ЕК ПИТА ЗАЩО УДРЯМЕ ПЕЕВСКИ И БОЖКОВ С „МАГНИТСКИ“. АСЕН ВАСИЛЕВ: НЯМА НИЩО ПРИТЕСНИТЕЛНО

Написано от Николай Марченко, Биволъ

https://bivol.bg/%d0%b5%d0%ba-%d0%bf%d0%b8%d1%82%d0%b0-%d0%b7%d0%b0%d1%8…

С деликатен дипломатически казус се сблъсква служебният кабинет заради ограниченията, въведени срещу фирмите около Делян Пеевски и Васил Божков на базата на американския Закон „Магнитски“. Еврокомисията поиска спешно обяснения от МВнР и Министерството на финансите относно правните основания за тези ограничения, става ясно от служебната дипломатическа кореспонденция, с която „Биволъ“ разполага (вижте документите долу). От ЕК са изпратени въпроси до Постоянното представителство на България към ЕС в Брюксел, с което искат обяснения и за това как ограниченията на МФ кореспондират с принципа на екстериториалност, към който се приспада и американският закон „Магнитски“. Служебният министър на финансите Асен Василев увери „Биволъ“, че в запитването от ЕК нямало „нищо притеснително“. Според финансовото ведомство Брюксел нямало как нито да свали ограниченията върху Пеевски и Божков, нито да ни санкционира за реакция върху законодателен от акт от трета държава. Позицията на кабинета „Янев“ трябваше да бъде изпратена до ЕК тази седмица. Мнението на ЕК не е повод Прокуратурата да не разследва споменатите в Закона “Магнитски” лица и да не се вземат мерки спрямо тях, анализира казуса за “Биволъ”специализираният в правовия ред адв. Александър Кашъмов. 

Сайтът за разследваща журналистика „Биволъ“ получи кореспонденция, касаеща отношенията София – Брюксел и София – Вашингтон. Тя демонстрира, че служебният кабинет на Стефан Янев очевидно не е успял или не е пожелал да обсъди санкциите по Закона „Магнитски“ и действията на правителството в този смисъл, със структурите на ЕС.  Тъй като законът „Магнитски“ е на САЩ, той се отнася за ограничения от „трета държава“.

Това означава, че тепърва ще се изяснява дали логичните ограничения върху компаниите на санкционираните български лица Делян Пеевски и Васил Божков – Черепа, са достатъчно добре правно оформени предвид законодателството на ЕС, което в много от случаите има проритет пред националното. Интересното е, че бюрокрацията все още забавя работата на институциите – ЕК чака официалния отговор на София вече почти три седмици и едва тези дни предстои тя да бъде изпратена.

Брюксел с остри въпроси

Брюксел. 29 юли 2021 г. 12:34 местно време. В Постоянното Представителство на Република България към Европейския съюз (ППРБЕС) постъпва имейл от Михаил Келлер, политически сътрудник в Главна дирекция „Финансова стабилност, финансови служби и капиталови пазари“ (DG FISMA) към Европейската комисия.

Келлер пита за „черния списък“ с 21 физически и 33 юридически лица от България съгласно решението на Министерски съвет Nr. 441 от 4 юни 2021 г.: „Както и други страни, включително Кипър, Франция, Люксембург и територията на Нидерландия“.

„Разбрахме, че публичните институции в България са се разпоредили да се преустановят връзките със съответните лица и компании, а българските банки са помолени прекъснат транзакциите им“, пише представителят на ЕК.

„Такова едностранно действие вследствие на санкции от трета държава е сериозен повод за безпокойство от страна на Европейската комисия“.

В тази връзка ЕС моли за „детайли“ относно:

• Целта на предприетите мерки съгласно Решението 441;
• Правното основание на мерките и тяхното съответствие с Общата Външна Политика през призмата на Становището на ЕК от 8 ноември 2019 г.;
• Съответствието на мерките с политиката на ЕС за отхвърляне на екстериториалното приложение на санкции от трети страни.

На 30 юли 2021 г. зам.-постоянният представител на България към ЕС Иванка Ташева препраща тези въпроси към ръководството в София чрез дипломатическа грама. Получили са я й началникът на кабинета на президента и главният секретар. А също е изпратено до кабинета на външния министър Светлан Стоев и зам.-министъра на външните работи Румен Александров, както и до зам.-министрите на финансите – Моника Димитрова-Бийчър и Ваня Стойнева.

„В очакване на отговор от българската страна, ЕК изразява безпокойство от едностранното действие на държава членка в отговор на санкции, наложени от трета страна“, пише зам.-представителката ни в Брюксел.

„Във връзка с горното, моля за указания“, гласи още писмото на Ташева към София.

Очевидно МВнР и по време на служебния кабинет бавно обработва информацията, защото едва на 10 август 2021 г. постоянният секретар на МВнР Иван Кондов изпраща официално писмо (вижте на снимката) до и.д.главния секретар на Външно – Красимир Божанов.

