„Евроинс“ в Румъния е с 16 глоби за общо €2,3 млн. от 2020 г. насам

В Букурещ Органът за финансов надзор и Генералната прокуратура разследват дъщерната застрахователна компания на „Еврохолд България“ АД Euroins România Asigurare-Reasigurare S.A.

От 1 година срещу Euroins România Asigurare-Reasigurare S.A. (Euroins România на българската „Евроинс иншурънс груп“, част от „Еврохолд България“ АД) се води разследване от Органа за финансов надзор на Румъния (Autoritatea de Supraveghere Financiara – ASF), като през февруари 2022 г. е внесена и жалба в Генералната прокуратура на Румъния. Euroins România има наложени глоби само от ASF за общо над 11,3 млн. леи (около 4,5 млн. лв.), което прави над 2,3 млн. евро, показа справка на „Биволъ“ в сайта на ASF. Става дума за 16 случая на налагане на парични санкции, глоби, в периода 2020 -2023 г.   

На 11 февруари 2023 г. изпълнителният директор на “Еврохолд България” АД Асен Христов заяви пред БНТ, че редица служители начело със зам.-председателя на ASF оказвали „неправомерен натиск“, с цел „да превземат бизнеса“ на „Евроинс“ в Румъния. Според изявлението на Христов, румънският финансов регулатор неоснователно изисква увеличаване на капитала на българското застрахователно дружество Euroins România.

Асен Христов твърди, че проблемите с румънския регулатор продължават от няколко години. В частност, според Христов, Кристиан Роша неофициално на няколко пъти е предлагал на топмениджмънта на Euroins România да придобият фалиралата впоследствие румънска застрахователна компания City Insurance S.A., като една от опциите е била да се плати символичната сума от 1 лея, а задълженията на дружеството щели да се прехвърлят към новия собственик.

Прокуратурата на Румъния разследва българския застраховател

В Букурещ има още една версия за конфликта между българската застрахователна компания и румънския регулатор. “Твърди се, че между Euroins и ASF има дългогодишен конфликт, който започва през 2020 г., когато регулаторът отхвърля намерението на Euroins да придобие Ergo Asigurări”, писа на 2 февруари 2023 г. «Свободна Европа – Румъния». (Europa Liberă).

Според медията, през 2022 г. Euroins România става дружеството с най-много полици по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, но ASF “такива нередности в дейността на застрахователя”.

Инспектори на ASF откриха в разследване, започнало преди година, че през февруари 2022 г. Euroins România

“не е разполагала с банкови гаранции, които да ѝ позволят да изплати вземания за периода 2020-2022 г.”,

потвърдиха за Europa Liberă от източници в ASF.

В. Libertatea писа, че още през февруари 2022 г. ASF е подала жалба в Генералната прокуратура на Румъния, в която обвинява Euroins в “укриване на досиета за щети”. Според източници на Europa Liberă причината за предполагаемото укриване от страна на «Евроинс» на тези досиета за щети е “именно липсата на гаранции на стойност между 50 и 200 млн. леи (19,95 – 79,8 млн. лв.), по първоначална оценка оценка”. За исканията на румънския регулатор към Europa Liberă да се увеличи капитала на дружеството е писано и през 2021 г. от в. Ziarul Financiar.

“Прокуратурата или др. институция в Румъния не ни е уведомила за досъдебно производство. Затова не можем да предоставим друг коментар, освен че ще окажем пълно съдействие, и ще отговорим на всяко запитване за разяснения”, гласи писмен отговор на Euroins România до Europa Liberă.

От компанията твърдят, че проблемните досиета били проверени през 2022 г. и нередностите били отстранени и, че ASF бил «одобрил» като «положителна» новата отчетност на Euroins România. “Компанията никога не е била финансово по-силна от сега, след преструктурирането, през което преминахме по време на мандата ми. По-силна е и относно спазването на правилата и прозрачността пред регулаторните органи – фактите ще го докажат”, заяви главният изпълнителен директор на Euroins România Таня Блатник.

Същевременно от финансовия ни регулатор втора година няма никаква информация за това, че един от най-големите в Румъния и на Балканите застраховател, собственост на български холдинг, се намира в деликатна ситуация в Букурещ. „Комисията за финансов надзор (КФН) не е била уведомена от румънския си аналог ASF за провеждането на надзорна проверка в “Евроинс Румъния” и за констатациите от нея“, според даден от институцията отговор на “Капитал”.

