Николай Бареков използва „На прощаване“ за своето стихоплетство, посветено на несебърския бос
Евродепутатът Николай Бареков се изгаври с Митьо Очите. За своя „гавър“ той използва стихове на Христо Ботев.
„Връщането на Митьо Очите“ е името на Барековото творение. Написано е в памет на Очите, чието връщане от съседен Одрин се закучи подобно връщането на проповедника Феятулах Гювен от Канзас сити в братска Турция“, сподели във Фейсбук евродепутатът.
За своето стихоплетство той използва „На прощаване“ от Христо Ботев. Стихотворението е създадено по времето, когато Ботев се готвел да мине Дунава с четата на Жельо войвода през 1868 г.
Права – йок.
Иде той, иде, Там от Делиормана,
Потънал в уиски, лежи и пъшка,
Юнак с голяма на гърди раковина,
Юнак от Бургас в сила мъжка.
На една страна заФърлил Златка
На друга бухалка на две строшена
Очи Големеят, Златка се люшка
Очи проклинат цял Несебър.
Лежи в занданът на Едирне юнакът
От срам слънцето гузно пече
Преслава пее нейде в полето,
А уискито още по-силно тече ли, тече…
Избори са сега…пейте Пайнери
Тез тъжни песни..Грей и ти баце
В таз робска земя…ще да си пийне
И тоз юнак. Но млъкни, Цветанов.
Тоз, който падне в бой за дрога
Той не сугестира, него жалеят
Силиконки пищни, звяр и природа
И Джамбази песни за него пеят (при Хекимяна).
Денем му сянка пази МеВеРето
И ДАНС му кротко раната ближе
Над него Прокурор, юнашка птица,
И тя се за Брат, за юнак грижи.
Настане вечер – Слави заблее
брадъри обсипят свода небесен
Салич зажуми, Магърдич повее
БТВ и Нова с приспивна песен.
И Веско Маринов – бенд в бела премена
Чуден прекрасен, песен поемат
Тихо нагазят трева марихуана,
Па при Митьо дойдат та седнат.
Галена му с билки раната върже,
Миньо Стайков го пръсне с уиски студено
“Маринела” го в уста целуне бърже ,
А Митьо я гледа – все едно от Ривиера.
Кажи ми, Гешов, прокуроре, дей е Брендо?
Дее Бирмата с мойта вярна дружина?
Кажи ми, плийз, па ми земи душата,
Ако ще, прокуроре, в кутия за обувки.
И плеснат с ръце па се прегърнат (Митьо и Гешов)
песни и пачки Фърчат с телесата
Летят и пеят дорде осъмнат
И дирят Ветко из небесата…
Но спря диджея! И на екрана
Хекимян лежи, Митьо на слънце се пече,
Джамбазки и Валерко лижат лютата рана,
А времето фатално тече ли тече…