Ами стават такива работи… Да се смееш ли, да плачеш ли…
ПЕСНИЧКАТА
Песничка имаше… Смешна… Ужасна.
Май беше част от стихотворение.
Свако я пееше вечер на масата:
„Весело бе на мойто погребение“.
С ритъм неправилен… Но със мелодия
шлагерна… влиза ти право в главата.
„Весело бе…“ И не ще да си ходи…
И тананиках я във махалата.
Ето, че днес след толкоз години
си я припомних и стана ми весело…
Само че мойте най-близки роднини
вместо мене си го отнесоха.
Някой написал… И всички научиха…
Вдигнал за мене предсмъртна наздравица.
Двата ми сина и трите ми внучета
Фейсбук е по-бърз и от светкавица.
И се ядосах тогава… Признавам…
Как така… Имам си сума ти време…
Колкото толкова… Но ми остава…
Никой не може да ми го отнеме…
Жив съм си… Гневна сълза ще избърша…
Някой засмя се… А друг заплака…
Толкова работа имам да върша…
А тази песничка нека почака.
6 януари 2021г.
8 ч. 5 м. сутринта