми върнат паспорта. Накрая ми се размина с 50 евро. Къде е ЕС?”
Последните десет години в ЕС бе България, която стана член през 2007. И не е случайност, че докладът излиза точно сега. На 1 януари страната поема председателството на СЕ и следващите шест месеца министрите на страната ще представляват Европа в Съвета на министрите, по време на всички преговори в ЕК и ЕП, както и ще подготвят и провеждат всички срещи на министри.
Политически и посредством медиите на българското правителство ще бъде упражнен натиск във връзка с борбата срещу корупцията. Видим ли български министър на среща, ще ползваме възможността да зададем въпрос, казва Kati Piri.
Въпреки че страната е членка на ЕС от десет години, проблемът с корупцията е огромен както по границите, така и по всички етажи на властта, разказва Kofod, датски депутат, който се занимава с международните мрежи за пране на пари и данъчни измами и има поглед върху корупцията в страната.
По време на председателството ще поставим във фокус защитата на разкриващите служебни тайни, казва Kofod.
В безброй доклади и мнения корупцията на всички етажи в страната е описана като обществен проблем номер едно.
Според индекса на Transparancy International България е най-корумпираната страна в Европейския съюз. Дания е на върха на таблицата, а на дъното ѝ са страни като Румъния, Италия, Гърция… България е най-най-последна. Така е от 2012 г.
Ако питаме самите българи, нещата не изглеждат по-добре. В изследване на Евробарометър, по заява на Европейската комисия, от началото на декември 71% от запитаните българи отговориха, че подкупите са практика в полицията и на границата. Това е страната с най-ниско обществено доверие в целия ЕС. Миналата седмица опозиционната партия в парламента обсъди вот на недоверие за правителството на Бойко Борисов заради корупционните практики в редиците на коалиционните партньори.
От страна на ЕС комисията проследи десет години доклади за напредъка в съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност. Борбата с корупцията е тази област, където не се случва нищо. Докато предишните резултати изглеждаха обещаващо в някои области, усилията не са довели до търсената промяна в борбата срещу корупцията.
Правителството е направило опит 2015-2016 г. с фокус създаване на специална антикорупционна организация с правомощия да разследва администрацията и високите етажи на властта за конфликт на интереси и лични придобивки, но идеята не минава през парламента поради липса на подкрепа, което илюстрира липсата на политическа воля за справяне с проблема: четем в доклада, който продължава.
Системата за борба с корупцията е фрагментирана и неефективна. Като резултат корупцията се разнася на ниските етажи на властта необезпокоявана.
Превод: Лиди Олесен