Доклад за инвестиционния климат в България за 2021 г.

Няма законови ограничения за чуждестранната собственост или контрол върху фирмите. С някои изключения на чуждестранните субекти се предоставя същото третиране като на националните фирми и техните инвестиции не се проверяват или ограничават по друг начин.

Агенцията „Инвест България“ (IBA), държавният орган за привличане на инвестиции, предоставя информация, административни услуги и оценки на стимули за бъдещи чуждестранни инвеститори. Уебсайтът му http://www.investbg.government.bg  съдържа обща информация за чуждестранните инвеститори. IBA служи като обслужване на едно гише за чуждестранни инвеститори и удостоверява предложените инвестиции за допустимост за административни услуги.

Ограничения на чуждестранния контрол и правото на частна собственост и установяване

Няма ограничения за чуждестранни и местни частни субекти, които създават и притежават бизнес в България. Законът за офшорните компании изброява 28 дейности (включително държавни поръчки, експлоатация на природни ресурси, управление на национални паркове, банкиране, застраховане), забранени за бизнес от компании, регистрирани в офшорни юрисдикции с повече от 10 процента чуждестранно участие. Законът обаче позволява на тези компании да правят бизнес, ако физическите собственици на компанията майка са български граждани и са известни на обществеността, ако акциите на компанията майка се търгуват публично или ако компанията майка е регистрирана в юрисдикция, с която България се радва на двустранен данъчен договор за избягване на двойното данъчно облагане (включително САЩ).

България няма конкретен закон или координиран механизъм за проверка на отделни чуждестранни инвестиции. Една потенциална чуждестранна инвестиция може да бъде разгледана въз основа на потенциалния риск за националната сигурност или чрез Закона за мерките срещу изпирането на пари. Тъй като всяко министерство е отговорно за проверка на инвестициите в рамките на своята компетентност, липсва междуведомствена координация и няма общи стандарти. След пълното приемане на регламента на ЕС за скрининг на инвестиции през октомври 2020 г., България изпълни предварителните изисквания на механизма на ЕС за сътрудничество при предварителния скрининг на нови ПЧИ.

Други прегледи на инвестиционната политика

Няма скорошни прегледи на инвестиционната политика на България от многостранни икономически организации. През 2019 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) публикува рецензии за здравния сектор и държавните предприятия в България. Като част от Плана за действие на България за по-задълбочено сътрудничество, през януари 2021 г. ОИСР публикува Икономическа оценка на България, в която признава успешната интеграция на български производствени фирми в глобални производствени вериги и стабилни макроикономически политики преди пандемията. В същото време докладът подчерта, че ключовата политика предизвиква високото неравенство в доходите на България, относителната бедност и застаряващото и бързо свиващо се население.

България обикновено подкрепя създаването и развитието на малкия и средния бизнес във връзка с финансираните от ЕС програми за иновации и конкурентоспособност и със специален акцент върху капацитета за износ. Държавната Българска банка за развитие се ангажира да подкрепя малкия и среден бизнес в България, включително през периода на възстановяване след COVID-19. Обикновено се очаква нов бизнес да регистрира сметка в държавната агенция за социално осигуряване, а в някои случаи и в местната община. Електронната регистрация на фирма е достъпна на: https://portal.registryagency.bg/commercial-register.  Жените получават равноправно отношение към мъжете и българският закон не дискриминира малцинствата, които правят бизнес.

България е спаднала с две места до 61-во място (от 190 изследвани икономики в целия свят) в доклада на Doing Business (DB) на Световната банка за 2020 г., като е постигнала най-нисък резултат в категорията „Получаване на електричество“, на 151-во място и в категорията „Стартиране на нов бизнес“, на 113-о място . Сравнително големият брой административни процедури за даден бизнес да изпълни някое от тези действия, заедно със свързаните закъснения, допринесоха за ниските резултати и в двете категории. Стартирането на дружество с ограничена отговорност в България през 2020 г. отне средно 23 дни в сравнение със средната стойност за ОИСР (с високи доходи) от 9,2 дни и средна стойност от 11,9 дни за партньори.

Външни инвестиции

Няма държавна агенция за насърчаване на външни инвестиции и не съществуват ограничения за местния бизнес да инвестира в чужбина.

