Не търсете други измерители на срива в журналистическата професия и това прословуто 111 място от вниманието и съпричастието на журналистите във водещите медии към „новината“ за гибелта на техен колега при неизяснени обостоятелства – за Георги Александров става реч.
Елементарно сравнение на първите информации с вчерашните информации „изправя косите“.
Забележете, вместо да търсят, да питат, да притискат властта, защото има толкова огромни дупки в официалните версии, че няма накъде, вижте какво правят в централните медии – или казионничат по брифингите на властта или мълчат.
Знаете ли какъв е ефектът, драги официални журналисти, с мълчанието си подпечатахте смъртта на следващия си колега или неудобен политик или просто опонент. Защото вече знаят че всичко минава, и наркотици, и алкохол, и клошари и депресии. Колко му е един брифинг и забравете този случай?
Обърнете внимание, не твърдя нищо друго освен, че е ваш професионален и човешки дълг да питате, да питате и пак да питате, защото само в този натиск се ражда страха и респекта на властта и на потенциалните бъдещи убийци.
Още по-недопустимо е, че казионната журналистика, си затваря очите за системния характер или да го наречем с по-мека дума повтаряемостта, връзката, близостта на смърт на двама журналисти в разцвета на силите си – Великден и два дена преди 24 май.
До следващия път – когато пак казионни журналилсти, пак ще мълчите и ще треперите, за да не бъдете сред „самоубитите“.
Толкова по-значителни и открояващи са всички достойни журналисти, които мълчат и разследват със съзнанието че това може да им коства живота.
Ако питате цинично „за какво го правят“, не могат ли като всички, ще ви кажа – правят го защото имат съвест, имат дълг, имат отговорност към великите ни предци, към своя народ. И защото материалното не е всичко. Ако беше щяхме още да бъдем част от турската империя или 16 република и да слушате купени социолози да ви обясняват че всички обичат Пеевски и Борисов.
Много преди физическа смърт идва другата – духовната. Кога се примириш и престанеш да забелязваш неправдата, и заради страха за кожата си подминаваш ударения до теб.
Фейсбук