Елън Мъск, Хенри Кисинджър и сие… ВСЕКИ ЛАБИРИНТ ЗАВЪРШВА С ЕДИН ИЗХОД

.

През 2014 г., след първата агресия на Путин в Украйна Запада хранеше илюзии, че като му отдаде Крим и двете сепаративни области чрез преговори (Мински споразумения), проблемът ще е решен.

Осем години по-късно същият проблем заплашва да взриви не само Украйна, но и света.

Осем години по-късно отделни части на западните елити продължават да се хранят с илюзиите си, лутайки се в лабиринта на въпроси и отговори. Но всеки лабиринт – дори и най-сложният, има един изход. Заблуда е проходите в него да се считат за изхода.

Видяхме го и по новината за позициите на Елън Мъск по украинската криза.

Дали той е разговарял с Путин, дали не е говорил, дали е получил обещания за изгодни бъдещи договори или не, можем само да гадаем. Авторитетни източници твърдят, че такъв диалог е проведен, обаче Мъск категорично го отрече. Но пък е факт, че започнаха проблеми за Украйна с космическата му система „Старлинк” . Факт е, че точно по времето на евентуален разговор с Путин Мъск се обяви за референдуми в окупираните области под контрола на ООН и пусна анкета на тази тема сред своите почитатели. И специално беше поздравен от Кремъл за позициите му.

.

Бих му задал два въпроса:

– Първият е, О.К., референдуми, а какво правим с руската армия, завзела тези области и с руските прокси военни части? Кой ще ги изтегли, кой ще ги разоръжи? ООН ли? Смях!

Вторият:

– Мистър Мъск, считате ли, че в присъствието на окупационни войски някакви евентуални референдуми биха били демократични и свободни? И с верни резултати?

.

И ГЕНИИТЕ ГРЕШАТ…

.

Мъск, който в редица области на човешкото познание и развитие е гений, е профан в областта на политиката.

Понеже той се обосновава за позициите си с ресурсите на Руската федерация – площ, население, финанси, брутен продукт и т.н. в сравнение със съответните показатели на Украйна. И не само той го прави. Така постъпват мастити политолози, видни политици, професори, военни учени и какви ли не.

Отговорът за ресурсите се крие в поредица въпроси:

• Мъск, ти си гений! И Хенри Кисинджър е повече от политически титан, и той е нещо като гений. Наистина и съвсем сериозно го мисля това. Аз обаче не съм. Затова нямам обяснение защо толкова ресурсната и мощна в миналото Велика английска империя не успя да победи с окупационните си войски и загуби войната срещу американските граждани в битката им за независимост и демокрация?

• Но защо да се връщаме толкова далеч назад в миналото?

Например нямам и досега обяснение защо покорилия ресурсите на Европа Хитер се препъна на прага на иначе безпомощната тогава Британия. Нямам обяснение защо толкова ресурсните Франция, а после и САЩ загубиха безславно войната с иначе скромния като ресурси Виетнам?

• Няма обяснение дори и в най-близката история: например защо толкова мощния и ресурсен СССР, а след него още по-мощните и ресурсни САЩ се провалиха в Афганистан?

.

Всъщност обяснения има. Най-различни. Но нито едно от тях, а и всички те в цялата им тяхна съвкупност не дават истината за такива феномени.

Отговорът е ВОЛЯТА!

В миналото е липсвала технологична и военна мощност, за да се покори Волята на народ. Защото такова покоряване изисква мащабен и неограничен от нищо геноцид с тотално, повтарям – тотално технологично , военно и числено превъзходство. В днешно време геноцидът е напълно възможен, но той не може да се осъществи чрез една ядрена експлозия. Необходими ще бъдат повече на брой.

Обаче онзи, който прибегне до геноцид, ще изгуби всяка война и всякакво световно влияние. Защото ще бъде тотално изолиран от света, дори и от съюзниците си. Освен това ядрен геноцид ще предизвика неограничена от нищо ядрена надпревара от най-различни държави по света (поне двадесетина имат тези възможности), а тя закономерно ще доведе до поредица от ядрени локални войни с финал – световен апокалипсис.

.

ИНТЕРЕСИТЕ

.

Всъщност Мъск не е единственият, които предлага поредното гнило споразумение с Кремъл. Редица мултимилиардери, мощни петролни и финансови интереси водят и финансират пропагандна и политическа кампания за постигане на тази цел.

Защо?

Първият отговор е интереси.

• В западната финансова и бизнес система са вложени около 20 трилиона долари (20 хиляди милиарда) руски пари. Това е горе-долу стойността на целия брутен вътрешен продукт на САЩ. Оперирането на тези средства и активи носи огромни печалби – към трилион годишно. При изолация на Русия трилионът не е печалба, а се превръща в загуба.

• Войната на Русия с Украйна като всяка голяма война има своя основен икономически ефект: натиск за поскъпване на горивата и суровините. Не само близкоизточните шейхове, прегръщайки се с Путин, се радват на това. Радват се и западните енергийни концерни заради печалбите си. Радват се и някои други бизнеси.

Вторият отговор е геополитика.

• Среди на Запад се надяват, че ще могат да повторят, жертвайки Украйна пред олтара на Путин коронния трик от Студената война: Русия да се превърне в заплаха за Китай, както навремето Китай се превърна в заплаха за Русия.

Невъзможно!

Успехът на подобна геополитическа операция въобще не зависи от Запада, каквото и да предложат и да обещаят на Кремъл. Успехът зависи само и единствено от решението на Москва. И на Пекин.

