Изложба с картини на художника Стефан Марков (1940 – 2000 г.) бе открита снощи, 16 май 2024 г., в Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски”. Преобладаващата част от показаните в нея произведения са от личната колекция на семейството на родения в морския град автор, като някои от тях са излагани, а други излизат пред публика за първи път.
„В България със сигурност той е първият, който започва да работи на собственоръчно създадена от него хартия”, сподели съпругата му Ева Маркова, с която се запознават по време на работата му в Българска телеграфна агенция, където Стефан Марков е художник на списание „ЛИК” в периода между 1968 и 1992 г.. Тя си спомни как заедно със сина им още, докато е малък, също се включват отчасти в процеса на тези негови експерименти с хартията.
„Великолепната енергия на тази слънчева, светла изложба ни докосва до степен на вдъхновение”, заяви на откриването режисьорът, поет и драматург Симеон Димитров. „Свикнали сме да си мислим за това какво е искал да каже художникът и понеже възприемаме първосигнално, очакваме да видим някакви обекти, които познаваме от реалността.” По думите му обаче изложбата показва произведения, родени от съзнанието и душевността на художника. „Затова има разлика между рисуващи и художници с главно „Х”, каза още той.
Димитров допълни, че като истински бургазлия Стефан Марков е заредил цялото си творчество с отношение към морето. „Това, което виждаме, е по-скоро музика, отколкото изобразително изкуство. Ако Кандински можеше да стане от мястото си и да дойде от горе, щеше да види един българин, осъществил мечтата му, а именно живописта да бъде музика”, каза още драматургът. Затова и според него Марков е не само български, но и художник от световен ранг.
Стефан Марков завършва специалност „Графика” в Националната художествена академия през 1967 г. В началото се изявява основно в това направление, експериментирайки с графичните технологии и илюстрацията. След години разширява посоката си и се впуска и в живописта, пастела, акварела и смесената техника.
Негови творби са излагани в софийската галерия „Ирида”, „Хитсучи” в Япония, както и френските „Овер-сюр-Оаз” и „Норд ест”. Платната му са показвани още във Финландия, САЩ, Русия, Германия, Швейцария, Португалия, Австрия и други страни.
Носител е на авторитетни награди, сред които голямата награда на Съюза на българските художници „Борис Ангелушев” (1986 г.), сребърни плакети от Международното биенале на графиката във Варна (1991 и 1997), почетни дипломи от Международния конкурс „Ел Ферол” в Испания (1989 и1991), награда на журито от Графичното биенале на графиката в Маастрихт, Холандия (1993) и специална награда на журито от Международното триенале на графиката в Кайро (1997).
Десет дни след смъртта му на 10 октомври 2000 г. в Бургас е открита предварително планирана изложба, която се оказва и възпоменателна. Девет месеца по-късно, на рождената му дата 5 юли под надслов „Спряло време” галерия „Ирида” в столицата представя непоказвани негови картини, рисувани през последните години от живота му.
През 2005 г. на негово име Съюзът на българските художници учредява награда за млад график, която оттогава досега се връчва всяка година за принос на млад творец на традиционната изложба „Малки графични форми”. От 2008 година се дава и плакет с негова творба.