Еньовден, 24 юни, е един от най-колоритните летни празници, съчетал древни вярвания и представи, магически практики и ритуали.
На 24 юни Православният свят празнува рождението на Свети Йоан Предтечаи кръстител Господен, а народният календар тачи всепобеждаващата природа.
Из нашите земи рождението на Йоан Кръстител е известно като Еньовден. Смята се, че тогава слънцето изгрява много рано, изкъпано в „жива вода“, преобръща се три пъти и се връща назад. За този ден се казва още, че „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“, което намеква за далечното начало на зимата и за това, че Слънцето вече започва, макар и бавно, да слиза към хоризонта.
Според народните вярвания всички болести на Еньовден се къпят в „жива вода“ и от изтърсените капки се образува росата, която е лековита. Преди изгрев слънце се берат полски цветя, от които се прави голям венец, през който всички се провират за здраве, а цветята от венеца се пазят цяла година. Това е денят, в който задължително се берат билки, които тогава придобиват лечебна сила.
Според преданията на всички балкански народи в нощта срещу Еньовден магьосници обикалят чуждите ниви и стада, за да привлекат плодородието в своята нива, хамбар или кошара. Бродницата, наречена „мамница“, отивала в потайна доба в добра нива, изтръгвала най-добрите класове и ги отнасяла със себе си или прекосявала пътя на най-дойните стада. Ако някой успеел със скверни тайнства да забогатее като примами чуждото, неизбежно заплащал за злината си.
Според преданията Слънцето ставало по-рано от всякога. Тогава то било особено игриво и благодатно. Затова всички ставали още преди да изгрее, търкаляли се в росата по ливадите, за да са силни и жизнерадостни. Девойките изнасяли навън чеиза си, за да го благослови Слънцето. Младежите палели огньове и ги прескачали, за да са силни и жизнени. Жените и мъжете се качвали по баирите, гледали сенките си и гадаели дали ще са здрави през годината.
Отколешна традиция е да се берат билки на Еньовден. Познавали ги врачки и баячки, които свивали еньовденски китки, с които се кичели и млади, и стари; лекували всякакви болести. На Еньовден гадаели за женитба, за късмета на момите и ергените.
Ключово място в празничната обредност на Еньовден има обичая ‘еньова буля’. Той се изпълнява за измолване на добра реколта и в него участвали само девойки.
Според българските поверия билките брани на този магически ден са най-лековити и пазят силата на лятното Слънце цяла година.
Именници: Еньо, Енчо, Ена, Енина, Еница, Енка, Радена
Свободен автор – Философът