Венцислав Жеков
Денят на Независимостта не е хранително-вкусова вакханалия, а велика дата, която ни превръща в субект на политическата карта на Европа. Цар Фердинанд има своите грешки, но има и своите победи. Русия не подкрепя нито Съединението, нито Независимостта ни. Това заявява историкът Венцислав Жеков.
На 22 септември 1908 г. България скъсва окончателно с Османската империя. На този ден в църквата „Св. 40 мъченици“ в старата българска столица Велико Търново със специален манифест е обявена Независимостта на България, а княз Фердинанд приема титлата цар на България.
– Г-н Жеков, не е ли 22 септември една от най-великите дати в историята на България? Тачим ли днес достатъчно този ден?
– Ние всъщност въобще не умеем да уважаваме историческите дати. Това вероятно е рефлекс от близкото минало, когато датите ни се натрапваха, а не се получаваше естествено желание за празнуване. Това са празниците – непосредствена нужда от тържество, а не заповед! Слава Богу 22-ри септември беше възстановен като официален празник! Лошото е, че българинът сякаш, отново като по традиция, се радва на празниците по един странен начин, защото просто няма да работи, ще отскочи до Северна Гърция да се наплюска обилно с гироси, мазно сувльяки и да злоупотреби с евтино Узо и джиброподобната „Рицина”. Това са празниците за нас – хранително-вкусови вакханалии, а не осъзнат исторически рефлекс! Да, 22-ри септември е една от най-великите дати в историята ни, защото тя ни превръща в субект на политическата карта на Европа. Не че до тогава не сме били такъв, но със цар и със статута на царство, а не на трибутарно княжество, силата и тежестта на България са много по-осезателни. Това е ден, в който не просто не се работи, това е ден, в който трябва да отдадем почит към онези, които си заложиха живота за нас!
– Защо закъсня обявяването на независимостта на България? Създаването на силна армия ли бе една от причините да обявим независимостта?
– Безспорно една от причините е това, че нямахме достатъчно силна армия, но ние и без такава направихме Съединението…! Всъщност, възможност за пълна независимост страната ни получава едва по време на Младотурската революция, започнала през юли 1908 г. Не мисля, че Независимостта ни закъсня, ако е така, то вината за това не е само у нас, дори не е толкова много у нас. Международното положение и позицията на страната ни в него бяха такива, че по-рано щеше да е по-трудно. Все пак, историята не е математика, нещата тук не винаги са така, че когато събереш две и две, да получиш четири. Понякога отговорът е относителен. Именно заради това не може и да се съди с толкова категоричен аршин, което обаче не ни попречи да определим Фердинанд като национален предател, което беше позор.
– Актът на обявяване на Независимостта на България показва ли на днешните дипломати, че може да се намери баланс, при който да се отхвърлят определени постулати на европейската дипломация, ако се уверят европейските ни партньори, че с това не се потъпква международното право?
– Честно казано, мисля, че дипломацията е толкова тънко изкуство, че едва ли историята би го оценила по достойнство. Ето например Византия, всички казват, че провеждала подмолна политика. Добре, но ако се вгледаме в изкуството, то там изяществото е толкова блестящо, че заслепява политическите машинации. Независимостта показва на днешните ни политици своите уроци. Това са примери, които се следват, но не можем да приложим шаблона на 1908 г. днес – през 2016 г. Всъщност, именно баланс, в смисъла на готовност, НЕ Е имало през 1908 г. и точно заради това се случва нашият ден на Независимостта, защото никой не е и очаквал…! Да, може би има известни прилики, но мащабите са различни. Всъщност, балансът на силите днес е друг, за този баланс можем да говорим, а ние сме част от него. Искаме или не, след като сами не сме в състояние да си направим правила, следваме общите правила, това е играта – който може, играе, който не може, не играе и стои в ъгъла на процесите! Не ми се иска да отивам на ниво музика, но има една популярна песен напоследък, рефренът в която е: „…или си играч, или – наигран…”! Това искам да кажа.
– Може би тук е мястото да отбележим и заслугата на цар Фердиданд за независимостта на България. Като че ли в историята той е останал повече с прекомерните си амбиции и националните кризи, отколкото с направеното след Руско-турската освободителна война?