“От страна на ASF е изтъкнато, че констатациите са предварителни, като се очаква получаване на отговор от страна на застрахователя и едва след това ще се изготви окончателен доклад”.

От КФН твърдят, че по време на работна среща на 10 февруари 2023 г. българският надзор е поискал и

“извършване на независима проверка на констатациите, направени от ASF, с активното участие на EIOPA, с цел максимална обективност”.

“По информация от източници става сума за открита необходимост от попълване на капитала с около 400 млн. евро, като ако не бъдат набавени, управлението на компанията може да бъде поето от служебно назначен администратор“, писа още „Капитал“.

Преглед на глобите на „Евроинс“ в Румъния

„Биволъ“ направи справка в сайта на румънския регулатор АSF за периода 2020 – 2023 г. Тя показа, че за периода на „Евроинс Румъния“ са наложени глоби поне 16 от страна на ASF, която през февруари 2022 г. подава и жалба до Генералната прокуратура в Букурещ. Оттогава тече разследване, данни по което не се разгласяват. За последните 3 години „Евроинс Румъния“ има наложени глоби само от Органа за финансов надзор на Румъния за общо около 11 333 101 леи или 4 521 755 лв. – около 2,31 млн. евро.

Текущата година също започна с глоба за българския застраховател в Румъния. На 27 януари 2023 г. ASF излиза със становище, че акционерното дружество Euroins România е било санкционирано през декември месец 2022 г., с налагане на глоба в размер на 309.400 леи (123 660 лв. – „Биволъ“) за следните нарушения:

„Неспазване на разпоредбите на чл. 21, ал. 4 от Закона Nr. 132/2017 относно задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за щети, причинени на трети лица при произшествия с участието на моторни превозни средства и трамваи, т.е. за неспазване на срока за плащане от 10 дни от датата на приемане на офертата; Нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона Nr. 132/2017, касаещо неуреждане на претенция в срок от 30 дни от нейното предявяване, чрез неподаване на оферта или на уведомление в този срок;  Нарушение на разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 5 от Закона Nr. 132/2017, касаещо  неизплащане на глоби заедно с обезщетението“.

На 23 ноември 2022 г. Върховният касационен съд на Румъния уважи жалбата, подадена от ответника Орган за финансов надзор срещу гражданско решение № 128 от 5 февруари 2021 г. на Апелативния съд – Букурещ – Административни и данъчни спорове, VIII отделение. Отменя обжалваното съдебно решение и връща делото на същия съд за ново разглеждане. По същество делото се отнася до отмяната на Решение № 1139/28.09.2020 г. на ASF., с което на г-жа Милена Генчева, изпълнителен директор на Euroins România, е наложена глоба в размер на 100 000 RON (39 968 лв. – „Биволъ“) към датата на налагане на санкцията. Със същото решение се налага и допълнителна санкция за отнемане на одобрението, предоставено от ASF. на г-жа Милена Генчева като изпълнителен директор на Euroins România.

На 17 ноември 2022 г. на Euroins Romania е наложена глоба в размер на 422 600 леи (168 904 лв. – „Биволъ“) за нарушение по чл. 5, ал. 1, 2, 6, 7 от Наредба 38/2015 относно „техническите резерви, заложени за извършване на застрахователната дейност, тяхното изчисляване за целите на съставянето на годишните финансови отчети и специалния регистър на активите, които ги покриват, във връзка с разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от наредбата“. Спрямо дружеството са приложени следните мерки: опис на преписките по щети, които се разглеждат от съдилищата във връзка с предявените от трети лица искове към застрахователя в срок до 31.12.2022 г. и предоставяне на ASF. на опис относно предприетите мерки.

През октомври 2022 г. Таня Блатник е санкционирана в качеството ѝ на главен изпълнителен директор на дружеството, с глоба в размер на 86 100 леи (34 412 лв. – „Биволъ“) за нарушение на разпоредбите по чл. 37, ал. 1, 7b от Закон 237/2015 относно разрешението и надзора над застрахователната и презастрахователната дейност, с измененията и допълненията, във връзка с разпоредбите на чл. 5, ал. 1, подточка d точка IV от Наредба 21/2016, с измененията и допълненията. Глобата е за това, че месечните доклади, представяни на ASF относно състоянието на висящите пред съдилищата спорове,

„не гарантират, че са пълни, точни и отговарят на действителността“.

