Румен Леонидов
Разбирам приятелите профимузиканти, отвращението им от чалгата, но другите неразбиращи не ги разбирам – явно живеят в друго общество, в други времена, в други липси на усет за действителността. Излиза, че промяната не им стига, искат нещо, което го няма. Фантазиите на Фарятиев. Знаеше се, че сме малко и се видя, че сме малцинство – 200 000 души едвам, при това без остатъците от СДС, което в името на антикомунизма легна под ГЕРБ. Е, видя се, че Корнелия е наше момиче, майката ѝ разката на партията бабичка, слава Богу, добре си върши работата… Каквото човек сам си направи, целият свят не може да му го стори. Но дребните и дребнави лица не виждат същественото – мутрите на Шиши и неговите слуги от ГЕРБ се развеждат с властта, отиват в опозиция и да чакат Бойко да стане президент, което ще бъде по позорно, отколкото партията на поредния комедиант да се опита да организира държавата… Народът бил прост, ами не е от сега. Ние, дето днес ни е срам, че сме от този народ, ние сме излишните. Той си е тук от 1 400 г. Но не е гласувал за царете си. И си е знаел гьола.
Защото да си интелигентен не е само въпрос на образование, но и на възпитание. На Дух. На мая. Това е въпрос на участ. Да си сам сред своите. И чужд сред чуждите. Да си ничтожно малцинство сред вълните на тълпите, сред масата на масите, които предимно разбират от трапезна музика и мислят с телевизора върху раменете си. Разгулът на мнозинството никога не е бил толкова опасен от времето на болшевиките. Така че не плачете, няма кой да ви чуе.