Последните две големи катастрофи възбудиха наново споровете в обществото на тема сигурност на пътя.
И както е обичайно, вместо обединения около мерки и действия сме свидетели на поредните порции спорове и политически войни.
Статистиката е категорична.
За 2017г. в населени места загиналите са 200, извън населени – 482.
Хора над 64 години: 84 загинали като пешеходци, 53 загинали акто водачи, като пътници – 42.
Деца загинали 36 – 5 като водачи, 4 като пешеходци, 27 като пътници.
При челни удари са загинали 146, при странични 53 загинали.
Удар в крайпътно дърво – 79 загинали, преобръщане извън пътното платно – 44 загинали, удар в крайпътно съоръжение – 23 загинали, удар в предпазна ограда -16 загинали, удар в стълб -13 загинали, удар в скат -13 загинали, удар в билборд – 3 загинали.
Пешеходци – загинали 157 – 23% от всички за 2017г., като 18 по тяхна вина, а останалите по вина на водача.
За гинали по вид нарушение: нарушение на водача -629 загинали или 93% от всикчи,нарушение на пешеходец – 18, пътни условия – 2, нарушение на пътник – 1, друга причина -32.
Загинали по вид на пътя: първи клас – 179, втори – 100, трети клас – 87, автомагистрала – 62, общински 58, горски – 0.
Толкова.
Според КАТ и МВР броят на загиналите е двойно по-малък в сравнение с предходната 2016-та. Значи, униформените си вършели работата все по-добре.
Дори и така да е, на мен цифрите ми изглеждат кошмарни.
А разбирането ми е, че предотвратяването на трагедиите по пътищата не е ангажимент само на МВР, но и на семейството, училището, общините, държавата и цялото общество.
В този смисъл, ако всичките ние, българите не се вземем в ръце, ще продължим да се самоизтребваме като нация. Това не е хипербола.
Доста от страните с граждански конфликти или участващи в локални войни дават по малко жертви. Грозната истина е, че на нас война не ни е нужна. Стига ни това, да сме пуснати на пътя…
Поредната надежда е в мъдрувания с десетилетия нов Закон за движението по пътищата, който скоро щял да бъде внесен за разглеждане от НС.
Ами, а дано, ама…надали.