Към 2019 г. България има и двустранни инвестиционни договори, подписани със следните държави: Албания, Алжир, Аржентина, Армения, Австрия, Азербайджан (не е в сила), Бахрейн (не е в сила), Беларус, Белгия, Китай, Хърватия, Куба, Кипър, Чехия, Дания, Египет, Финландия, Франция, Грузия, Германия, Гана (не е в сила), Гърция, Унгария, Индия (прекратена), Индонезия (прекратена), Иран, Израел, Италия (прекратена), Йордания, Казахстан , Кувейт, Латвия, Ливан, Либия, Литва, Люксембург, Северна Македония, Малта, Молдова, Монголия (не е в сила), Черна гора, Мароко, Нигерия (не е в сила), Северна Корея (не е в сила), Оман, Пакистан ( не е в сила), Полша, Португалия, Катар (не е в сила), Румъния, Русия, Сан Марино, Сърбия, Сингапур, Словакия, Словения, Южна Корея, Испания, Судан (не е в сила), Швеция, Швейцария, Сирия, Тайланд ,Холандия, Тунис, Турция, Украйна, Обединеното кралство и Северна Ирландия, Узбекистан, Виетнам и Йемен.

България има двустранен данъчен договор със САЩ. Към 2019 г. България е подписала двустранни договори за двойно данъчно облагане със САЩ и следните държави: Албания, Алжир, Армения, Австрия, Азербайджан, Бахрейн Беларус, Белгия, Канада, Китай, Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Египет, Естония, Финландия, Франция, Грузия, Германия, Гърция, Унгария, Индия, Индонезия, Иран, Ирландия, Израел, Италия, Япония, Йордания, Казахстан, Кувейт, Латвия, Ливан, Литва, Люксембург, Северна Македония, Малта, Молдова, Монголия , Черна гора, Мароко, Северна Корея, Норвегия, Полша, Португалия, Катар, Румъния, Русия, Сърбия, Сингапур, Словакия, Словения, Южна Африка, Южна Корея, Испания, Швеция, Швейцария, Сирия, Тайланд, Холандия Турция, Украйна, Обединени арабски емирства, Обединеното кралство и Северна Ирландия, Узбекистан, Виетнам,

Като цяло регулаторната среда в България се характеризира със сложност, липса на прозрачност и произволно или слабо прилагане. Тези фактори създават стимули за публична корупция. Правилата за обществени поръчки понякога са пригодени да отговарят на определени местни бизнес интереси. Българското законодателство изброява 38 операции, които подлежат на лицензиране. Законът изисква всички разпоредби да бъдат обосновани с определена необходимост (по отношение на националната сигурност, опазване на околната среда или лични и материални права на гражданите) и забранява ограничения, които са случайни само за посочените цели на регламента. Законът също така изисква регулиращият орган или членът на парламента, спонсориращ законопроекта, съдържащ регламента, да извърши анализ на разходите и ползите на всеки предложен регламент. Това изискване обаче често се пренебрегва, когато Парламентът преглежда законопроекти. С малки изключения, всички законопроекти са достъпни за обществено обсъждане както на уебсайта на централното правителство, така и на уебсайта на съответната агенция, а на заинтересованите страни се дава 30 дни да представят своите становища. Правителството поддържа уеб платформа,www.strategy.bg  , на която публикува законопроекти. Правителството публикува всички свои решения на pris.government.bg 

Освен това законът премахва бюрократичната преценка при отпускане на искания за рутинни икономически дейности и предвижда мълчаливо съгласие (решение по подразбиране в полза на заявителя), когато правителството не отговори на искане в определеното време. Местните компании, в които чуждестранните партньори имат контролни интереси, могат да бъдат помолени да предоставят допълнителна информация или да изпълнят допълнителни задължителни изисквания, за да се занимават с определени лицензирани дейности, включително производство и износ на оръжия и боеприпаси, банкиране и застраховане, както и проучване, разработване, и експлоатация на природни ресурси. Българското правителство разрешава износа на стоки с двойна употреба и забранява износа на всички стоки по списъците на международните търговски санкции. Бюджетът на българското правителство се оценява като прозрачен и в съответствие с международните стандарти и принципи. Централният държавен дълг и гаранциите за дълга се публикуват ежемесечно, а дълговите задължения на отделни държавни предприятия (ДП) се публикуват на всеки три месеца на уебсайта на Министерството на финансите.

Международни регулаторни съображения

България стана член на Световната търговска организация (СТО) през декември 1996 г. Съгласно разпоредбите на член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз (Договорът от Лисабон), общите търговски политики на ЕС са изключително отговорност на ЕС и Европейска комисия, която ги координира с 27-те държави-членки.