На 16 септември 2022 г. на дружеството е наложена глоба в размер на 1 023 200 леи (408 242 лв.) за неспазване на разпоредбите на Закон № 237/2015 За оторизиране и надзор над застрахователната дейност. Към дружеството са предприети следните мерки: в срок от 3 месеца от датата на получаване на решението дружеството трябва да докладва за изпълнението на предприетите мерки по отношение на управлението на инвестиционната дейност, както и за начина, по който е взело предвид препоръките на проверяващия екип, съдържащи се в протокола.  На дружеството е наложена и глоба в размер на 333 373 леи за неспазване на разпоредбите на ПМС № 93/2012 „За създаването, организацията и функционирането на Органа за финансов надзор с последващи изменения и допълнения“.

Рекордни глоби от около 2.9 млн. лв. през 2021 г.

Според едно от прессъобщенията на ASF, за 2021 г. Euroins România е платила най-много глоби за последните три години. Санкционирана е в размер на 2 848 841 лв. или 1,46 млн. евро по общо 6 нормативни акта на ASF.

През декември 2021 г. Euroins România плаща две рекордни за последните три години глоби за дейността на застрахователното си дружество в Румъния. Едната е в размер на 2 314 425 леи (около 923 254 лв.)

„за непредоставяне на всички документи, изискани от проверяващия екип“.

Втората е в размер на 3 546 000 леи или 1 414 804 лв. за „несъставяне на резерви за националния режим и платежоспособност, неадекватно водене на досиетата на претенциите, неспазване на законовите разпоредби относно обработката и сроковете за плащане на претенции, липсата в наличие на собствени средства, необходими за покриване на SCR“.

През февруари 2021 г. следва глобата за Euroins România от 500 000 леи (199 493 лв.) за „неспазването на законовите разпоредби относно обработката и сроковете за изплащане на обезщетения“. През януари 2021 г. на българското дружество е наложена глоба в размер на 450 000 леи (179 544 лв.) за „неспазване на законовите разпоредби относно сроковете за изплащане на вземания“.  През август 2021 г. на Euroins România е наложена глобата от 296 200 леи (118 180 лв.) за „неспазване на законовите разпоредби относно обработката и изплащането на вземания“. През юни 2021 г. е наложена глоба в размер на 34 000 леи (13 566 лв.) за „непредоставяне на отчети или закъсняло представяне на отчети“.

През 2020 г. ASF налага редица глоби на Euroins România на обща стойност 2,25 млн. леи или за около 897 718 лв. През септември 2020 г. е наложена глоба в размер на 1 500 000 леи (около 598 479 лв.) за „неправилно изчисление на най-добрата оценка на техническите резерви, липса на допустими собствени средства за покриване на SCR и MCR“.

През юли 2020 г. глоба в размер на 100 000 леи (39 898 лв.) е наложена на изпълнителения директор Михня Тобеску (Mihnea Tobescu) за неспазване на плана от мерки, разпоредени с Решение 199/20.02.2020 г., относно „методологията за изчисляване на най-добрата оценка, непредставяне на документи, показващи, че повторното поемане на портфейлите от цедента в края на договора зависи от плащането на задълженията, поети от презастрахователите в потвържденията на баланса“.

Глоба в размер на 50 000 леи (около 19 950 лв.) е наложена на изпълнителния директор в лицето на Милена Генчева за неспазване на плана от мерки, разпоредени с Решение 199/20.02. 2020 г. във връзка с „липсата на надлежен преглед на процедурата по изплащане на обезщетения, късното представяне на опис на досиетата за изплащане на обезщетения, непредставянето на документи, показващи, че повторното поемане на портфейлите от страна на цедента в края на договора зависи от изплащането на задълженията, поети от презастрахователите в потвържденията за салда, късното представяне на извлеченията от досиетата за изплащане на обезщетения“.

