Окончателното узаконяване на скандалните и незаконосъобразни решения на министрите на околната среда и водите и туризма на ГЕРБ и служебните кабинети на президента Румен Радев по повод разрешаването на строителство върху защитените територии – дюните на плажовете „Каваци“ и „Смокиня“ е на път да се случи днес, на 26 юли 2023 г. За това алармираха пред „Биволъ“ екозащитни организации.
Екозащитните неправителствени организации (НПО) свързват посещението на новия министър на околната среда и водите Юлиан Попов в Созопол с опитите на задкулисието да бетонират статуквото, наложено от предишните няколко правителства, чиито контролни органи като РИОСВ-Бургас отказват да признаят дюните върху тези защитени територии за такива.
Така, на 25 юли 2023 г. МОСВ публикува официално прессъобщение, според което „на 26 юли, сряда, на къмпинг „Каваци“, министърът на околната среда и водите Юлиян Попов и работна група от експерти фитоценолози и експерти по брегова геоморфология ще направят посещение на терен, което ще постави началото на ново обследване на пясъчните дюни, разположени извън морските плажове „Каваците – Север“ и „Каваците – Юг“ в землището на гр. Созопол, община Созопол, с цел определяне на вида и местоположението на дюните“.
„Утре предстои 4-тия поред опит за картиране на пясъчните дюни на къмпингите “Каваци -юг” и “Каваци – север”. Досега 3 комисии излизат с различни становища – едните казват, че по-голямата част от територията са дюни, а другите, че там почти няма дюни. Тука има, тука – нема!“, писа във Фейсбук журналистката от Бургас Даниела Костадинова.
„Утре министърът на околната среда Юлиян Попов лично и с работна група ще обследва дюните. Аз съм си приготвила пуканки. Има само едно неудобство, че ще замерваме дюните в 12:00 ч. на обяд, на 40°. Ще си изкараме чудно, не ни мислете“, иронизира още Костадинова.
Действията на ресорния министър идват седмици, след като НПО-то „Зелени закони“ започна собственото разследване за застрояването на дюните в защитените природни зони до „Каваците“ и „Смокиня“.
Според МОСВ обаче, „действията по обследване на пясъчните дюни са предприети от МОСВ в рамките на процедура за изменение на приетата специализирана карта на пясъчни дюни, разположени извън морските плажове „Каваците – Север“ и „Каваците – Юг“.
Процедурата според пресслужбата на екоминистерството, обследването било инициирано не от екозащитниците, а от областния управител на Област Бургас, който „като компетентен орган е заявил изменение на специализираната карта и регистри“.
Оттам твърдят, че със заповед на министър Попов е сформирана работна група от експерти фитоценолози и експерти по брегова геоморфология, които „да извършат определяне на вида и местоположението на дюните с цел изменение на одобрената специализирана карта от март 2023 г.“
Твърди се, че „за участие в работната група са поканени и представители на научни и академични институции с експертен и научен потенциал в сферата на бреговата геоморфология и фитоценологията“.
“Виновните да си понесат отговорността”
Според екозащитника и бившия зам.-министър на околната среда и водите в кабинета „Петков“, Тома Белев, обаче „кой ли не е поканен“ в работната група на министъра, но не и „Зелени закони“: „Изпуснаха жалбоподателя“. „Дано някой журналист зададе въпроси на „Зелени закони“ на министерството, особено за природната забележителност при Смокиня, че тя си отива с всяка изминала година“, писа Белев във Фейсбук.
“Ние от Зелени закони се опасяваме, че и при тази проверка служителите на МОСВ и РИОСВ Бургас няма да могат да видят дюните при Каваци”, коментира Тома Белев пред “Биволъ”:
“Защото са едни и същи служители през тези три години, които са възложили, приели и платили от бюджета за тези три години три пъти картиране на дюните от лица, без необходимата квалификация извършващи картиране извън подходящия сезон”.
powered by Advanced iFrame. Get the Pro version on CodeCanyon.
Според бившия зам.-министър, същите служители не са внесли в комисията към Агенцията по кадастър и единственото картиране извършено от БАН в подходящия сезон. “Никой не е потърсил отговорност от тях за това пилеене на публични средства и сега те организират и настоящото пето картиране. Липсата на отговорност за неправомерните деяния е гаранция за тяхното повторение”, смята екоактивистът.
