Над три милиарда лева годишна печалба са реализирали у нас фирмите, организиращи хазартни игри.
В сравнение с Лас Вегас сумите не са сравними, но все пак става въпрос за най-бедната страна в Европа.
Преди последните парламентарни избори абсолютно всички партии имаха в програмата си мерки за промени в данъчното законодателство, а проценти от парите, спечелени от хазарт да бъдат пренасочени за култура, здравеопазване, образование, социални дейности и прочие.
Днес за това никой не говори.
А България е нещо, като Мека за игрите на надеждата.
Логиката е проста-бедното население е оставено без шанс да преживява по нормален начин. А в хазарта логика няма, но има надежда.
И народът масово търка билети, участва със залози, върти ротативки, попълва фишове…
Същата държава, която може само за минути да премахне тази несправедливост и да преразпредели печалбите ползу роду си трае. За сравнение, данъците и таксите от търговията с тютюневи изделия са неколкократно в повече. Така е и при горивата и останалите акцизни стоки.
Хазартът у нас обаче е облагодетелстван.
Защо ли? От един тъп, получен еди как си лиценз няколко души само от народната надежда прибират незаслужено над милиард, само за година.
А толкова пари биха запълнили доста дупки в бюджета.
По същата аритметика обаче по-лесно биха се запълнили 240 джоба.
Кучетата си лаят, керванът си върви.
До следващите избори, когато същите партии ще почнат да ни обещават, как от промяна в облагането, за сметка на хазарта ще заживеем с една идея по-добре.