Но тази – същата карта Путин успешно разиграва вече две десетилетия наред – ще се съюза с Китай. И Китай разиграва същата карта: ще се съюзим с Русия. И САЩ разиграват същата карта: ще се съюзим с някой от вас срещу другия. Върви игра на покер с много блъфове, с вдигане на залозите, но без силна ръка. Единственият й финал е, че колкото повече се разиграва, толкова повече нараства възможността наистина Русия и Китай действително да се съюзят.

Перспективата се вижда по синхронните им действия на международната арена.

_________________________________

Защото всички залози в тази игра са по-малки, отколкото основният: от тях Запада се схваща така: бил, е и ще им е остане основният враг.

Става дума за тяхна културна, национална и цивилизационна особеност, за техен манталитет, за обща идеология и те не могат да се задраскат ей-така, с някакви екстри, с изгодна търговия и бизнес, с пари, с потупвания по рамото и приветствени прегръдки. Не се задраскват нито със споразумения, нито от десетилетия и дори столетия изминало време.

Задраскват се единствено от вътрешни процеси в тези общности, ако успеят да се развият като трайни социални техни тенденции.

______________________________

.

КАТО ЧАША ОТРОВА В БРАЧНО ЛОЖЕ

.

В едно съвместно ложе на Запада и Изтока Запада ще е като съпруга, чиято невярна съпруга ще е приготвила отровата за него, за да наследи богатството му.

Вижда се по политическата традиция в Кремъл, по стереотипите на мисленето, които господства там от болшевистката революция насам през всичките тези години и независимо от перипетиите в съдбата на Пусия и в съдбата на света.

„Бил, дайте ни Европа и се вземете целия останал свят!” (навремето пуснах пост за този разговор)

Репликата към президента Бил Клинтън не е на повярвалия в сънищата си Владимир Путин, а е на бившия руски президент Борис Елцин, който погреба комунизма в Русия и затова го етикираха като „демократ”.

Отдаването на Европа означава да се „отдаде” веднага след това целият Близък и Среден Изток на Москва и Пекин. За експертите е ясно защо и това не подлежи на съмнение в геополотиката. Отдаването на два ключови компонента в световното уравнение за динамиката на политическите процеси ще го реши еднозначно с всички последици и за останалия свят, като превърне Западна Европа и Северна Америка в изолационен остров на света.

.

Третият отговор е чисто човешки и обясним страх

• Заслужава си да стигнем до нова Карибска ядрена? А ако онзи в Кремъл е решил да отиде докрая?

Няма да отиде докрай. И той, и неговото обкръжение изпитват същия този страх, че и значително по-голям. От 50-те години на миналия век и руският, и американският елит, и други елити с ядрено оръжие го изпитват. И слава богу, защото иначе нямаше да ни има. Всичките!

.

Последният отговор е хладен геополитическо-паричен разчет

• Войната струва ужасно много пари. Трябва ли да ги харчим сега в тази криза.

• Възстановяването на Украйна и превръщането й в нормална демократична и некорумпирана държава ще е сложен и скъп процес.

Още през 2014 г. в пост, в който прогнозирах разрастване на войната в Украйна до тежък световен конфликт, посочих, че:

(цитат):

„… влизайки и с двата крака в украинската криза, разширявайки намесата си, американския елит изглежда няма ясна визия за бъдещето и най-важното – отговор докъде биха стигнали и отишли при нарастваща ескалация на конфликта. Във Вашингтон нямат отговор и за бъдещето на Украйна – като маргинализирана държава от Третия свят или образцова западна витрина. Брюсел също няма отговор – първото решение за маргинална държава е неефективно и рано или късно ще загубят Украйна, второто обаче е скъпо начинание, а никой не иска да се бърка за пари.”

(край на цитата)

.

СПИРАЧКИ СЕ НАТИСКАТ ПРЕДИ КАТАСТРОФАТА, А НЕ СЛЕД НЕЯ

.

Идеята на този пост е, че Кремъл трябва да бъде спрян още сега. Независимо от финансовите загуби, независимо от геополитически разчети, боравещи с проста екстраполация от миналото, независимо от едни или други интереси.

На най-големия капитал – онази част от който са привърженици на тезата „да се договорим” с Русия, ще им кажа, че днешното договаряне утре ще се превърне в нова война с още по-големи мащаби и излизаща извън границите на Украйна.

Съгласни ли сте да видите как доларът и еврото губят статуса си на световни валути заради прилепването на останалия свят извън Северна Америка и Европа към предизвикалите Запада? Съгласни ли сте да видите как петроло- и газодобиващите държави налагат клирингови разчети в търговията си?

Съгласни ли сте бъдат ограничени бъдещите ви печалби, като се завърнат отново високите данъци от Студената война, за да се борите с поредната „Империя на злото”?

Съгласни ли сте компания на диктаторски режими да започнат да определят правилата на световната търговия, на световния бизнес, на световните финанси, на световната политика, на световното развитие, на…?

.

Светът, действителността е много по-сложна и могъща от ограничения свят на бизнескорпорацията. И в прекия сблъсък на онези, които искат да променят перспективата на развието, на онези, които противопоставят тоталитарните системи срещу демократичните, бизнескорпорацията със сигурност ще изгуби.

В „Голямата шахматна дъска” Хенри Кисинджър разсъждаваше дали с края на Студената война си е отишъл биполярния свят. Да, но ако Запада допусне Русия да анексира части от Украйна, този свят може да възкръсне – в нова и далеч по-плашеща и мощна конфигурация.

Проблемът не е само Владимир Путин, не е само Кремъл или Пекин.