Той припомни, че по същия начин същите служители 24 години не могат да опишат границите на природната забележителност “Дюни в местността Каваците” и са “позволили в нарушение на режима ѝ да се построят в защитената територия заведения и обслужващи сгради”. “И продължават всяка година да си затварят очите за тези нарушения. Ние, като граждани, не можем да кажем дали тези действия се дължат на некомпетентност, безхаберие или корупция, но можем да кажем, че те трябва да спрат и виновните длъжностни лица да си понесат отговорността”, категоричен бе Тома Белев.
Екоминистърът уверява “Биволъ”, че нямало да узаконява строежите
„Биволъ“ изпрати въпросите на „Зелени закони“ на министър Попов. “С посещението ми на Каваците искам да се запозная ма място с проблемите, свързани с дюните и да обсъдя тези проблеми с група експерти, за да мога да се ангажирам директно с процеса”, отговори министърът на “Биволъ”.
“Това е начало на процес, който се надявам да доведе както до коректното картографиране и актуализация на съществуващите карти, така и до справедливо оценяване на щети и ангажименти на държавата”, поясни Попов. По повод притесненията на екозащитниците, министърът бе категоричен, че “нищо спорно или нередно няма да се узаконява”.
Запитан бе екоминистърът и дали все пак ще бъде отстранен Павел Маринов от длъжността на директор на РИОСВ – Бургас. “В момента възстановяваме системата за мониторинг и координация на регионалните звена. Когато това завърши, ще мога да ви отговоря”, писа Попов.
Според него публикациите (в т.ч. тези на “Биволъ” – б.р.) са “важен източник на информация”: “Но на мен са ми необходими и процедурни оценки за всяко сериозно действие”.
Според източник на “Биволъ”, пожелал анонимност, системата за мониторинг всъщност е поверена на още една скандална чиновничка в МОСВ – Тонка Атанасова. Тя е станала известна с това, че препдоложително е забравила в служебния си компютър списък с комисионни от всеки ОВОС, който е разглеждал. Тази история се припомня от журналистката на bTV Мария Цънцарова в интервюто й с министър Попов на 23 юни 2023 г..
Тонка Атанасова, назначена за съветник в политическия кабинет на министър Попов, която заемаше същата длъжност и в служебния кабинет на Гълъб Донев. “Капитал” писа, че Атанасова бе начело на РИОСВ-Бургас и по нейно време започва строителството на подпорния хотел на плажа “Алепу”, когато от подопечната ѝ структура излизат със становището, че строежът не подлежи на ОВОС.
Впоследствие Атанасова оглави РИОСВ-Хасково, но бе освободена по време на служебния кабинет на Стефан Янев, когато министър бе Асен Личев. Докато беше директор на РИОСВ-Бургас срещу Атанасова имаше сигнали в КПКОНПИ за конфликт на интереси, свързани с това, че съпругът й е управител на фирма, която извършва сертификация на строителни продукти – в същото време РИОСВ осъществява контрол върху производствената дейност на дружествата, с които фирмата на съпруга й има сключени договори за сертифициране.
Новият шеф на РИОСВ-Бургас Павел Маринов също е замесен в редица скандални дейности, за които “Биволъ” алармира от години. Той бе областен управител на Бургас по време на кабинета “Орешарски”, замесен в редица скандали, като например е укрил в декларациите си като депутат и като областен управител имоти, чуждестранни фирми и незакрита.
През октомври 2021 г. “Биволъ” писа, че “Бившият областен управител на Бургас от ерата “Орешарски” оглави областното РИОСВ в кабинета на Румен Радев”. В края на юни 2021 г. тогавашният директор на РИОСВ-Бургас Детелина Иванова е освободена от длъжността със заповед на служебния министър Асен Личев. Мотивът на Личев беше, че тя е узаконила скандалния строеж на “Главболгарстрой” в Алепу – т.нар. “подпорен хотел”. По-късно се оказа, че Иванова не е имала отговорности по този строеж и подписите по проемане на съгласуването не са били нейни. Формалната причина според МОСВ била издадена от нея заповед, с която се премахвала абсолютната забрана за строителство на защитена зона в района на местността „Каваците“ с два къмпинга „Смокиня“ и „Веселие“ (по БНР-Бургас).