В него той пояснява кореспонденцията с Брюксел и позицията на ЕК по случая, предизвикала официалното запитване до ППРБЕС: 

“Използвам възможността да посоча, че сред работните органи на Съвета на ЕС и европейските институции съществува единодушие, отхвърлящо извънтериториалното прилагане на законодателство, прието от трета страна, и действията предприети на основание това законодателство или произтичащи от него”. 

Очевидно е, че казусът може да има и правни последици за България, ако служебният кабинет не защити пред ЕК решението на Министерския съвет от 4 юни 2021 г. Това индиректно се потвърждава от дипломатическата кореспонденция в МВнР.

“Във връзка с гореизложеното и с цитираното в грамата становище на ЕК въз основа на дела С-402/05 пред Съда на Европейския съюз и предвид необходимостта от обратна връзка по поставените от ЕК въпроси, моля за Вашето съдействие за предоставяне, при първа възможност, на предложение за координиран отговор, който да изпратим по реда на постъпване запитването от ЕК”, гласи още писмото на Кондов до Божанов.

Ако заплаха за България като страна-членка от каквито и да било наказателни процедури от страна на ЕК или Съда на ЕС не е налице, защо дипломатите ще цитират съответните съдебни прецеденти в сухата си кореспонденция?

Асен Василев пред „Биволъ“: Няма нищо притеснително

„Няма нищо притеснително“, увери „Биволъ“ служебният министър на финансите Асен Василев.

Според него предстои официалният отговор на Министерството на финансите и МВнР да бъде върат към ЕК в следващите няколко дни.

„В процес на съгласуване с Външно е и ще бъде изпратено тази седмица“.

Шефът на финансовото ведомство също така поясни, че е информирал колегите си на едно от заседанията на Съвета на ЕС в Брюксел.

„Общо Съвета отчете това като напредък в частта rule of law (върховенството на закона)”

Според него не е имало претенции от страна на четиритте държави членки, в които са регистрирани част от активите и компаниите, върху които кабинетът наложи санкции (Франция, Кипър, Люксембург и Нидерландия):

„Нямаше реакция на индивидуални държави“.

Министърът на правосъдието Янаки Стоилов отказа да коментира дали през юни служебното правителство е уведомило ЕК за предстоящите ограничения.

„Необходимо е конкретно да се провери, така че сега няма да мога да Ви кажа“.

„Биволъ“ изпрати официални въпроси и на името на служебния министър на външните работи Светлан Стоев на 16 август.

Говорителят на МВнР Цветана Кръстева предположи, че Външно не разполага с цялата информация, но въпреки това, медията ни ще получи официален отговор. Зам.-министърът на външните работи Зарица Динкова предпочете да не коментира.

Позицията на Министерството на финансите

На 17 август 2021 г. “Биволъ” получи и официалното писмено становище на Министерството на финансите, с което ведомството на Асен Василев отговаря на въпросите ни във връзка с тревожната кореспонденция по линията Брюксел – София:

Защо служебният кабинет и съответно МФ в координация с МВнР не са информирали ЕК още през юни за въвеждането на ограниченията срещу съответните физически и юридически лица?

На 18.06.2021 г. министърът на финансите Асен Василев взе участие в редовното заседание на Съвета ЕКОФИН, което се проведе в Брюксел. По време на срещата министър Василев запозна министрите на финансите на държавите-членки, представителите на Европейската комисия и Европейската централна банка с предприетите мерки от правителството на Република България с Решение на Министерския съвет № 441 от 04.06.2021 г. във връзка с лицата, които попадат или потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи  (OFAC) на Министерството на финансите на Съединените американски щати.      

При налагането на ограниченията консултирани ли са със страните-членки, в които са регистрирани част от лицата: Франция, Кипър, Люксембург и Нидерландия?

Не, не са консултирани, тъй като не е налице такова изискване. Във връзка с решение № 441 на МС от тези страни членки от страна на българските власти е изискана информация във връзка със сметки и активи на лицата, които попадат или потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на Съединените американски щати.     

Налице ли е рискът ЕК да поиска свалянето на ограниченията върху съответните физически и юридически лица, след като служебният кабинет и съответните министерства не са спазили принципа за „екстериториалното приложение на санкции на трети страни“?

Не, защото решението на МС във връзка със сметки и активи на лицата, които попадат или потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи  (OFAC) на Министерството на финансите на Съединените американски щати, не представлява екстериториално приложение на санкциите на трети страни.     

Решение № 441 от 04.06.2021 г. на Министерския съвет за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати санкции на български лица е прието на основание чл. 105, ал. 1 от Конституцията на Република България, съгласно който Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите, и чл. 7, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, според който в изпълнение на своите конституционни функции Министерският съвет разглежда въпроси, които са му изрично възложени със закон или следват от ръководното му място в системата на изпълнителната власт.     

Също така следва да се отчитат и нормите на Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията, която е ратифицирана по надлежния ред от Народното събрание и е обнародвана в ДВ, бр. 89 от 2006 г., с което, на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, е станала част от вътрешното право на страната. Съгласно тази Конвенция всяка държава членка развива, прилага и поддържа ефективни и координирани антикорупционни политики, включително и чрез сътрудничество с други държави членки в насърчаването и развитието на тези мерки.    

