Бургарското село Кости е залято от излязлата от коритото си Велека. Отново. Като в кошмар, от който се събуждаш, само за да установиш, че всичко почва отначало…
Отново телевизии, сайтове и вестници съобщават новината дежурно. Все едно е случаен и еднократен инцидент, природна стихия. Репортери се втурват да правят новини – малко визия от залетия площад и крайните къщи, блицинтервюта със засегнати местни – разстроена възрастна жена, мобилизиран кмет с ботуши, ако намерят някой по-млад ще е добре – кръчмарят например, който за пореден път ще изгребе на ръка, заедно с жена си, цялото помещение на бистрото и седмици наред след това ще мие и суши посуда. Медиите няма да покажат това.
Ще пропуснат и трайният ужас на хората. Домовете им заминаха за пореден път и нищо няма да ги върне. Кошмарът, който преживяват тези хора наяве за пореден път няма да остане достатъчно дълго в ума и душите ни, за да ни заболи. И нищо не може да накара властимащите да се размърдат. Шум за два – три дни, до седмица. Бедствено положение, костюмирания кмет на община Царево, към която се води и Кости, ще се изкаже как ЩЕ СЕ направи всичко необходимо. Комисия ще опише някакви щети, ще пратят някаква помощ – хляб и матраци например и всичко ще затихне. Няма да плашим курортистите. Все пак същият този кмет обяви точно тази община за най-проспериращата българска морска община за сезон 2020 г. Така е, важни са столичаните – да си дойдат в Лозенец и да пишман туристите да открият нова опция за завладяване – Синеморец.
Кой ще помни след няколко месеца наводнението в Кости – разплаканата възрастна жена, изтощения селски кмет и отчаяния кръчмар. Отново с години ще стоят белезите от наводнението по стените на къщите, само за да питат туристите – „Това от какво е?”. Поредното костийско бедствие не бива да помрачи нестинарския събор в съседното с. Българи, където ще се съберат на 3 юни има няма 7-8 хиляди панаирджии, които и пандемията вероятно няма да спре.
А „ряката” в Кости пак „ще слезе” и пак ще се повтори всичко отначало – като през 2016-а, като през 2017-а и през 2018-а, като и през последните 20 години…
За местните няма тайни и отлично знаят защо Велека залива – изгребването на инертни материали от реката, което напълно промени коритото й, неспирната сеч по цяла Странджа, която продължава и до самия ден на наводнението и разбира се непочистеното корито на самата Велека.
Къде са сега политиците, народните представители с произход и родство от Кости, „царският „ министър, който строеше къща в селото и другите десетки публични личности, които обикалят за разтуха или на лов по тези места през лятото, пък и през зимата.
Ще дойдат. Но като тръгне предизборната кампания! И нека никой да не споменава и за двете кампании за изтребване на всички животни – овце, кози и крави, поради онзи нечий бизнес за едни пари през 2011 и 2018 година… Греховете на политиците към това село се натрупаха като невъзвратима карма. Само Велека ще се върне. Отново. И за всички освен за местните, това ще е като за първи път. Докато не останат местни в с. Кости.
Изсечени гори, корупция и безхаберие – повтарящата се трагедия на с. Кости