Изсветляването на собствеността на офшорките в България се оказа “пунта мара”
Написано от Атанас Чобанов
От 1 февруари до 31 май 2019 г. трябваше да бъдат декларирани действителните собственици на фирми с чуждестранно участие у нас. До края на 2020 г. 17 704 фирми са подали декларации, като са вписани действителните собственици на 16 686 компании. Но някои от фирмите очевидно не са декларирали истинския собственик или истинските си собственици и вместо тях са посочени “сламени лица”. Това става ясно от анализ на данните публикувани от Агенцията по вписванията в Портала за отворени данни на правителството.
Изсветляването на собствеността на фирмите през ЗМИП стана не по инициатива на нашите законодатели, а заради задължителната имплементация на 5-та Европейска директива срещу прането на пари, предвиждаща въвеждането на публични регистри на крайните собственици на компании във всички страни членки. Директивата беше европейски отговор на скандала предизвикан от гръмкото журналистическо разследване “Панамските документи” на Международния консорциум на разследващите журналисти ICIJ. На националните правителства беше даден краен срок до края на януари 2020 г. да въведат такива регистри. Независимо от това Великобритания обеща да въведе регистри на собствеността в най-секретните си задморски територии като Британските вирджински острови и Каймановите острови. Но за тях срокът е 2023 г.
Съгласно приетия в България Закон за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП) всяко търговско дружество, трябваше да подаде в Търговския регистър декларация по образец, в която са идентифицирани физическите лица, които стоят зад него. В Търговския регистър тя е обозначена като формуляр B7. До края на 2020 г. такива декларации са подадени от 17 704 фирми. Декларация за действителни собственици трябва да се подава и всеки път когато собствеността се промени.
В декларацията се идентифицират и представители на офшорни фирми, чуждестранни юридически лица, имащи пряк или непряк контрол, както и лица за контакт в България. Последните най-често са адвокати, извършващи услуги по подготвяне на документи и вписвания в Търговския регистър.
Формуляр B7 се подава задължително ако във фирмата има собственик или съдружник, който е юридическо лице и притежава поне 25% от капитала на фирмата. Това разбира се не е нужно за едноличните търговци или за ООД, в което собствениците на дяловете са физически лица. За акционерните дружества се декларират крайни собственици на юридически лица, които държат повече от 25% от акциите.
Българският регистър: “тъмна Индия” за чужденците
Ако не владеете писмен български, шансовете да намерите крайния собственик на дадена фирма в Търговския регистър са много малки. И това не е само заради факта, че интерфейсът на Агенцията по вписванията гордо афишира само български език като възможност.
Проблемът е, че търсенето по име на краен собственик в Търговския регистър не е възможно, както впрочем не е възможно да се търси с официалната транслитерация на латиница на българските фирми. Но това е така и в други регистри на държави членки на ЕС.
Отворените данни обаче позволяват да се създават приложения и търсачки, които поправят този дефект. В приложението на БРРД вече е възможно да търсите с параметрите за декларация за действителен собственик (B7_ActualOwner), комбинирани с името на латиница на чуждестранната компания, или с нейната правна форма (Ltd. Limited, LLC, SA, и т.н.).
Може също да се търси и по трибуквен iso-код на държава. Например DEU за Германия, FRA за Франция, VGB за Британски вирджински острови, MHL за Маршалските острови, SYC за Сейшелите и т.н. Вписване на оригиналните имена на физическите лица не е предвидено и ако търсите, например, Charles Clavreul от Ciments Français – фирмата зад Девня Цимент, няма да го откриете. Трябва да знаете, че на български той се изписва Шарл Клаврьой.
Подставени лица, Георгиуси и Жирардели
Някои от известни ни бизнесмени са вписани като действителни собственици в голям брой компании. Например Кирил Домусчиев, братя Бобокови, Иво Прокопиев, Сашо Дончев, Огнян Донев и дори Васил Божков. Други, за които отдавна се знае, че контролират крупни активи през офшорни фирми, не са вписали такива обстоятелства. Сред тях са Николай Банев, Делян Пеевски, Иво Каменов и Марин Митев (ТИМ) и Ветко Арабаджиев.
