В много държави Нова година започва на 1 януари. Това обаче не винаги е било така. През вековете празникът се е чествал на различни дати като 25 март и 25 декември.
Част от заслугата за избора на 1 януари има римският цар Нума Пумпилий (вторият владетел на Древен Рим преди основаването на републиката, управлявал от 717 до 673/672 г. пр.н.е.). Той променил римския календар, като заменил първия месец март с януари. Аргументацията за това била, че бог Янус (на когото е кръстен месеца) е бил почитан като пазител на всяко начинание и начало.
Така, доста по-късно, от 153 г. пр. Хр. 1 януари става първият ден в римския календар. Юлий Цезар запазва традицията в своя Юлиански календар, но след християнизацията на империята Благовещение (25 март) и Рождество Христово (25 декември) се налагат като популярни новогодишни дати.
Постепенното сливане на Юлианския календар с християнските традиции обаче води до проблеми с установяването на високосни години и някои празници като Великден. По тази причина папа Григорий XIII създава Грегорианския календар, който връща 1 януари като първи ден на новата година.