Изумен съм от случилото се днес.
„заради това е нецелесъобразно от моя страна да ви връча мандат и да поверя съдбините на България в ръцете на лидерите на вашата партия след изтеклите записи и последвалите публични самопризнания заради торпилирането на българския суверенитет“.
Президентът Румен Радев се държа като старшина в казармата. Можеше и по-зле, но както казваше един омазан до ушите премиер (със същата идея, че България е негова), има и „големи началници”.
Мисля си, че ако България не беше член на общности от демократични нации, мандатът нямаше да бъде връчен въобще. И щяхме да се завърнем към близкото ни минало, в което имахме Вожд и той решаваше всичко онова, което му оставяше за решаване Кремъл.
Румен Радев днес заяви, че „какво тук значи някаква си Конституция?”
Чл. 92.
(1) Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията.
Днес видяхме антипартийната пристрастност на Румен Радев, опитите да разедини нацията, сочейки по отвратителен комунистически номер „врага”.
Чухме наглостта да заяви, че назначените от неговото правителство ръководители на секретните ни служби (до един завършили военни армейски ВУЗ) не бива и не могат да се махат от постовете им.
Да му напомня, че според същата Конституция той не е главнокомандващ секретните служби на България, както претендира.Те не са армията на България, нито са въоръжените й сили.
Чл. 100.
(1) Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България.
България засега е парламентарна демокрация – не е президентски авторитаризъм!
При всичките ми възражения срещу ГЕРБ и лидера му, и при критиките ми към ПП-ДБ, категорично считам, че едно тяхно правителство е по-добро, демократично и конституционно-правово решение от самовръчения тайно президентски мандат.
Ще се завърнем ли към болното ни минало, към ботуша на диктатурата? От нас зависи!