Еманюел Тод – „Западът е в упадък”

Световноизвестният френски историк предрече през 1976 г. разпадането на СССР. Днес предсказва края на Запада в интервю за „Берлинер цайтунг”

 

Западът вече загуби в конфликта в Украйна и това поражение показва неговия упадък, отбелязва френският историк, социолог и журналист Еманюел Тод в интервю за „Берлинер цайтунг”. Оказа се, че повечето страни по света не искат да изолират Русия – напротив, те са се сплотили около БРИКС като противовес на Америка и нейните съюзници.

Еманюел Тод е един от водещите френски интелектуалци. През 1976 г. той предрече разпадането на СССР, което донесе известност. Днес Тод предвижда края на Запада и заедно с него – възхода на страните от БРИКС. Той препоръчва Германия и Европа да сключат мир с Русия и да се „отделят” от Америка. Западът отдавна загуби конфликта в Украйна, смята французинът.

 

– „Берлинер цайтунг”: Г-н Тод, последната ви книга се казва „Западът в упадък”. Какви са причините за това?

– Еманюел Тод, френски историк, социолог, журналист: Днес погледите на целия свят са насочени към САЩ заради предстоящите президентски избори сякаш от тях зависи съдбата на свободния свят. Но когато гледам САЩ, не виждам никакво величие, а набор от симптоми, които илюстрират упадъка на Запада: детската смъртност в САЩ отново се повиши, неравенството рязко нарасна през последните години – независимо дали при Тръмп или Байдън – и икономиката на САЩ е в дълбока криза, което води до рязък спад на жизнения стандарт. Администрацията на Байдън обяви огромни инвестиции, но сами по себе си доларите не осигуряват нищо; необходими са също така квалифицирани работници и инженери – а те са твърде малко в Съединените щати.

– Очаквате ли ситуацията в САЩ да се подобри след президентските избори?

– Не, сегашната предизборна кампания е симптоматична за ситуацията, в която се намира Западът: и двамата кандидати са гротескни, лишени от въображение, дори може да се каже, че са луди – и нито един от тях не е в състояние да спре упадъка на САЩ. Доналд Тръмп и Камала Харис като президенти на САЩ са еднакво лоши за Европа. И, между другото, упадъкът на западната мощ е особено очевиден в геополитическите въпроси.

– Какво имате предвид?

– Много е просто: Западът загуби конфликта в Украйна. Сега има реорганизация на света, и то не в съответствие с идеите на Запада. В играта влизат нови играчи, например страните от БРИКС.

– Страните от БРИКС, асоциацията, чиято среща на върха сега започва в Казан, не са ли твърде разнородни, за да формулират общи интереси и да запълнят властовия вакуум, оставен от Запада?

– Да, страните от БРИКС са много различни. Трудно е да се намерят общи черти в политическите системи на Китай, Индия и Бразилия. Но конфликтът в Украйна сближи тези страни. Западът искаше да изолира Русия, но се оказа, че повечето страни в света не искат да се присъединят към него по този въпрос. В този контекст БРИКС започва да изглежда като своеобразна противотежест на Запада, който също играе силна роля в страните от Юга. Ето защо казвам „да”: упадъкът на Запада може да се види преди всичко в поражението му в конфликта в Украйна. Конфронтацията доведе до точно обратното на това, което Западът искаше; в известен смисъл тя беше автогол.

– Виждате ли БРИКС като сериозна дългосрочна алтернатива на западните държавни организации, например ЕС?

– В културен смисъл Западът е фикция, която не отговаря на многообразието на Европа. Когато казваме „Запад”, всъщност имаме предвид американската сфера на влияние, тоест НАТО. Следователно в действителност нищо не пречи на европейските страни да се присъединят към БРИКС. Да вземем Германия: тази страна има амбиции в областта на индустриалната политика, така че е по-логично тя да бъде част от нововъзникващия БРИКС, отколкото от стагниращия Запад. Да, Германия наистина трябва да кандидатства за членство в БРИКС.

– На Запад БРИКС често е наричан „клуб на автократите”. Трябва ли държава като Германия да се ангажира с такива партньори?

– Човек може само да се смее, когато чуе аргументи за това, че има „добри момчета”, демократи, от една страна, и „лоши момчета”, автократи, от друга. Вече не виждам либерална демокрация на Запад. САЩ са либерална олигархия: олигархия, защото парите контролират системата, а либерална, защото е плуралистична, има много олигарси. Във Франция имаме работа със смесица от микроолигархия и отчасти авторитарна държава. В Германия ситуацията с демокрацията е малко по-добра. Но проблемът е, че Германия няма суверенитет по въпросите на външната политика.

