Все повече българи живеят в бедност. В края на 2016 г. в лишения са били над 1,6 млн. души у нас, съобщиха от НСИ. Почти всеки четвърти българин през миналата година е живял с доходи под 308 лева на месец.
По данни от проведеното от НСИ изследване „Статистика на доходите и условията на живот” (EU-SILC) през 2016 г. линията на бедност общо за страната e 308.17 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 638.7 хил. лица, или 22.9% от населението на страната. През 2016 г. относителният дял на децата на възраст 0 – 17 години в риск от бедност е 31.9%, или 385.4 хиляди деца.
Линията на бедност се е срутила още по-надолу от 325 лв. именно на 308 лв., на равнище между 2013-2014 г. Броят на хората живеещи в лишения нараства с 53 хиляди души за година достигайки близо 23% от населението на България.
Още по-притеснително е, че расте броят на бедните, които всъщност работят – те са около 12% от всички живеещи в лишения. По-голямата част от работещите бедни са мъже – над 13 на сто, а жените в бедност, които работят са близо 10%.
Ето това са видимите резултати на Борисов и ГЕРБ, а не спортни зали и магистрали
Нивото на образованост оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите. Близо 2/3 от работещите бедни са с начално или без образование. Колкото по-високо е образователното равнище, толкова делът на бедните сред работещите намалява. Делът на работещите бедни с висше образование е 5,4%.
Наблюдават се съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност. Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (42.6%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на безработните лица (39.1%).
Оценката в зависимост от домакинството показва, че най-много живеещи в бедност са самотните хора над 65 години, както и домакинствата с три и повече деца. За оценка на материалните лишения на домакинствата се използват девет въпроса, свързани с потреблението на конкретни стоки и услуги.
Най-голям брой лица изпитват ограничения по отношение на почивката извън дома (56.3%) и възможностите да посрещнат неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) със собствени средства (54.1%). Успоредно с това 2.8% от лицата не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 1.4% – цветен телевизор, 9.0% – автоматична пералня, а 34.5% – потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден.
Коефициентът на икономическа активност за населението на възраст 15 – 64 навършени години е 69.2% и е с 0.9 процентни пункта по-висок в сравнение с първото тримесечие на 2016 година. Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 – 64 навършени години е 64.3%, като в сравнение със съответното тримесечие на 2016 г. се увеличава с 2.0 процентни пункта. Коефициентът на безработица е 6.9%, или с 1.7 процентни пункта по-нисък в сравнение със същия период на 2016 година. Икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 1 422.5 хил., или 30.8% от населението в същата възрастова група. От тях 132.1 хил., или 9.3%, са обезкуражени лица.
Реално 1 422.5 хил. българи, или 30.8% от 15-64 години нямат икономическа активност, г-н Борисов ?!! Благодарим Ви на Вас и Вашата партия ГЕРБ за видимите резултати – БЕДНОСТ !!!
Свободен автор – Философът