Продължава практиката да се обявяват за собственици очевидни подставени лица или “сламени хора”. Явно залозите са такива, че реалните собственици предпочитат да поемат риска да платят огромните парични санкциите, предвидени по ЗМИП, ако някой ден бъдат разкрити.
Наистина, в Наказателния кодекс се предвижда затвор за деклариране на неверни данни в официален документ, но след случая с Христо Бисеров едва ли някой се притеснява, че ще попадне под прокурорски огън заради такава дреболия. Ето защо десетки граждани и резиденти от държавици като Сейшелите, Белиз, Джърси, Остров Ман, Дубай, Шри Ланка и дори двама от Сейнт-Винсент и Гренадини са се нагърбили с тежката отговорност на собственици на фирми у нас.
Прочутият вече Георгиус Георгиу, който според разследване на Биволъ се появяваше в десетки компании, кредитирани от Първа инвестиционна банка, вече е свил дейността си само до 7 български фирми, в които обаче той самият не е собственик, а е само представител на офшорна компания. Георгиус е отстъпил собствеността си на Прадееп Перера от Шри Ланка.
За радост на живеещия в Люксембург Марк Жирардели, неговата собственост върху Юлен вече е напълно официализирана. Георгиус Георгиу му е прехвърлил 87.8 % от дяловете, които владееше чрез офшорката “Т.А.К. сървисис лимитид”. Останалите 12% са на Ления Пападопулу, посестрима на Георгиус от Кипър. В миналото тя беше много по-популярна сред регистраторите на фирми със скрити собственици, но в момента е останала само с участието си в Юлен.
Кипър обаче остава щедър резервоар на сламени хора с 535 попадения на “действителни собственици”. Кипърци са собственици на топлофикациите в Перник, Габрово, Велико Търново и Враца.
Топлофикациите са добър пример за използване на подставени лица за прикриване на реалния собственик. ТЕЦ-Бобов Дол е собственост на някой си Ерлин Мей Родригез от Белиз. Британецът Дейвид Фордъм от Йоркшир пък владее “Брикел”. На достолепната възраст от 81 години той едва ли помни, че дължи на българската хазна над 38 милиона лева. Неговата съседка от Йоркшир Елизабет Клейр Улъм е собственик на тецовете в Русе и Плевен.
Общото между всички тези кипърци, британци, белизци и скандалите около горенето на боклук и огромните задължения към хазната на горепосочените топлофикации е “енергийният консултант” Христо Ковачки, описан в докладите на американските посланици и като “енергиен мафиот”. Той се е декларирал като действителен собственик на няколко компании като най-значителните са Пенсионноосигурителното дружество “Топлина” и застрахователя “ОЗК Застраховане”.
Последното дружество прибягва до правните услуги като юрисконсулт на Детелина Ханчева – жената до главния прокурор Иван Гешев. Това предполага, че никой няма да търси отговорност от Ковачки за нищо, камо ли за дреболии като деклариране на неверни обстоятелства (до 3 години затвор по НК) и усложняване на международното положение в Търговския регистър.
Приложение:
Ключови думи за търсене на офшорна собственост според номенкратурата в отворените данни на Агенцията по вписванията:
ActualOwners
OffshoreIdentifier
OffshoreDirectControlCompanies
OffshoreDirectControlCompanyRepresentatives
OffshoreNoDirectControlCompanies
OffshoreNoDirectControlCompanyRepresentatives
ContactPerson550a
OffshoreCompany
OffshoreSeat
OffshoreRepresentatives
OffshoreTransliteration
OffshoreWayOfRepresentation
Трибуквени кодове на държавите тук
Можете да комбинирате в търсенето ключови думи с имена на фирми, лица и код на държава.