– Това отново са митове. Цар Фердинанд е представян по този начин като антипод на сина си Борис ІІІ. Не, всеки един от тях има своите заслуги, защото всеки един от тях има своите постижения. Цар Фердинанд има своите грешки, които са явни и ясни, но неговите успехи също са безспорни и това е дълг, който все още не е платен от историческата ни наука, както и от онези, които ни насаждаха определени мисли и виждания за историческите ни личности. Нека само да вметна, че според съветската историография, а в частност и според нашата, защото тя беше клон на съветската, в историята няма личности, а има събития. Добре, но ако това все пак беше вярно, то кой прави събитията, ако не именно личностите….!? С това се надявам да съм отговорил на въпроса Ви. Да, цар Фердинанд беше и остава една голяма историческа личност, която можеше и често си позволяваше да мечтае. Да, да мечтае за Проливите, за силна България, толкова силна, че почти да има правото да владее самия Константинопол..! Е, малко са тези български държавници днес, които имат, отново казвам, своите грешки, за националните ни катастрофи, но имат и своите големи победи. Много по-лесно е да тупаш днес Меркел и Ердоган по рамото, но как ли би било, да потупаш султан Абдул Хамид II по рамото през 1908 г., особено когато си му забил „нож” в корема…!? За това се иска доста смелост…!
– Прелюдия ли е получаването на независимост към модернизирането на армията и войните за решаване на българския национален въпрос?
– Модернизацията на армията ни е необходимост в онези години. След „войната на капитаните”, които отвоюват Съединението, защото остават сами, лишени от командване заради оттеглянето на Русия, войската се нуждае от своя авангард. Той обаче има нужда от време, за да се роди и така дори и Балканските войни ни изненадват, въпреки това не се посрамваме и защитаваме своето с всички сили и средства. Обявяването по-рано на Независимостта е безспорно рисково действие, защото не знаем, как ще ни приемат останалите и най-вече Русия, която има свои интереси, които не се припокриват с нашите. Независимостта не е прелюдия към модернизация на войската, а обратното, модернизацията трябваше да е прелюдия към акта на Независимостта ни, за да сме по-сигурни в успеха й. Уви, царят може би избърза, но успя и слава на Бога, че стана така!
– Вярно ли е, че от Великите сили първа ни подкрепя Австро-Унгария, а първа ни признава Черна гора?
– Така е. Но тук бих попитал,…а къде е Русия…? Нали ние имаме така нареченото „братско” усещане към нашите „братушки”. „Братушките” обаче ни обръщат гръб и за Съединението, а и за Независимостта, защото всяка империя има вечни интереси, но не и вечни приятели, казал го е Чърчил! Да, Австро-Унгария, подобно на Русия, има своите интереси. След обявяването на Независимостта ни, Русия опростява дълг на Турция по военното обезщетение от последната война – 1877-1878 г., а Високата порта трябва да се откаже от претенции към България! Колко великодушно, нали, само че Русия очаква този „опростен” дълг да бъде платен от нас – България се задължава да изплати на Русия 82 млн. франка за 75 години! Това е цената за мълчанието на „братушките”!
– Имат ли българите комплекс от думата „независимост“ и днес?
– Българите днес имат доста комплекси, за мое огромно съжаление. Това е така, защото сме мачкани като нация. Независимостта обаче е нещо, което пряко кореспондира със свободата. Тези две понятия не са комплекси, те са толкова дълго и силно чакани, че в един момент са се превърнали в коректив на мисленето ни. Човек е толкова свободен, колкото се чувства и е толкова независим, колкото може да си го позволи. Аз мисля, че ние днес можем да сме щастливи от това, че имаме право на избор не между свобода и независимост, а право и на двете!
– Била ли е България въобще някога независима. Бяхме зависими от Германия, после от СССР, сега някои казват, че сме зависими от САЩ и ЕС? Има даже вицове за това?
– В интерес на истината България е била частично зависима от Германия, при това само няколко години. Нека не забравяме, че бяхме почти напълно зависими, до степен на административно обезличаване, от СССР в продължение почти на половин век! Колкото до САЩ и ЕС, това не е зависимост, това е пълноправно партньорство. Ако от ЕС ни налагат правила, които не ни харесват, просто не ги спазваме, както е например с казаните за ракия. Това е народна традиция и не ЕС, ако ще и извънземните да ни накарат да си затворим казаните, бъдете убедени, че старите селски пиячи по-скоро ще умрат, но няма да си затворят казана. Да, сега е модерно да се казва, че САЩ ни били командвали. Един познат преди години казваше, че по-добре да ни командват САЩ, вместо СССР. Не, по-добре е никой да не ни командва, казвам аз днес. Правя обаче уговорката, че САЩ са ни партньори – и икономически, и политически, и военен, така че, това не е използване, а е взаимноизгодно сътрудничество, колкото и това да звучи по СССР-ски! И накрая, дали България е била независима…?! Да, струва ми се, че днес е именно такава, защото имаме право на избор, България е била независима и в годините след Освобождението, когато се превръща в икономическо чудо на Балканите. Това не може да стане в една зависима, бедна и обречена държава. Чудесата стават там, където има почва за тях!
Интервю на Красен Костадинов
Авантаж по Фрог нюз