Христо Монов е вербуван от ДС две години преди промените, за да следи и донася за настроенията в Софийския университет и сред студентите | Снимка: radiomilena.com.
Сайтът desebg.com публикува документите от архива на ДС, удостоверяващи принадлежността на народния представител от Коалиция на България Христо Монов към репресивния апарат на БКП.
Кариера
Христо Монов е роден през 1958 г. в с. Тлачене, община Бяла Слатина, област Враца. Завършил е психология в СУ „Св. Климент Охридски”. Специализирал е в Руската академия на педагогически науки. От 1985 г. е преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. След завършването си практикува като семеен психоконсултант и терапевт, оказва кризисна психологическа интервенция.
По време на тройната коалиция (2005-2009) и кабинета Станишев е заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето. Членува в редица световни асоциации по психология.
На изборите за 42-ро Народно събрание през май 2013 г. заема второ място в листата на БСП във 2 МИР-Бургас от гражданската квота. В качеството си на кандидат-депутат е проверен от комисията по досиетата и през април 2013 г. принадлежността му към ДС е обявена от независимия орган.
Христо Монов е един от 5-те народни представители, сътрудници на комунистическите тоталитарни служби, които БСП вкарва в 42-то Народно събрание.
В него той е избран за председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Член е и на Комисията по взаимодействие с гражданските организации и движения.
Принадлежност към ДС
Христо Монов е разкрит като агент на Софийско градско управление на МВР-ДС под псевдонима „ГОГОВ”. Вербуван е на 17 ноември 1987 г., почти две години преди краха на комунизма. Тогава той е бил 29-годишен. Сътрудничеството му е обвързано с 11 районно управление на МВР по линия на ДС (според Николай Колев-Босия Монов е бил доносник на районното управление в Люлин).
Въпреки, че досието на Христо Монов е прочистено, в него са запазени няколко основни документа, които дават важна информация за неговата дейност като агент на Държавна сигурност.
Освен картона в картотеката и регистрационната бланка в делото му е съхранен и строго секретен рапорт за извършена вербовка. От документа се разбира, че Монов, който от 1985 г. е асистент в Софийския университет, е привлечен за сътрудник по линия именно на висшите учебни заведения (ВУЗ).
Сведение за организация за преустройството в СУ
Преди вербуването му ДС го е проучила и го е водила като кандидат агент (КА) под псевдонима „ПЕДАГОГА”. Срещата, на която е привлечен като агент, се е състояла в предварително подготвен кабинет на общежитие в бл. 21 (вероятно в Студентския град). По време на срещата освен оперативният работник е присъствал и зам.-началникът на 11 районно управление.
От строго секретния рапорт се разбира, че още преди да бъде вербуван Монов е предал на срещата с двамата офицери от ДС сведение за създадената в Софийския университет организация за подпомагане на преустройството. Монов е разговарял с офицерите и за политическите възгледи на студентите във Факултета за детски и начални учители (ФДНУ).
Предан на делото на Партията
От документа става ясно, че реди вербовката той е имал повече от една среща с представителите на ДС. При привличането му е разяснено, че „органите на ДС използват предани на делото на партията и народа честни граждани” и че в „негово лице ние виждаме такъв гражданин”.
След като офицерите от ДС се убеждават в готовността на Монов да им сътрудничи те му отравят и конкретното предложение. „Монов прие предложението, като заяви, че и занапред ще се стреми да подава точна и своевременна информация на органите на ДС”, се посочва още в рапорта.
На агента е разяснена необходимостта от строго спазване на конспирацията и му е обяснено, че донесенията следва да бъдат подписвани с псевдоним. Монов сам избира псевдонима си „ГОГОВ”. Уточнени са и начините за бърза и двустранна свръзка с нововербувания агент.
Слухтене в Софийския университет за преустройството
„На агента бяха поставени задачи относно долавяне на зараждащи се подобни организации, като известната нему, лица, които ще членуват в нея, както и техните цели. Особено внимание да обърне и в ФНДУ, тъй като и там има лица, свързани по един или друг начин с членове на организацията за подпомагане на преустройството”, са записали в доклада вербовчиците му от ДС.
В края на документа се посочва, че той ще бъде регистриран по две направления – ВУЗ и интелигенция.
