Проблемът на Европа не е само зависимостта й от руски нефт и газ, а от изкопаемите горива изобщо

https://bivol.bg/%d0%b7%d0%b0%d1%89%d0%be-%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%b0-%d0%bd%d0%b5-%d0%bc%d0%be%d0%b6%d0%b5-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%b5-%d0%be%d1%81%d0%b2%d0%be%d0%b1%d0%be%d0%b4%d0%b8-%d0%be%d1%82-%d0%b3%d0%b0.html

Нападението над Украйна извади на показ зависимостта на Европейския съюз (ЕС) от руски нефт и газ. Вносът им директно финансира войната на (президента на Руската федерация – бел. ред.) Владимир Путин в мащаби от порядъка на 20 млрд. евро само през месец март.

Засега реакцията на ЕС – движена от тревоги за енергийната сигурност, скокове на цените и вътрешнополитическа нестабилност, както и от нуждата да се отслаби руската военна машина – е активно търсене на газ от други източници и насърчаване на алтернативите, които не използват изкопаеми горива.

Само че в последния доклад на Междуправителствения панел за климатичните промени се казва, че

светът трябва драматично да намали използването на изкопаеми горива „сега или никога”,

ако иска да избегне климатична катастрофа.

Как стана така, че ЕС се оказа зависим не само от руския газ, а от природния газ по принцип? Това е следствие от успешното овладяване на процесите за вземане на решения в Съюза от страна на петролната и газова индустрия. То беше очевидно през 2014, когато Русия окупира Крим, и продължава и днес, когато мощното газово лоби определя реакцията на Европа на кризата в Украйна.

Заради тази „газтастрофа“ на корпоративното овладяване, ЕС ще продължи да финансира конфликти (ако не в Украйна, то в Йемен или другаде), ще продължи да спомага за климатичния хаос и няма да може да защити милионите хора, изправени пред криза заради покачващата се цена на живота.

Мислене на фокус

Когато Русия анексира Крим през 2014, мисленето в ЕС се фокусира върху намаляването на зависимостта от руски газ. Но вместо да заложи на енергия от вятър, приливи и слънце – мерки, които биха противодействали на климатичните промени, енергийната бедност и газовата зависимост –

ЕС се фокусира върху газ повече от други, не по-малко проблемни източници.

Предоставена беше политическа и финансова подкрепа за газопроводи от Азербайджан -страна отговорна за
тежки нарушения на правата на човека и в хроничен конфликт със съседна Армения – а също и за терминали за втечнен природен газ (LNG), през които може да се внася газ от шистов добив в САЩ.

Това е директният резултат от отношенията на взаимозависимост между ЕС и газовото лоби. Самите компании за изграждане и управление на газопроводи и LNG терминали, като италианската Snam, френската GRTgaz, белгийската Fluxys, испанската Enagás и британската National Grid, бяха на практика вградени в системата за вземане на решения в Съюза чрез членството им в Европейската мрежа на операторите за пренос на природен газ (ENTSO-G) – група създадена чрез законодателството на ЕС.

Ролята на ENTSO-G е да прогнозира бъдещата консумация на газ и да предлага инфраструктурни проекти за подсигуряването й, които след това държавите членки да изграждат. Не би могло да има по-очевиден конфликт на интереси. Не е изненадващо, че групата системно надценява бъдещите газови нужди.

В резултат на тези завишени прогнози между 2013 и 2020 г. ЕС е похарчил 4.5 млрд. евро за 44 нови газови инфраструктурни проекта, като 90% от тези средства са отишли в държави, които имат компании представителки в ENTSO-G.

Все още зависими

Така въпреки натиска на приближаващата климатична криза, ЕС остава зависим от изкопаемия природен газ, чийто въглероден отпечатък може да е също толкова тежък, колкото на въглищата.

Заради намаляващото европейско производство и увеличения капацитет за внос на LNG, Русия запълваше образувалата се ниша, като добиваше и изпращаше от своето гориво. През 2021 г. вносът от Русия беше достигнал 40% от общата консумациян на газ в ЕС, което е почти един път и половина повече в сравнение с 2013.

Това беше не просто подигравка с климатичните цели. Чрез провала си да се откаже от употребата на газ ЕС се постави в положение на много по-голяма уязвимост от промени в глобалните цени на този енергоносител и особено що се отнася до спот цените на LNG, които предизвикаха рязък скок в цените на енергията през есента на 2021, още преди нападението над Украйна.

ЕС продължава да се опитва да намали зависимостта си от руски газ – обявяването на плана RePowerEU през март постави цел за намаляване на търсенето му с две трети до края на 2022 и спиране на вноса на всички изкопаеми горива, включително въглища и нефт, до 2027. Но решенията, които се предлагат, са ясно белязани с отпечатъци от пръстите на газовото лоби.

Планът RePowerEU, който трябва да бъде напълно завършен до средата на май,

предвижда да се търсят нефт и газ от източници различни от Русия.

Сред тях са други репресивни режими като Азербайджан (отново) и Катар, отговорен за смъртта на хиляди работници мигранти откакто страната получи домакинството на тазгодишното световно първенство по футбол.

Друга кандидатка е Саудитска Арабия – страната, която екзекутира 81 души само няколко дни преди британският премиер Борис Джонсън да пристигне в Риад, за да призове за увеличаване на добива. Усилията за диверсификация са съпроводени от масиран натиск за изграждане на нова газова инфраструктура както от страна на индустрията, така и на Комисията.