Според източниците на „Биволъ“ Маринов има протекции и от страна на бившия изпълнителен директор на „Лукойл България“ Валентин Златев, заради крупен проект за изграждане на соларен парк в защитена зона в Бургаска област. За рокадата в РИОСВ-Бургас е имало натиск от страна на бившия “първи” в “Лукойл” у нас, който играеше на белот с експремиера Бойко Борисов, а днес е известен с “директната си телефонна връзка” с президента Румен Радев.
Какво установиха „Зелени закони“ за поредното застрояване на дюните
На 24 април 2023 г. “Зелени закони” публикуват анализа си, според който 90% от дюните на Каваците, картирани през юни 2022 г., изчезват от картата на МОСВ през октомври 2022 г.
На 5 юни 2023 г. „Зелени закони“ алармираха в сайта си, че се извършва нов строеж върху дюна в плаж „Смокиня – Юг“. „Нов строеж в рамките на забранен за строителство период през летния туристически сезон и върху дюни -този път на плаж “Смокиня – Юг” бе сигнализиран от граждани“, пише в разследването на екозащитната организация.
„Докато няма актуализирани карти на дюните и по-добра защита от строителство на най-близките до морето зони от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), тези случаи ще продължават да са норма, а не изключение, за отношението в България към природата по Черноморието“, констатираха от НПО-то.
От НПО-то тогава изпратиха искане за незабавна проверка на плажа “Смокиня – юг” и очакване реакцията на Министерството на туризма до тогавашния служебен министър д-р Илин Димитров с молба да инициира незабавно “проверка за статута на строителството в зоната на концесията на плажа” и “процедура по актуализация на специализираната карта на дюните в плаж „Смокиня – юг“ въз основа на правомощията си по чл. 6 (10) от ЗУЧК, като ни уведомите за датата на започване на процедурите“.
На 4 юли 2023 г. „Зелени закони“ публикуваха поредното си разследване за застрояването на дюните, от което става ясно, че скандалният бивш областен управител на Бургас, назначен от служебните кабинети на Стефан Янев и на Гълъб Донев за шеф на РИОСВ – Бургас, Павел Маринов, се опитва да разреши тоталното застрояване на дюните.
„Работата ни по казуси с ново строителство и липса на картиране на дюни край плажовете „Каваци” и „Смокиня” показват, че РИОСВ Бургас разрешава застрояване в защитена територия, където е забранено всякакво строителство“, констатират от „Зелени закони“.
След извършена, проверка получихме отговори от Община Приморско и РИОСВ Бургас, в които е посочено, че:
o Строителството на 4 броя заведения за обслужване, тоалетна, съблекална и душове е разрешено чрез 3 броя разрешения за поставяне, издадени от Община Созопол в периода 16.03 – 13.04.2023 г. Тези разрешения са издадени на основата на Схема за разполагане на поставяеми обекти в морски плаж „Смокини-юг”, одобрена от министъра на туризма на 24.01.2023 г.
o Схемата е съгласувана от РИОСВ Бургас на 20.02.2023 г. по реда на Закона за защитените територии.
o Строителството на обектите попада в границите на Природна забележителност „Пясъчни дюни в м. Каваците” и Защитена зона от Натура 2000 „Бакърлъка”.
o Строителството е извършено от търговското дружество „Орко бийч”, получило концесия върху плажа „Смокини-юг” през 2015 г.
От Зелени закони извършихме проверка в публични бази от данни, на основание на всичко посочено от Община Созопол и РИОСВ Бургас и установихме следното:
o За природната забележителност в регистъра на защитените територии липсва цифрова граница, като е посочено „Цифровите граници са в процес на актуализация. За повече информация се обърнете към МОСВ и РИОСВ.”
o През 2002 г. чл. 54 от Закона за защитените територии е изменен и в задълженията на МОСВ е „Министерството на околната среда и водите създава специализирани карта, регистър и информационна система на защитените територии”. Същият член на закона изисква приемането на специализирана наредба от министъра на околната среда и водите и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Границите на природната забележителност в ОУП на Созопол не отговарят на границите в картата на природната забележителност в нейното досие в МОСВ, с което Зелени закони разполага.
