Приключи или сега започва едноактната пиеса с едноличния предизвестен победител в надпреварата за овладяване и надграждане на задкулисния контрол на и над правосъдната ни система?
Едно е сигурно: чрез наложения без алтернатива избор на Иван Гешев, избраник за поста на главен властелин на държавното обвинение, беше ясно заявено на обществото, че ще има “гонка по устав”, като се казваше в казармата. А “уставът” се тълкува така, както началството реши.
Уставът на една държава е конституцията. Ето няколко конституционни постулата, които звучат прекрасно на хартия:
“ Член 2
- В Народна рeпубликa Бългapия цялaтa влacт пpoизтичa oт нapoдa и пpинaдлeжи нa нapoдa.
(2) Нapoдът ocъщecтвявa влacттa чpeз cвoбoднo избpaни пpeдcтaвитeлни opгaни – Нapoднo cъбpaниe и Нapoдни cъвeти – или нeпocpeдcтвeнo.
Член 3
- Дъpжaвaтa cлужи нa нapoдa кaтo:
ocигуpявa cвoбoднoтo paзвитиe нa чoвeкa, гapaнтиpa пpaвaтa му и зaкpиля нeгoвoтo дocтoйнcтвo;
(2) Пpи изпълнeниe нa cвoитe зaдaчи дъpжaвaтa вce пo-шиpoкo ce oпиpa нa oбщecтвeнитe opгaнизaции.
Пpeдcтaвитeлнитe opгaни ce избиpaт въз ocнoвa нa вceoбщo, paвнo и пpякo избиpaтeлнo пpaвo c тaйнo глacувaнe”.
От названието Народна ( република България) се разбира веднага, че става дума за “онази конституция” . Иначе нямаше да се разбере. Толкова демократично звучи всичко, нали!
Но с една малка подробност – че изпълнителите на принципите, залегнали в конституцията на НРБ, известна още като Живковата конституция от 1971 г., пет пари не даваха за принципното спазване на принципите, гарантиращи правата, свободите и достойнството на гражданите. На везните на другарката Темида, приета насилствено в Партията, тежаха единствено и само решенията на онези, които уж позволяваха да има тайни избори, но се избираха помежду си с явната цел да крепят на всяка цена властта и поръчителите на нейното “правосъдие”.
Ето на този рецидив с вчерашна дата се натъкнахме отново с избора на главен прокурор без да има избор между него и друга кандидатура. И ни обясниха многократно, че законът бил спазен напълно. Дори такава прозрачност са ни осигурили ( в погазването на елементарната логика , залегнала в думата избор), че чак сме поставили световен рекорд по този показател.
В онази комунистическа конституция имаше много глупости от идеологически характер и откровени предателски клаузи, поставящи на пиедестал “сътрудничеството” със Съветския съюз, т.е. със съветските ни колониални владетели, с които се предпоставяше задължението да си колаборационист. Но както се вижда от посочените примери, тя предоставяше по закон чудесни права на гражданите и на “обществените организации” ( чиито еквиваленти в частност днес биват определяни от пропагандаторите на руското статукво у нас със зле прикрития антисемитски етикет “соросоидни”).
Ако се приложи правилото, според което стриктното придържане на установения ред е спазено и формално няма нищо лошо в това без да има избор да се избира ключове фигура в системата на държавната репресия срещу престъпността, предоставяйки й неограничена власт да решава кой да бъде преследван и кой-не, нещата си идват на мястото. На онова място през онези Живкови времена. Днес имаш право да мълчиш или евентуално безпомощно да мучиш, когато правото на избор е формално декларирано, но де факто е игнорирано.
Да се чуди човек защо изобщо трябваше да бъде “сменяна системата”. Че тя си е същата по отношение на гонката по устав! Връчват устава в ръцете на верни на Партията хора и те решават срещу кого от списъка с посочените отгоре грешници ( а всички сме грешни, нали) да го приложи.
Така че, да – сега се започва онова, което не довършихме, заменяйки конституцията от времето на Живков с нова от времето на Луканов, още по-прекрасна на думи.
Ако някои си мисли, че да се прави такова сравнение по отношение на демонстративното пренебрегване на законите от онези, които се чувстват достатъчно силни да ги газят, нека се огледа веднага наоколо. В столицата ще види чисто идеологическото тържество на комунизма с вдигнато оръжие над града. В Пловдив на страж в защита на комунистическото минало стърчи съветският Альоша. В Бургас на площад “Тройката” съветски солдати целуват монументално в центъра на града български мъже в устата. И т.н. Въпреки закона, който обявява комунистическата символика извън закона.
По села, градчета и градове у нас гъмжи и от друга комунистическа символика. Но това се приема за нормално в държавата, в която “законът е врата в полето”, според старата шопска максима. Валидна е и днес.
Така че принципът за “сътрудничеството” със Съветския съюз, залегнал в Живковата конституция и формално отменен, има по-голяма сила от днешните закони.
Докато това не се промени, ще продължават да ни “избират” когото си искат на какъвто си искат пост. Ще го търпим този пост, както търпим монументалните лъжи. Ще си бъдем на пост и молитва. От тях поста, от нас молитвата.