През февруари 2020 г. глоба за дружеството в размер на 500 000 леи (около 199 500 лв.) е наложена за рекорден списък от нарушения от различно естество:„неясно формулираните процедури за рекламация“, „обработването на несъответстващи досиета на претенции и изплащане по досиета на претенции със закъснение и без допълнително плащане на неустойки“, „досиета с претенции, в които е установен резерв, който е бил подценен по отношение на претенциите, произтичащи от документите, включително платената сума недостатъчна корекция на RBNS и IBNR“, „при изчисляването на най-добрата оценка (BE) на техническите резерви, оценявани съгласно принципите на Платежоспособност II, дружеството не използва данни, които са съвместими и подходящи с изчислението на IBNR за разпределение на паричните потоци във времето“, „BE е неадекватна, тъй като използва законоустановените, дисконтираните и нефинансираните резерви за обезщетения с презастраховане като входни данни за изчисляване на BE (директна дата на въвеждане за BE за обезщетения и индиректна за BE за премии)“, „не е направена корекция на актюерските методи и допускания за изчисляване на BE, като се отчита отрицателният резултат от изтичането на гарантираните резерви за обезщетения“, „прехвърлянето на 50% от техническите резерви, свързани с договора Clean Cut, не произтича от сключените договори (само от кореспонденция с презастрахователи) и няма счетоводно отразяване от страна на презастрахователя“, „няма кредитна политика“, „дружеството не разполага с методология за оценка на кредитния риск и експозициите“, „наличието на конфликт на интереси между членовете на управителния съвет и свързаните дружества, в които те имат контролни или управленски позиции“, „неадекватно компютъризирано деловодство на досиетата на претенциите“.

През февруари 2020 г. е наложена още една глоба: в размер на 100 000 леи (около 39 898 лв.) за „неспазването на законовите разпоредби относно обработката и условията за изплащане на вземания“.

Не е ясно колко от посочените глоби са платени и колко са обажлвани, а кои са обажлвани, но е факт наличието на информация в сайта на румънския регулатор за налагането им.

 „Евроинс“ – сред най-големите застрахователи в Румъния

Euroins România е сред най-големите застрахователи на пазара в Румъния. По данни на „Капитал“ към септември 2022 г., то държи около 31% пазарен дял в северната ни съседка. На 27 септември 2022 г. ASF излиза с прессъобщение, от което става ясно че в първото и второто тримесечие на годината Euroins România е в топ 3 на най-големите застрахователни дружества по пазарен дял и е на първо място по един от показателите, конкурирайки с френската Groupama и германската Allianz.

Така, по показателя за брутните записани премии комбинирано по общо застраховане и животозастраховане, Groupama заема първото място със 17,78%, следвана от Allianz-Tiriac със 17,74% и Euroins със 17,46%. По общо застраховане, „доминиращо в пазарната структура“, Euroins е на първо място с 21,02%, следвана от Groupama с 20,99% и Allianz-Tiriac с 19,34%.

По данни на SeeNews за 2019 г. капиталът на Euroins România тогава бе 537 588 244 леи (214 490 183 лв.), а общо активите бяха 1 663 146 951 леи (663 572 349 лв.). По данни на Ziarul Financiar през 2019 г. Euroins România е била на загуба с 4,2 млн. леи, а през 2020 г. – с 91,3 млн. леи.

„Биволъ“ подготвя редица официални запитвания, вкл. такива по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), до компетентните институции – Органа за финансов надзор на Румъния, до Генералната прокуратура на Румъния и до българския регулатор КФН, с цел да получи повече информация по случая с Euroins România.

След публикуване на материала от “Биволъ”, на 17 февруари 2023 г., “Еврохолд България” АД са изпратили прессъобщение до медиите, в което твърдят следното: “Въпреки несъгласието си с действията на служители на застрахователния надзор в Румъния срещу местното подразделение на “Евроинс” и продължаващите спорове с тях, компанията е осигурила допълнителни гаранции за финансовата стабилност на румънското дружество, съобщава собственикът на компанията “Еврохолд България” (БТА).

Делото срещу “Биволъ” 

Повече от година продължава съдебното дело срещу “Биволъ”, заведено от компанията майка на “Евроинс иншурънс груп” – “Еврохолд България” АД. Директорът на „Биволъ“ Асен Йорданов е получил призовката на 8 декември 2021 г. Тогава съдебният защитник на медията ни адв. Александър Кашъмов обяви, че компанията е посочила материал на медията ни като основание за иска.