В Германия сме изправени пред половин дузина нови терминали за втечнен газ, както и възраждане на MidCat – проект за газопровод от Португалия през Испания до Франция, който беше замразен. В същото време ново
проучване показва, че увеличаването на субсидиите за покривни соларни инсталации може да намали вноса на руски газ с две трети през следващите три години, а останалата част от нуждите лесно би била покрита от съществуващата инфраструктура.

Технологични решения

Планът RePowerEU залага също и изключително високи цели в подкрепа на технологични решения в полза на газовото лоби, като например водород и биометан, които са катастрофа от климатична гледна точка, но са изключително доходоносни за индустрията.

В плана става дума за допълнителни 15 милиарда тона „зелен“ водород от възобновяема електроенергия до 2030 г. от местно производство и внос, което е над двойно повече от досега поставените цели на ЕС.

Но откъде ще дойде тази възобновяема енергия, след като в момента ЕС вече изостава от целите си в областта на ВЕИ? В момента 97% от водорода в Европа се произвежда чрез природен газ, а Shell, Equinor и други производители на газ са уверени, че водородът произведен чрез изкопаеми горива ще има трайно присъствие.

Те открито признават, че няма да има достатъчно възобновяема енергия за производството на предлагания водород, но

използват идеята за зелен водород и стремежа за създаване на водороден пазар в целия ЕС като троянски кон за лансиране на техния собствен водород от изкопаеми горива.

Въпреки това ЕК продължава да дава импулс за осъществяване на тези планове, защото реакцията й на атаката срещу Украйна е изработена съвместно с газовото лоби.

Междувременно целите за производство на биометан към 2030 г. също са се удвоили. ЕК и индустрията твърдят, че той ще дойде от селскостопански и битови отпадъци, но високококачествен биометан се произвежда по-лесно и по-евтино от селскостопански култури, конкурирайки използването им за храна.

Вече наблюдавахме това в първите години след 2000 г., когато заложените високи цели за биогорива доведоха до скок в цените на храните и глад. Предвид факта, че пандемията и войната се отразиха и върху цените на храните, а не само на горивата, подобно решение е дълбоко погрешно.

Сериозно отслабване

Макар че планът включва и енергийната ефективност, в сравнение с предишни предложения нейната роля е сериозно отслабена. Според източници близки до процеса, нито ЕК, нито държавите членки залагат на енергийната ефективност за намаляване на газовата зависимост, защото стъпките в тази област не биха били „достатъчно конкретни“ в сравнение с осигуряването на нови източници на енергия.

Преходът от евтин руски газ към скъп LNG, като същевременно се изгражда скъпа нова инфраструктура, ще влоши кризата с цената на живота, но социалните ефекти на плана не се обсъждат.

Възможността да се подходи чрез мерки за енергийна ефективност, като например програма за масова изолация на сградите, която би могла да предостави професионално обучение и работни места на хиляди хора и същевременно да намали сметките на домакинствата, остава неизползвана. Това е и пропусната възможност за смислено климатично действие.

Дори смислената идея за данък върху извънредните печалби на енергийните гиганти, която правителствата на някои страни членки поддържат, е обект на ограничения заради страховете, че такъв данък може да убие мотивацията на енергийния бизнес да инвестира във възобновяема енергия.

Не би могло да бъде по-очевидно, че

ЕС поставя интереса на газовата индустрия пред този на нарастващия брой енергийно бедни граждани,

както и пред действията за климата, поради отдавнашните кръвосмесителни отношения между газовото лоби и политиците, които вземат тези решения.

Крещящи примери

Самият план RePowerEU е свидетелство за корпоративното овладяване на процесите по вземане на решения в ЕС, но след нападението над Украйна се появиха особено крещящи примери за това.

Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен публично съобщи в Туитър за своя среща във връзка с намаляване търсенето на природен газ с Европейската кръгла маса на индустриалците.

Това е лобистка група на ниво изпълнителни директори, в която влизат представители на Total Energies,
BP и E.On. В резултат на тази среща тя съобщи, че

“ще създаде специална експертна група от представители на индустрията, която да помогне за намаляване на зависимостта ни [от руския газ]’.

На национално ниво изпълнителният директор на голямата италианска петролна и газова компания Eni обиколи света заедно с външния министър на страната Луиджи ди Майо, в търсене на нови доставки на газ от държави като Алжир, Азербайджан и Ангола. В същия дух новият германски министър на климата и икономиката от партията на Зелените Роберт Хабек отиде в Катар, за да подпише договор за доставка на втечнен газ.

Корпоративното овладяване означава, че политиките на ЕС се създават със и за газовата индустрия, а това носи риск да останем в капана на изкопаемите горива за десетилетия напред. Ако искаме да скъсаме със зависимостта от газа – бил той руски или някакъв друг – трябва да сложим край на връзката между индустрията и политиците и да елиминираме интересите на бизнеса с изкопаеми горива от политическата система.

Казано накратко, имаме нужда от политика свободна от изкопаеми горива.

* Паское Сабидо е анализатор и активист в организацията Corporate Europe Observatory, работи за
публичното разкриване на влиянието на петролната и газова индустрия в ЕС и ООН.

Заглавна снимка: PLUkaAOM/shutterstock.com

Превод от английски: “Биволъ”