Правна система и съдебна независимост

Конституцията от 1991 г. служи като основа на правната система и създава независима съдебна власт, състояща се от съдии, прокурори и следователи. Съдебната власт продължава да бъде една от институциите с най-малко доверие в страната, с широко разпространени твърдения за непотизъм, корупция и неправомерно политическо и бизнес влияние. Въпреки някои скорошни подобрения, най-натоварените съдилища в София продължават да страдат от сериозни изоставания, ограничени ресурси и неефективни процедури, които възпрепятстват бързото и справедливо правораздаване. Процесите често отнемат години поради неефективните процедури, предвидени в наказателно-процесуалния кодекс.

Съдилищата са три. 113 регионални съдилища в България упражняват юрисдикция по граждански и наказателни дела. Над тях 29 окръжни съдилища (включително Софийски градски съд и Специализиран съд за организирана престъпност и корупция на високо ниво) служат като апелативни съдилища за решения на регионални съдилища и имат съдебна (първоинстанционна) юрисдикция по сериозни наказателни дела и в граждански дела, в които исковете надвишават 25 000 лв. (15 375 щ. д.), с изключение на издръжка, трудови спорове и несъответствия във финансовия одит, или в имуществени дела, когато стойността на имуществото надхвърля 50 000 лв. (30 750 щ.д.) Шест апелативни съдилища преразглеждат първоинстанционните решения на окръжните съдилища. Върховният касационен съд е съдът от последна инстанция за наказателни и граждански жалби. Съществува отделна система от 28 специализирани административни съдилища, които се произнасят относно законосъобразността на решенията на местното и националното правителство, като Върховният административен съд служи като съд на последната инстанция. Конституционният съд, който е отделен от останалата част от съдебната власт, издава окончателни решения относно съответствието на законите с Конституцията.

Българското законодателство е до голяма степен приведено в съответствие с директивите на ЕС, за да осигури адекватни средства за налагане на имуществени и договорни права. На практика обаче инвеститорите редовно се оплакват от регулаторни пречки, прокурорска намеса в административни дела и непоследователна съдебна практика. Като цяло държавното управление на инвестиционни спорове е бавно, междуведомствената координация е лоша и често се изисква намеса на най-високо политическо ниво.

Закони и наредби за преките чуждестранни инвестиции

Законът за насърчаване на инвестициите от 2004 г. предвижда равно третиране на чуждестранните и местните инвеститори. Законът насърчава инвестициите в производството и високите технологии, интензивните услуги, образованието и развитието на човешките ресурси. Той създава инвестиционни стимули, като помага на инвеститорите да закупят земя, предоставя държавно финансиране за основна инфраструктура и обучава нов персонал и улеснява данъчните стимули и възможности за публично-частни партньорства (ПЧП) с централните и местните правителства. Най-често срещаната форма на ПЧП са концесиите, които включват отдаване под наем на държавно имущество за частно ползване до 35 години за концесия за строителство и услуги и до 25 години за други видове концесии. Срокът на концесията може да бъде удължен с максимум една трета от първоначалния срок.

Чуждестранните инвеститори трябва да се съобразяват с Търговския закон от 1991 г., който регламентира закона за търговските и дружествените предприятия, и Закона за задълженията и договорите от 1951 г., който регулира гражданските сделки.

Агенцията „Инвест България“ (IBA) е държавен орган за привличане на инвестиции и служи като обслужване на едно гише за чуждестранни инвеститори. Той предоставя информация, административни услуги и оценки на стимули за бъдещи чуждестранни инвеститори.

Комисията за защита на конкуренцията („Комисията“) наблюдава пазарната конкуренция и прилага Закона за защита на конкуренцията („Законът за конкуренцията“). Законът за конкуренцията, приет през 2008 г., има за цел да прилага правилата на ЕС, които насърчават конкуренцията. Законът забранява монополите, ограничителните търговски практики, злоупотребата с пазарна власт и някои форми на нелоялна конкуренция. Монополите могат да бъдат законно установени само в изброените категории стратегически индустрии. На практика Законът за конкуренцията се прилага непоследователно и някои от решенията на Комисията са съмнителни и изглеждат обект на политическо влияние.

Отчуждаване и обезщетение

Правата на частна недвижима собственост са законово защитени от българската конституция. Само в случаите, когато обществената потребност не може да бъде удовлетворена по друг начин, Министерският съвет или областният управител могат да отчуждават земя, като в този случай собственикът е обезщетен по справедлива пазарна стойност. Действията за отчуждаване от Министерския съвет, от регионалните власти или от общинския кмет могат да бъдат обжалвани пред местен административен съд. В своя двустранен инвестиционен договор (BIT) със Съединените щати България се ангажира с международен арбитраж, за да съди за искове за отчуждаване и други инвестиционни спорове.