Решението на МС е мотивирано от рисковете в глобален мащаб за България и българската икономика от санкции, в т.ч. замразяване на активи в банки на бюджетни организации и държавни дружества и предприятия, опасност от предсрочна изискуемост на заеми, блокиране на международни преводи, изключване и недопускане на участие в международни бизнес сделки, ограничаване на възможностите за търговия и други.       

Следва да се изтъкне, че санкционният списък на САЩ е вече приет и влязъл в действие с всички следващи от това негативни потенциални последици за Република България и за българското общество и икономика. Именно предотвратяване на тези негативни последици е и основен мотив за приемане на Решението.    

В контекста на „екстериториалното приложение на санкции на трети страни“, има ли право ЕК да наложи свалянето на ограниченията върху физическите и юридическите лица, които са регистрирани в страните-членки (Франция, Кипър, Люксембург и Нидерландия)?

Не, тъй като решението на МС  във връзка със сметки и активи на лицата, които попадат или потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на Съединените американски щати, няма екстериториално приложение.    

Създава ли се в случая правен прецедент в ЕС, който може да повлече наказателни мерки от страна на ЕК и Съда на ЕС, след като ограниченията следват Закона „Магнитски“ наложен от трета държава (САЩ)?

Не, тъй като когато няма общо общностно законодателство относно налагането на подобни санкции от трети страни, никоя държава членка не може да предявява претенции към мерките, взети от служебното правителство с цел предпазване на българските държавни предприятия от попадане в обхвата на санкциите.     

Има ли в МФ (и какво сочат) примерни изчисления за стойността във финансов еквивалент на активите на физическите и юридическите лица, върху които са наложени ограниченията? Както тези на територията на България, така и тези, регистрирани в четирите гореспоменати държави членки?

В Министерството на финансите няма такива изчисления, тъй като с данни за сметките и активите на лицата, попадащи в обхвата на санкциите, разполагат само търговските банки и те са обект на банкова тайна.  С решение № 441 от 04.06.2021 г. на Министерския съвет не са предвидени изрични указания спрямо банките да блокират банкови сметки или да отказват извършването на платежни операции, нито да прекратят отношенията си или да не влизат в отношения с лицата, които попадат и потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на Съединените американски щати.     

Юрист: Трябва да се разследват лицата от Закона “Магнитстки”

Отговорът на правителството е добър и аргументиран, смята адв. Александър Кашъмов, който е експерт и по темите за противодействие на корупцията, правосъдие и обществен ред.

“Биволъ” помоли адв. Кашъмов да анализира колеспонденцията и позицията на финансовото ведомство.

“В кореспонденцията с Министерството на външните работи се споменава за Мнение на Европейската комисия (Opinion). Разбира се, поначало Комисията издава правнозадължителни актове, с които създава или засяга права и задължения на лица, но в случая мнението е насочено към тълкуване на законодателството на ЕС, на базата на Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС).

Следва да се отбележи, че тълкуване на законодателството на ЕС може да дава единствено СЕС.  

Що се отнася до цитираното решение по обединени дела C-402/05 P and C-415/05 P, то накратко се отнася до следното: През 1999 Съветът за сигурност към ООН е издал Резолюция за замразяване на сметките на лица, свързани с отказа на правителството на Талибаните да предадат Осама Бен Ладен. През 2000 г. Съветът на ЕС е издал съответно Регламент, с който е утвърдил списъка на лицата и който е имал действие за територията на ЕС. СЕС се произнася по жалбата на две лица – Кади и фондация „Ал Баракаат“ срещу регламента.

Голямата камара, като втора инстанция, е разгледала жалбата срещу решението на първата инстанция на СЕС, с която жалбите са били изцяло отхвърлени.  

Параграф 230 от решението на Голямата камара на СЕС се намира в частта, в която е отхвърлен доводът на жалбоподателите, че Съветът на ЕС няма право да издава такъв Регламент. В този параграф СЕС изразява становище, че доводът е неоснователен и всъщност е по-добре да се действа по този начин, отколкото всяка държава членка да приема самостоятелни мерки, които биха могли да бъдат в нарушение на принципите на законодателството на ЕС. Дотук се простира решението на СЕС и неговият смисъл. Конкретна забрана към държавите-членки не е изведена от СЕС. Такава се извежда в приетото от Комисията мнение, което обаче, макар да изхожда от авторитетна институция, не е формирано от единствената институция, която може да тълкува Договорите на ЕС и техния смисъл.  

Съвсем отделен е въпросът, дали прокуратурата може и следва да предприеме конкретни мерки и да разследва данните за корупция от страна на конкретни физически лица. В различни форми корупцията представлява състав на престъпление – даване и получаване на подкуп, търговия с влияние и др. Съгласно НПК органите на наказателното производство трябва да образуват такова при наличие на законен повод и достатъчно данни.

Законен повод може да бъде дори медийна публикация.

С още по-голяма сила такъв повод представлява официално оповестената информация от страна на държава, която е правова и демократична. Следователно не съществува пречка прокуратурата да разследва. Обратно, това е нейно несъмнено задължение.