В досието му е запазен и още един документ – строго секретно предложение за изключване на агент „ГОГОВ” от агентурния апарат на ДС от март 1990 г. (това копие на документа е твърде нечетливо, б.а.).
От него се разбира, че Монов е вербуван на идейно-политическа основа по линия на ВУЗ.
В документа е посочено, че „за краткия период на работа с агента същият показва много добри качества и възможност за работа сред интелигенцията”.
„Своевременно подаваше информация за настроенията и проблемите сред студентската младеж, а също и за някои движения, създадени във връзка с преустройството с периода отпреди 10 ноември”, се изтъква в предложението. Посочва се, че агентът е работил честно с органите на ДС.
Изключването от агентурния апарат става „поради изменения в оперативната обстановка и отпадане линията на работа на агента” и създадената от това „невъзможност за по-нататъшното му използване”. Със същия документ освен изключването му от агентурния апарат на ДС е предложено материалите, свързани с него, да бъдат унищожени.
Подкрепа на избора на Делян Пеевски
Христо Монов е един от депутатите на БСП, който през юни 2013 г. два пъти гласува за избирането на Делян Пеевски за председател на ДАНС. Дори се обявява в него защита. В интервю Монов заявява за Пеевски:
„Познавам биографията му доста отдавна. Той е в политиката повече от 10 години и за такъв период от време не може да е еднозначно мнението за него. Явно е засегнал нечии интереси. Явно е, че целенасочено е създаден определен негов образ.”
Протестиращите като „интернет лумпени”
Христо Монов се прочу бързо, след като влезе в парламента като депутат от БСП. Още в началото на протестите срещу кабинета Орешарски през юни тази година в интервю за „Канал 3” той заявява:
„Технологията роди днес интернет лумпените. Те протестират за всичко. Може би ще започнат да протестират и за това, че съществуват. В други държави отнемат родителските права при участие на дете в политически митинги.”
Изказването му предизвика буря от негодувание в социалните форуми и доведе до блокиране на сайта на БСП, а от „Позитано” 20 го призоваха да се извини, което той прави.
Интересното е, че Монов по съвсем друг начин коментира протестите от февруари 2013 г., когато още не е дори кандидат-депутат. За тях психологът заявява:
„Това са едни нормални процеси в едно демократично общество. Няма нищо нелогично. Дано само някой да не го използва, за да изпълни някакви си свои собствени искания. Просто гласувайте! Ако това не ви харесва, ще отидем пак да гласуваме след 4 месеца, това е начинът. Не може само да стоим отстрани и да махаме с ръка. Разберете: всичко зависи от нас.”
Лична трагедия
Преди няколко години Христо Монов преживява лична трагедия. През декември 2007 г. неговият 20-годишен син студентът Андрей Монов е убит след наръгване с нож в центъра на София. За убийството му е обвинен и осъден на 20 години затвор австралийският младеж Джок Полфрийман. Той излежава присъдата си в Софийския затвор, макар че трансферът му в родината му е поискан официално от главния прокурор на Австралия.
В интервю за в. „България днес“ от 9 май 2013 г. (броени дни преди изборите на 12 май) кандидат-депутатът Христо Монов заявява: „Аз съм на избираемо място и след вота ще направя всичко възможно да не бъде подписано споразумение с Австралия и Полфрийман да бъде преместен там, след което помилван.“
На 9 юли 2013 г. главният прокурор Сотир Цацаров отказа трансфер на осъдения Полфриймън в Австралия.
До момента Христо Монов не е коментирал подробно своята агентурна принадлежност към ДС. Сайтът desebg.com оправи показа за интервю с него и ще продължи да го търси, за да представи позицията му.
Публикуваните документи, свързани с агентурната принадлежност на депутата Христо Монов, са публични от момента на огласяването на сътрудничеството му през април 2013 г. Те са поискани от журналиста Христо Христов съгласно закона за досиетата и заверени копия от тях са му предоставени от комисията по досиетата.
Христо Христов
https://desebg.com/politici/1400-2013-08-22-11-42-59?fbclid=IwAR1j5JKp-ZNU9g0Bmg3cywRs6J6NUczQJkuglWDk9E1OC4VX82xj2MG8ReM