Министерският съвет взе решение да номинира за български еврокомисар Екатерина Захариева и Юлиян Попов. Това заяви служебният премиер Димитър Главчев по време на среща на представители на служебния кабинет с областни и заместник-областни управители от цялата страна.
„Срещайки се с всички номинирани от парламентарните групи кандидати установих, че те са на изключително високо ниво. В тази връзка благодаря на парламентарните групи за сериозното отношение по този казус. Решението ни беше трудно. Огледахме много допълнителни критерии, които могат да окажат влияние. Придържали сме се основно към Договора за функциониране на Европейския съюз, писмото на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и биографиите на кандидатите. По тази причина взехме и това решение, напълно убедени в неговата правота“, аргументира се премиерът Главчев.
Екатерина Спасова Гечева-Захариева е родена на 8 август 1975 г. в Пазарджик. Завършила е езикова гимназия „Бертолт Брехт“ в Пазарджик с изучаване на немски език. Тя е магистър по право на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
През 2001 г. Захариева започва работа като адвокат. От 2003 г. е юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативно и административно обслужване“ на Министерство на околната среда и водите, където по-късно е изпълняващ длъжността директор на дирекцията и неин директор. Захариева е била в три правителства на Бойко Борисов – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, министър на правосъдието и заместник министър-председател за правосъдната реформа и министър на външните работи. Захариева е била главен секретар на президента Росен Плевнелиев и началник на кабинета му.
В правителството на Марин Райков е служебен заместник министър-председател и служебен министър на регионалното развитие и благоустройството. В правителството на Георги Близнашки е служебен заместник министър-председател по икономическа политика и служебен министър на регионалното развитие и служебен министър на инвестиционното проектиране. Захариева е била депутат от 44-ото до 50-ото Народно събрание.
Юлиян Попов е роден е на 21 септември 1959 г. в София. Завършил е „Българска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той е един от създателите на Нов български университет, а от 1991 г. – негов пръв изпълнителен директор и настоящ член на Настоятелството на университета. Преди това е работил като директор на литературния музей „Ангел Каралийчев“ и редактор в списание „Факел“.
От 1994 г. Попов живее в Лондон, Великобритания, където работи като журналист и консултант по институционалното развитие, политики на околната среда, климата и образованието. От 1997 г. той е почетен секретар на британската благотворителна организация „Приятели на България” а по-късно и неин директор до 2019 г. От 2006 г. той е председател на Управителния съвет на Българското училище за политика „Димитър Паница“. Бил е председател и на Управителния съвет на фондация „Елизабет Костова“ и член на Настоятелството на Американския университет в България.
От 2008 г. Попов е главен консултант на Европейската климатична фондация за Централна и Източна Европа. През 2012 г. той участва в създаването на Тунизийското училище за политика в Тунис, създадено по модела на Българското училище за политика „Димитър Паница“, и е бил член на Стратегическия съвет на училището.
Два пъти Попов е министър на околната среда и водите – в служебния кабинет на Марин Райков и в правителството на Николай Денков.
Попов е член на Европейския съвет за външни отношения, на Консултативния съвет на Climate KIC. Той е старши съветник на Европейската фондация за климата, председател на Института за ефективност на сградите в Европа. Два пъти Попов е класиран от EurActiv за един от 40-те най-влиятелни гласове в областта на европейските енергийни политики.
Автор е на публикации, посветени на устойчивото развитие, енергетиката, политиките на Европейския съюз и човешките права, публикувани във водещи български и международни издания, както и на книгата „Английска България или Швейцария на Балканите” (2005) и на романа „Островът на мъглите“ (2006). Съавтор е на книгите „Европейската супермрежа“ и „Дипломация в областта на енергетиката и климата“.