ЗА БЮДЖЕТА НА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКОТО БЕЗРАЗЛИЧИЕ

Понякога завиждам на днешните журналисти. Колко е лесно в наше време да подредиш новинарския пъзел – всеки ден имаш я взривен банкомат, я някое зрелищно убийство или някоя зверска катастрофа. Ако липсват тези компоненти, обръщаш поглед към протестите. Ето, днес и банкомат, и протести си имаме. Протестират животновъдите, щото със 7 лв. субсидия на ден животно не се отглеждат и то заминава директно за кланицата. (Неотдавна същите тия животновъди докараха овце и свине на жълтите павета в подкрепа на ГЕРБ.)

Протестират и лекарите, и сестрите от над 20 общински болници, а 31 общински болници се намират в състояние на фактически фалит и им трябват някави си 100 млн. лв., за да се изправят на крака, ама премиерът не ще да се бръкне и като фокусник да измъкне тия пари от джоба си. Щото лекарите и сестрите не са полицаи, но пък сега е сигурно, че лекарите и полицаите няма да се заобичат и да излязат заедно с животновъдите на национален протест. Не гледат ли новините тия хора? Не знаят ли, че в съседна Гърция към стачката на транспортните работници се присъединиха хора от други браншове?

Завиждам на журналистите, които апатично, овчедушно и с безразличие приемат новината, че от 36-то място по свобода на словото сме инсталирани на 109-то място, а не се чува нищо за национална стачка на българските журналисти. Нищо не се чува. Мълчат пишещите братя и сестри. Не можа да ги събуди дори новината, че при цялата ни мизерия премиерът е намерил 2 млн. лв., за да му ремонтират една ловна хижа на романтичния бряг на р. Ропотамо, за да има къде да отдъхва през уикендите корпулентното му тяло.
Разбира се, аз имам отговор на част от тия въпроси, но не искам да ви натъжавам и ще ви ги спестя.

P. S. Всъщност, аз не завиждам на журналистите. Жал ми е за тях.

Любо КОЛЬОВСКИ

Коментар на АВАНТАЖ: Малобройна част от бургаските журналисти излезе днес на протест пред Съдебна палата в областния град, но не да се бори за свободата на словото и срещу собствените си зависимости, а да изрази недоволство от решение на Бургаски районен съд, с което осъжда два сайта за клевета. Една от протестиращите журналистки каза в прав текст: „Нашият протест не е срещу целия съд, защото не всички са такива съдии. Всички медии сме партньори на съда, прокуратурата и на полицията.“ И никой от присъстващите не реагира отрицателно на признанието, което предполага пълно съгласие и споделяне на позицията – „зависими сме от властта, не сме обективни и не работим обществена полза“.