В природната забележителност попадат изцяло три морски плажа: „Смокини-север”, „Смокини-юг” и „Къмпинг Веселие”.
Природната забележителност е с площ 24 ха. Трите плажа в нея са с обща площ 12,7 ха. В тях са картирани 8 ха дюни, като е видно от снимки и на терен, че не всикчи дюни са картирани.
Схемата за поставяне на преместваемите обекти в морски плаж „Смокините-юг” е одобрена от Министъра на туризма без да са проведени задължителните процедури за преценка необходимостта от екологична оценка, както изисква Закона за опазване на околната среда и процедура по преценка необходимостта от оценка за съместимост с целите на Натура 2000 мрежата, както изисква Закона за биологичното разнообразие.
Морски плаж „Смокини-юг” е с площ 5,7 ха и е отдаден под концесия от Министерски съвет през 2015 г. на „Орко бийч” ООД за срок от 15 години, без изизскване за инвестиция и позволение за застрояване върху 1135 кв. м. с минимално концесионно плащане от 60 227 лв.
Морски плаж „Смокини-север” е с площ 5,2 ха и е отдаден от Министерският съвет на концесия на „Черноморска брегова група” – ООД през 2015 г. за срок 15 години, без изискване за инвестиции и позволение да застроят 1042 кв.м. с минимално концесионно плащане от 66 748 лв.
Морски плаж „Къмпинг Веселие” е с площ 1,7 ха и е отдаден от Министерски съвет на концесия за срок от 15 години през 2021 г. с минимално концесионно възнаграждение от 21 667 лв. на „Блек Сий Бийч” – ЕООД с инвестиции за срока на концесията от 123 660 лв. и с цена за чадър от 10 лева и цена за шезлонг от 10 лева. В договора за концесия е посочено, че концесионерът трябва да спазва „да спазва изискванията на Природна забележителност „Пясъчните дюни в местност „Каваците”, на Природна забележителност „Нос Агалина” и на Защитена зона за опазване на дивите птици BG0002077 „Бакърлъка”.
Снимки: "Зелени закони"
Концесионерите „Орко бийч” и „Блек Сий Бийч” са собственост на „Грийнлайф резортс”, фирма собственост на бившия народен представител от ПП Атака, бивш заместни председател на Столичния общински съвет и бивш областен управител до 2021 г. на София – Николай Пехливанов, който е и член на УС на Националният борд по туризъм.
Концесиите са обект на разглеждане в Директива 2014/23/ЕС за концесиите. В нейният чл. 18 е посочено, че за „концесии, надвишаващи пет години, максималният срок на концесията не трябва да надвишава времето, в рамките на което може разумно да се очаква концесионерът да си възвърне направените инвестиции за експлоатация на строителството или услугите и да получи доход от вложения капитал, като се отчитат инвестициите, необходими за постигане на конкретните цели на договора”.
От Зелени закони отправяме следните публични въпроси към изпълнителната власт:
o Защо министрите на туризма Николина Ангелкова и Марияна Николова в правителствата Борисов 2 и Борисов 3 са отдали под концесия три морски плажа, попадащи в границите на Природна забележителност „Пясъчни дюни м. Каваците”, в която е забранено всякакво строителство, при ясното съзнание, че там не може да се разполагат никакви постройки?
o Защо са отдавани на концесия морски плажове за 15 години без изискване за инвестиции в нарушение на Директива 2014/23/ЕС за концесиите?
o Влизали ли са 5% от концесионните възнаграждения за трите плажа в Предприятието за управление на дейности за околната среда, както изисква чл. 74 ал. 1 т. 5 на ЗЗТ?
o Защо 21 години след целеви промени в Закона за защитените територии Министерство на околната среда и водите, респективно Националната служба за защита на природата, все още не е актуализрала границите на защитените територии у нас и не е създала специализраната карта за защитените територии?
o Защо 21 години не е приета специализраната наредба по чл. 54 ал. 2 за съдържанието и редът за създаване и поддържане на специализираните карта, регистър и информационната система на защитените територии в България?
