Великият пост припомня за четирийсетдневния пост на Иисус Христос в пустинята, въвежда в Страстната седмица и в най-светлия християнски празник Възкресение Христово – Великден. Според православната традиция постът е най-строг през първата и последната седмица, особено през Страстната седмица и на Разпети петък.
През Великденския пост всяка седмица е посветена на някакво събитие или на личност, чиито дела призовават към смирение и покаяние. През първата седмица от поста ограниченията са по-строги, а богослуженията – по-продължителни. Тогава се освещава вареното жито, което се приготвя в памет на великомъченика Теодор Тирон и се празнува Тодоровден.
През втората седмица от Великия пост се чества св. Григорий Палама, който развил учението за поста и молитвата. Третата седмица е посветена на Светия Кръст, за да напомни на вярващите за страданията и смъртта на Спасителя.
Неделята от четвъртата седмица се посвещава на св. Йоан Лествичник, написал съчинение за добрите дела, които довеждат до Божия престол. В съботата от петата седмица се чества Пресвета Богородица, а в неделята – Преподобната Мария Египетска – ярък пример за покаяние.
Съботата от шестата седмица, Лазаровден, на Великия пост е посветена на възкресението на Лазар. Иисус Христос го извел от гроба и го върнал към живот. Шестата неделя, Цветница или Връбница, е посветена на тържественото влизане на Иисус Христос в Йерусалим в навечерието на еврейския празник Пасха.
Християнската църква нарича началото на Великденския пост „Преддверие на божественото покаяние” или Голяма четиридесетница, през която хората, постейки, се отказват от своите грехове, „очистват се” и се доближават до Иисус Христос.