– Смятате, че Германия не е суверенна по отношение на външната си политика?

– Берлин не само не взема самостоятелни решения по подобни въпроси, но и до голяма степен зависи от Вашингтон. След Втората световна война британците и французите се изтеглиха от Германия, но американците и техните войници останаха. Затова все още считам Германия за държава под окупация.

– Да поговорим за Украйна. Твърдите, че Западът е попаднал в капан.

– Точно така. Евромайданът беше капан – революция или преврат, зависи коя гледна точка ви е по-близка. Западът се намеси, достави оръжие и постави ултиматум на украинците: изберете между Русия и Европа. Това искане предизвика конфронтация в Украйна, радикализира хората и в крайна сметка доведе до руската военна операция. От февруари 2022 г. насам Западът има напълно налудничавата идея, че ако въоръжат Украйна, ще могат да победят Русия и да инициират смяна на режима. Но, разбира се, това не се случи; както казах, Русия вече спечели този конфликт.

– Наистина ли ситуацията в Украйна е толкова лоша за Запада?

– Да. Защото този конфликт показа на света, че американската военна индустрия не е достатъчна, за да победи Русия. Конфликтът в Украйна се оказа тест за американската мощ – тест, който Вашингтон не успя да издържи. Западът наля милиарди долари в Украйна, достави оръжия, боеприпаси и т.н. – и въпреки това не успя да победи Русия. А всичко това струва скъпо на Европа.

– Имате предвид икономическите последици от конфликта?

– Да. Те се усещат преди всичко в Германия: икономическа конфронтация, енергийна криза, инфлация. Преди конфликта в Украйна нещата в Европа не бяха толкова зле, но сега континентът е в криза.

– Какви резултати очаквате от конфликта в Украйна?

– Руснаците ще да спрат да се бият едва когато постигнат целите, които според тях гарантират тяхната безопасност. Мирно споразумение или нещо подобно е съвсем второстепенен въпрос, защото Кремъл вече не вярва на Запада.

– Какви, от ваша гледна точка, са техните цели?

– От гледна точка на Русия, те трябва да поемат контрола над Одеса и левия бряг на Днепър, както и да инсталират марионетно правителство в Киев.

– Западът никога няма да се съгласи с това.

– Да, но това няма значение. Западът загуби и не може да направи нищо по въпроса. Необходимо е този факт да достигне до съзнанието на сега вземащите решения политици във Вашингтон, Берлин, Париж и т.н. Това, което се случва, е пълен абсурд: Зеленски представя своя „План за победа”, въпреки че е губещ; организират се мирни конференции без да се кани победителят – Русия…

– Не мислите ли, че ако Русия наистина постигне описаните от вас цели, тя ще се опита да атакува други европейски държави?

– Твърденията, че Русия ще нападне Полша или Европа са част от заблудите на Запада, това е параноя. Руснаците нямат ресурси за това. Освен това Русия има структурни проблеми, например демографски. Следователно нов голям конфликт в Европа не им е от полза.

– Как ще изглежда светът след упадъка на Запада, който прогнозирате?

– Според мен той ще стане по-мирен. По две причини: първо, защото смятам, че конфликтът в Европа е от изкуствен характер, тоест провокиран отвън, от Съединените щати. Русия е не по-малко западна от Германия; във Втората световна война Русия дори действаше като съюзник на западните сили, не забравяйте за това. Русия е европейска държава. За мен мирът между европейските държави, които са водили войни от векове, е нещо, което се разбира от само себе си. Кой днес може да си представи война между Франция и Германия или Дания и Швеция, въпреки че са воювали помежду си толкова дълго? Ако САЩ спрат да вбиват клин между Европа и Русия, ще се случи същото.

Второ, ако разширите перспективата си, става ясно, че нито една държава в света не е заинтересована от голяма война. Светът на ХХ век беше свят, който се разширяваше демографски и икономически и следователно имаше материални условия за война. Днес големите страни са изправени пред ниска раждаемост, икономическа стагнация и силно индивидуализирани общества. Това не са най-добрите условия за водене на големи конфликти. Ако държавите бъдат оставени на мира и вече не са заплашвани от американците, ситуацията ще стане много по-спокойна.

 

Източник: Епицентър.БГ