„Като искът е предявен като частичен за критична публикация . Твърдението на фирмата е, че всъщност тя била претърпяла загуби, и пропуснати ползи вследствие на разследването на „Биволъ“, обясни Кашъмов.

„За съжаление, подобни искове не са изключение и те започнаха да се появяват все по-често в България“.

Припомняме, че през годините  медията „Биволъ“ е имала само няколко публикации за „Еврохолд“, включително и за сделката им за придобиване на електроразпределителното предприятие (ЕРП) „ЧЕЗ България“ от чешкия държавен електроенергиен концерн ČEZ a.s.

През 2021 г. излязоха две публикации – през юли и септември. Първата е от 28 юли 2021 г. относно номинирания за кандидат за министър-председател на Република България от ПП „Има Такъв Народ“ (ИТН) Николай Василев. Статията беше озаглавена: „Връзката на „Еврохолд“ с Агент Румянцев на ДС и руската ВТБ“.

Това което „Биволъ“ разкри е, че е било възможно “Еврохолд България” АД да е финансирано през годините от фондове на бившата ДС и нейния легендарен “Агент Румянцев”, установен от Комисията по досиетата като агент на Първо главно управление (ПГУ), по-известен като знаковия български банкер и бизнесмен от прехода – Атанас Тилев.

Втората статия беше публикувана на 8 септември 2021 г. със заглавието: „Зад сделката на ЧЕЗ: Асен Христов е скрит собственик на ПОД „Бъдеще“. Материалът на базата на документи разкрива, че главният акционер на “Еврохолд” “Старком Холдинг” е било възможно да е имал скрита собственост в ПОД “Бъдеще”, което също е акционер в “Еврохолд”.

Това става чрез т.нар. кол опция или споразумение между номиналния собственик на “Бъдеще” и собственика на “Старком” Асен Христов за придобиване на всички дялове на люксембургската фирма Medianet Industries срещу едно евро. Тази форма на скрита собственост повдига много въпроси за редовността на финансирането на групата, която купи ЧЕЗ, както и за евентуални закононарушения при декларирането на реалния собственик на пенсионния фонд.

През 2020 г. бяха публикувани два материала, в които косвено се споменава „Еврохолд България“ и то – от бившия министър- председател на Република България и лидер на ПП ГЕРБ – Бойко Борисов. Единият материал на „Биволъ“ касаеше проверката на аудиозаписа, в който експремиерът споменава „Еврохолд“ и проверките срещу дружеството. Става дума за статията: „Експертна лаборатория: Записът на Борисов не е подправен или манипулиран“.

В този материал на „Биволъ“ само с едно изречение се споменава изтеклият в медиите телефонен разговор на бившия министър-председател от 28 юни 2018 г., в който той говори за евентуалната намеса в работата на независими институции като Комисията за финансов надзор,  за да се “размаже” собственика на „Еврохолд“. 

В още една коментарна статия на “Биволъ” по същата тема пише за езика на омразата, който използва експремиерът Бойко Борисов, в т.ч. и по отношение на представителите на едрия бизнес в България. Статията е озаглавена: “За оня запис, рекламата и една голяма салата с узо”. В него авторката само цитира изрично думите на доскорошния министър-председател, изречени в изтеклия телефонен запис от 2018 г.:

 

„Раздуйте това, че вкарах КФН по „Еврохолд“, на тоя да му размажа физиономията, че не се съобразява с мене, това е много важно“.

В подкрепа на „Биволъ“ са се изказали редица международни журналистически и медийни организации, които признаха, че в съдебното дело на „Еврохолд България“ АД срещу „Биволъ“ има признаци на SLAPP (Strategic lawsuits against public participation). В България в подкрепа на „Биволъ“ излезе с позиция само Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ – България) и Български хелзинкски комитет (БХК).

От международните организации също веднага реагираха на казуса – с позизии излязоха от базирания в Брюксел Balkan Free Media Initiative (BFMI) и от International Press Institute (IPI), чиято централа е във Виена и от European Centre for Press and Media Freedom (EPMF) в Лайпциг. Отделно в становището за свободата на медиите в България казусът около „Биволъ“ е споменат от „Репортери без граници“ – Reporters Without Borders (RSF). За случая са уведомени Европейският парламент и Съветът на Европа.

ОБНОВЕНО: 17:05 ч. на 18 февруари 2023 г.