Заради неблагоприятната външна и вътрешна икономическа обстановка, реалният
растеж на БВП за 2024 г. ще е малко над 2%, което е под потенциалния. Очакванията за
следващите две години са за плавно възстановяване на българската икономика до
средните нива от преди пандемията, като вътрешното търсене ще продължи да бъде
основен фактор на икономическия растеж.
Това се посочва в макроикономическата прогноза на Института за икономически
изследвания при Българската академия на науките за периода 2024 – 2026 г. Тя се
основава на допускания за икономическото развитие в средносрочен план на
международните цени и външното търсене, както и на параметрите на икономическата
политика, провеждана в страната.
В средносрочен план икономическият растеж в България ще остане от порядъка
на 3.0 – 3.5% годишно, прогнозират икономистите на БАН. Според тях динамиката на
потреблението ще се определя от нарастването на работните заплати, умереното
повишение на заетостта и слабия, но все пак положителен растеж на кредитната
активност в страната.
Инвестициите ще се влияят основно от темповете на усвояването на средствата от
ЕС, като нарастването им ще се определя главно от напредването на програмния
период и очакванията за ускорено усвояване на европейски средства в България по
Националния плана за възстановяване и устойчивост. За целия прогнозен период
приносът на външното търсене в икономическия растеж ще остане отрицателен, смятат
учените.
Според икономическата прогноза инфлацията до 2026 г. постепенно ще намалява,
но ще бъде по-висока от обичайната през предходното десетилетие. Причините за това
ще са предизвикани от външни фактори, но и от някои дискреционни мерки на
правителството, сред които провеждането на политика на доходите, която е
недостатъчно съобразена с реалните бюджетни възможности. В този смисъл
постигането на Маастритския критерий за инфлацията едва ли ще бъде възможно в
рамките на прогнозния период, което означава, че приемането на България в еврозоната
през 2025 г. може да се отложи.
Заетостта в страната ще продължи да се определя от темпа на икономически
растеж при ограниченията, зададени от демографската ситуация, прогнозират учените
от БАН. Според тях на този етап не се отчита промяна в предлагането на труд,
породено от бежанската вълна от Украйна, тъй като близо 1/3 от бежанците са под
трудоспособна възраст, а останалата част поне засега не демонстрират желание за
трайно установяване в страната. Така безработицата се очаква да остане на същите
нива, дори леко да намалее през прогнозния период. В този смисъл всяко ново открито
работно място ще е за сметка на увеличаване на коефициента на заетост сред
населението в пенсионна възраст, но този процес има естествени граници, които са
почти достигнати. Възможни са решения и с привличане на работна сила от чужбина,
които до голяма степен ще зависят от политическата обстановка в страната, смятат
икономистите.
Прогнозата им е динамиката на заплащането на труда да остане положителна в
реално изражение, но по-ниска от предходните години. Предвид очаквания слаб
икономически растеж в основните търговски партньори на България, външното търсене
ще остане относително ниско, а платежният баланс ще се влошава през целия
прогнозен период. Причината за това е в неблагоприятната външна среда с риск от
допълнително влошаване, ако не се намери начин за бързо разрешаване на военния
конфликт между Русия и Украйна, предотвратяване на търговските спорове между
САЩ и Китай и задълбочаване на военния конфликт в Близкия Изток.
Забавянето на икономическия растеж в еврозоната е факт, но не е напълно
сигурно дали това ще стимулира Европейската централна банка да промени
провежданата силно рестриктивна парична политика, смятат икономистите на БАН.
С оглед на цялостната макроикономическа картина очакванията на учените за
2024 г. са за охлаждане на кредитирането както към фирмите, така и към домакинствата
на фона на нарастващите рискове на икономическата среда и начисляването на премия
за риск върху вземанията от нефинансовия сектор, което ще доведе до постепенно
повишаване на лихвените проценти по кредитите.