Съдът ще плаща за шамар колкото за загинал на пътя
В Народното събрание постоянно се приемат лобистки закони на едро, чиито вреден ефект се отразява на хората с отложено действие. В случая с Кодекса за застраховането обаче незабавно проличава невиждано досега лобиране от страна на застрахователите, защото тук се засяга именно цената на един човешки живот и обезщетението за съдбите на неговите наследници.
240 народни представители си затвориха очите пред абсолютно лобистката поправка без никаква правна логика, която за капак на всичко противоречи на постановено решение на Съда на европейски съюз, за което нашите законотворци най-вероятно не знаят. Целта е единствено да се спестят стотици милиони левове на някои застрахователни фирми, които са изправени пред фалит заради некадърно управление. Изумителната наглост на застрахователния картел стига дотам – да „ангажира“ депутати от всички партии – Менда Стоянова (ГЕРБ), Румен Гечев (БСП), Йордан Цонев (ДПС) и Явор Нотев (АТАКА). Последният дори стана известен с договорите си с ДЗИ, които е защитавал като адвокат срещу пострадали от ПТП, докато е работил и като народен представител.
Верен съучастник на полу-фалиралите застрахователи е и КФН, която по закон трябва да извършва независим контрол върху фирмите, но на практика е спуснала плътен чадър върху безобразията им, навярно срещу щедри рушвети за ръководството на Комисията. Според ангажирани в застрахователния бранш напрежението сред гражданите е огромно, тъй като цената на задължителната застраховка е вдигната с над 30% за последната година, за което няма никаква обективна причина. Гражданите масово негодуват и заплашват с бойкот застрахователната система, като отказват да плащат повече пари за застраховка, която няма да покрие щетите им. Резултатът ще е масов отказ от сключване на застраховка „Гражданска отговорност“, като главната вина ще е на шепа бивши мутри и олигарски, които считат, че джобът на обеднелия български народ е бездънен.
Навсякъде по света изразът „застрахователна измама“ се свързва с недобросъвестни граждани, които мамят застрахователите, за да получат пари, които не им се дължат. В България, обаче, нещата са обърнати. Застрахователни компании мамят гражданите със застраховка „Гражданска отговорност“. Наскоро политици от всички партии в парламента, очевидно не без влиянието на застрахователния бранш в България, се обединиха, за да променят Кодекса за застраховането и да сложат горна граница за обезщетения на близък, който е загинал на пътя. Тези обезщетения се плащат от парите, които застрахователите прибират за „Гражданска отговорност“ всяка година от над 3,5 милиона българи.
С поставянето на лимити, които самите застрахователи ще определят в съучастие с Комисията по финансов надзор (КФН), се получава правен парадокс
Асоциацията на българските застрахователи (АЗБ) открито лобира въпросните лимити да са в размер на 5 000 лв. за загинал в ПТП дядо, който отглежда внука си. Парадоксалното е, че пострадал от друго престъпление, например грабеж или побой, може да получи 50 хиляди лева, защото съдът трябва да отсъди по справедливост. Така се оказва, че според българските политици цената на човешкия живот е равна на цената на компенсация при лека телесна. Друг парадокс е фактът, че парите за обезщетенията се събират чрез сключването на задължителната „Гражданска отговорност“ и застрахователите би трябвало да ги имат налични, а присъдите за компенсации от крадци и побойници не се изпълняват, защото престъпниците нямат нищо на свое име.