Уреждане на спор

Конвенция на ICSID и Конвенция от Ню Йорк

България е подписала Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения (конвенция от Ню Йорк от 1958 г.) и Европейската конвенция за международния търговски арбитраж от 1961 г. България е страна членка на Международния център за уреждане на инвестиционни спорове (ICSID).

Уреждане на спорове между инвеститор и държава

България приема обвързващ международен арбитраж при спорове с чуждестранни инвеститори. В България има повече от 20 арбитражни институции, Арбитражният съд на Българската търговско-промишлена камара (БТПП) е най-старият.

Международен търговски арбитраж и чужди съдилища

Арбитражните решения, както чуждестранни, така и местни, се изпълняват чрез съдебната система. Страната трябва да подаде молба до Софийския градски съд за изпълнителен лист и след това да изпълни решението съгласно общата рамка за изпълнение на съдебни решения. Може също да бъде образувано производство по възбрана.

Българското законодателство възлага на съдилищата да предприемат действия по граждански съдебни дела в рамките на три месеца след подаване на иск. На практика обаче уреждането на спорове може да отнеме години.

Наредби за несъстоятелността

Главата за търговския закон от 1994 г. относно несъстоятелността предвижда реорганизация или рехабилитация на юридическо лице, увеличава максимално възстановяването на активи и осигурява справедливо и равномерно разпределение между всички кредитори. Законът се прилага за всички търговски субекти, с изключение на публичните монополи или държавните предприятия. Застрахователният кодекс от 2015 г. регулира фалитите на застрахователни компании, докато банковите фактури се регулират съгласно Закона за банковата несъстоятелност от 2002 г. и Закона за кредитните институции от 2006 г. Несъстоятелността през 2014 г. на четвъртата по големина банка в страната, Корпоративна търговска банка, беше тест, който показа сериозни недостатъци в процеса на възстановяване и запазване на банкови активи по време на производството по несъстоятелност.

Неизпълнението на финансово задължение трябва да бъде решено, преди съдът по несъстоятелността да определи дали длъжникът е неплатежоспособен. Съществува презумпция за несъстоятелност, когато длъжникът не е в състояние да изпълни изпълнимо задължение по търговска сделка или публичен дълг или свързани търговски дейности, е спрял всички плащания или е в състояние да плати само вземанията на определени кредитори. Длъжникът се счита за свръхзадължен, ако активите му са недостатъчни за покриване на краткосрочните му парични задължения.

Производството по несъстоятелност може да бъде образувано на две основания: несъстоятелността на длъжника или прекомерната задлъжнялост на длъжника. Съгласно част IV от Търговския закон длъжниците или кредиторите, включително държавните органи като Националната агенция за приходите, могат да започнат производство по несъстоятелност. Длъжникът трябва да обяви несъстоятелност в рамките на 30 дни, след като е станал неплатежоспособен или свръхзадължен. Производството по несъстоятелност замества други съдебни производства, образувани срещу длъжника, с изключение на трудови дела, изпълнителни производства и дела, свързани с вземания, секюритизирани от имуществото на трети страни. Такива дела могат да бъдат образувани дори след започване на производство по несъстоятелност.

Кредиторите трябва да декларират пред синдика всички дългове, които им дължат в рамките на един месец от началото на производството по несъстоятелност. След това синдикът разполага със седем дни, за да състави списък с дългове. План за саниране трябва да бъде предложен в рамките на един месец след публикуването на списъка с дългове в Търговския регистър. След одобрението на кредиторите съдът одобрява плана за саниране, прекратява производството по несъстоятелност и назначава надзорен орган за надзор върху изпълнението на плана за саниране. Съдът трябва да одобри плана в рамките на седем дни и да го представи на кредиторите за одобрение. Кредиторите трябва да се съберат, за да обсъдят плана в рамките на 45 дни. Съдът може да поднови производството по несъстоятелност, ако длъжникът не изпълни задълженията си по плана за саниране.

Българската народна банка може да отнеме оперативния лиценз на неплатежоспособна банка, когато собственият капитал на банката е отрицателен и банката не е била преструктурирана съгласно процедурата, определена в член 51 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници . Лицензът на банка може да бъде отнет при условията, посочени в член 36, ал. 1 от Закона за кредитните институции.

България се нарежда на 61 от 190 икономики в категорията „Разрешаване на несъстоятелност“ в доклада „Правене на бизнес 2020“ на Световната банка.