o Как Министерство на околната среда и водите е издало през 2014 г. положително становище по екологична оценка на ОУП на Община Созопол, при грешно отразяване границите на защитените територии?
o Защо схемите за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения на морските плажове не се подлагат на процедурите по екологична оцена и оценка за съвместимост както изискват ЗООС и ЗБР преди да бъдат одобрявани от министъра на туризма?
o Защо министърът на туризма в последното служебно правителство е одобрил схема за поставяне на временни обекти на плаж „Смокините-юг” в границите на Природната забележителност, където е забранено всякакво строителство?
o Защо директорът на РИОСВ Бургас Павел Маринов е съгласувал схема за поставяне на временни обекти на плаж „Смокините-юг” в границите на Природната забележителност, където е забранено всякакво строителство?
o Ще предложи ли министърът на туризма в настоящото правителство Министерският съвет да разтрогне трите договора за концесии в природна забележителност „Пясъчни дюни в м. Каваците” заради невъзможен предмет на концесия и нарушаване на директивата за концесиите?
o Ще възложи ли министърът на туризма в настоящото правителство прекартиране на дюните в трите плажа?
o Ще спре ли министърът на околната среда и водите в настоящото правителство прилагането на схемите за поставяне на временни обекти в трите плажа, както изисква от него чл 79 ал. 1 от Закона за защитените територии, чл. 158 на ЗООС и чл. 122 на ЗБР?
o Ще глоби ли министърът на околна среда и водите в настоящото правителство своя подчинен – директора на РИОСВ Бургас Павел Маринов, както го задължава чл. 82 на ЗЗТ, защото директорът е разрешил дейности или строителство в защитена територия в нарушение на режима на природната забележителност?
“Доколкото ми е известно, не е установено нарушение”
Бившият служебен министър на туризма Илин Димитров смята, че “участието на Министерството на туризма е преескспонирано”, в това число и по казуса с плажа “Смокините – Юг”. “Схемите се съобразяват само единствено дали са спазени устройствените показатели спрямо ЗУЧК (Закон за устройството на Черноморското крайбрежие) в Министерството на туризма”, заяви Димитров пред “Биволъ”.
Той припомни, че министърът на туризма съгласува схемата за поставяне на преместваемите обекти по чл. 13 от ЗУЧК, като проверява съответствието на предложения преместваем обект с устройствените показатели по ЗУЧК – а именно процента на заетата площ от преместваемите обекти спрямо площта на плажа.
“В конкретния случай схемата е съгласуване за изпълнение на тези показатели. В специализираната карта мястото на поставяне на обекта не е нанесено като дюна”, пояснява Илин Димитров.
Според него РИОСВ-Бургас е “издало положително становище за поставянето на преместваемия обект, а именно това е компетентната институция, която се произнася по въпроса за допустимостта на поставяне на обекта с оглед на това дали територията, върху която се поставя е дюна или друг защитен обект”.
“Въз основа на тези документи главният архитект на общината издава самото разрешение на поставяне. В този смисъл съгласуваната от министъра на туризма схема е само един от документите, които са необходими, за да се издаде от главния архитект разрешението за поставяне на преместваемия обект”, пояснява Димитров. “Доколкото ми е известно по случая е извършена съвместна проверка от компетентните ведомства и не е установено нарушение”, каза още бившият министър.
“Биволъ” изпрати въпроси, касаещи Министерството на туризма, и на новия ресорен министър Зарица Динкова. Тя не отговори на въпросите ни до редакционното приключване на материала. Не отговори и бившият областен управител на София от квотата на ПП “Атака” Николай Пехливанов, чиито компании са засечени от “Зелени закони” като едни от най-големите концесионери на плажовете “Смокиня” и “Каваци”.
Според източници на “Биволъ”, към застрояването имат интереси и високопоставени правителствени лица, участвали в кабинети на ГЕРБ. Затова “Биволъ” ще продължи да следи темата заедно с колегите от неправителствения сектор, като обследва всички връзки и интереси зад исканото застрояване на дюните на “Каваци” и “Смокиня”.
Заглавна снимка: Българска фондация “Биоразнообразие”