Написано от Стоян Николов-Торлака, Биволъ
https://bivol.bg/izbori-borisov-chakali-belgun.html
Ще излезе, че изгражданите повече от десетилетие неофеодални структури по места, които Бойко уж държеше здраво, както кучетата си на разходка, всъщност са глутници чакали. Когато алфа мъжкарят беше силен, не им личеше особено. Ушите ниско, опашката долу, раболепно скимтене. Срещу това получаваха властови комфорт да си вършат каквото искат, да „усвояват“ европейски проекти – лично или чрез подставени лица, бяха назначавани на ключови позиции, изкупуваха печеливши бизнеси на безценица, колеха и бесеха наред. Накратко, ситуацията беше „Пей сърце, реви народ“.
На същия принцип, на който работеха силовите групировки през деветдесетте, ама сега с протекция от най-високо ниво. Навсякъде се знаеше кой събира рекета в тези махала, гето, село, квартал или град… И в момента е публична тайна кои са хората на Бойко по места и че дръзнеш ли да им се опълчиш или просто те нарочат за назидание, много трудно можеш да търсиш правосъдие. Да не кажем, никак.
Единственото, което се иска от тези дерибеи, е да се дават едни отчисления за чекмеджето на Мата Хари в срок и да се осигурява определен брой гласове по избори. А, и да организират пищни банкети, когато капо ди тути капи мине на инспекция или да пререже някоя лентичка.
Сещате се. Когато си силната фигура в градчето хикс, притежаваш всички магазини, двете цехчета, в които работи половината население (другата половина е на борсата, трайно безработно или в заетостта; те са в ръцете на кмета) и местната кръчма, лесно можеш да сплашиш хората и да ги държиш под контрол. Независимо дали чрез дребни заеми или защото не си им давал заплати с месеци, но пък за сметка на това си бил достатъчно благосклонен, за да им ковеш вересиите на пирона в хранителния магазин, или пък посредством петдесет-сто лева на ръка… Все ще пуснат правилната бюлетина. Къде да ходят? Дори ще я снимат, за да докажат лоялността си към този или онзи дон.
Общо взето като в приказка с кофти край. Метнат ти няколко десетолевки, черпят те по една бира, стане „три дена яли, пили и се веселили“ и после обратно в реалността. Още един мандат собственикът ти може да си върши каквото си иска с теб, а ти си безгласна буква.
Ще кажете, че не е така навсякъде, но няма да сте прави. След като в София ток убива деца по локвите на централни улици, плаващите пясъци на Великата Перловска река предизвикват наводнения в метростанции метростанции, а електронната система за билети в градския транспорт не работи на скромната цена от стотина милиона, без никой от „големите“ да понесе отговорност, представяте ли си каква е ситуацията в село Меден бук, Хасковско? Примерно. Сетих се за Хасковско от най-велемощно преференцирания депутат на тези избори, но да не се отклоняваме.
Първата лоша новина я каза самият алфа мъжкар в изборната вечер. Изправен пред Жипката, паркирана до дувара, по сако под романтично прехвърчащите априлски снежинки, той използва доста думи от плиткия си речник, за да обясни две неща. Без мен сте за никъде, независимо колко стотин хиляди гласа съм изгубил от предишните избори. И другото, което хич не е за подценяване. Ако се опъвате и не ми кандисате, ще ви пратя десет-двайсет-петдесет буйни чакали да ви свият сармите. На война като на война.
Това обаче бяха послания, отправени към другите партии, които влязоха в Народното събрание. Бойко искаше да покаже решителност и непоколебимост на момента и да кове желязото, докато е горещо. Това, което стана очевидно всъщност е, че той беше изправен само на няколко крачки пред дувара. Сиреч, стената. И го знае.
Трагикомичните му предложения за раздавания на депутати и заплахи през следващите дни само доказаха, че ситуацията му се избистря. Упоритият, макар и в повечето случаи мълчалив отказ на всички да се коалират с него, доведе до там, че дори и той да проумее очевидното.
Вече нещата не са като преди. Тия две петилетки и нагоре бяха срязани като лентичка на петстотинметров участък от магистрала. Край. Но не бърз край. Той ще се опита да го направи колкото е възможно по-постепенен, затова можем да го наречем началото на края. Знае го, но, притиснат до дувара, ще е по-опасен от всякога, не бива да се съмняваме в това. Такова его, трупано на воля от зората на демокрацията до сега на базата на един прочетен „Винету“ и милиарди под дюшеците, няма как да не опиянява. И аз съм прост, и вие сте прости.
Втората лоша новина също хич не е за подценяване. Чакалите беснеят на воля.
Просто доказателство за това идва от малкото каварненско село Белгун. Когато чакалите надушат, че плячката намалява, на кого си изкарват яростта? На най-мижавите, неугледни и безпомощни в глутницата, разбира се. Не е нужно да гледа човек Нешънъл джиографик по двайсет и четири часа на ден, за да се досети.
Кметът на Белгун Благомир Станев е изкаран от дома си посред нощ, за да отиде в бърлогата на ГЕРБ в Каварна. Уж, за да празнува победата с тамошните бойкови неофеодали. Празник всъщност няма. Поне не и за него, защото председателят на Общинския съвет и лични негови приближени са пийнали доста над порядъчното и от вратата почват да го налагат, обиждат, заплашват.
Сега, „Къщата ти ще запаля!“; „Ще ви избия!“ някои от нас, имащи „неблагоразумието“ да не си мълчат за вандалщините на ГЕРБ и на другите разклонения на БКП, са го чували и са прекарвали безсънни нощи, но някак са свикнали да живеят с това. Тук обаче става въпрос за техен човек.
Най-слабият по веригата, върху когото да си излеят гнева от вече оформящите се в следизборната нощ резултати. Силните от ГЕРБ – председателят на Общинския съвет, техническият секретар на партията, съдържателят на ресторанти (който е и основният бияч), представящ се за местен координатор, както и няколко младежи от герберюгенд хладнокръчно участват, инициират или просто присъстват безмълвно на бой до кръв, поливане с алкохол и заплахи за запалване. Докато основните актьори се вихрят, бездейните кибици го приемат съвсем спокойно, което май означава, че са знаели какво предстои още, преди да започне.
Дребният чакал е набит, унизен и натирен да си ходи целият в кръв в Белгун. Надалеч от леговището на глутницата. Той обаче проявява поне капчица доблест и подава жалба в полицията.
През същата нощ, първата след изборите, каварненските бесни чакали виели срещу луната по телефоните и на други местни политически лица, сред които и самият бивш Кметъл на Каварна Цонко Цонев. Според някои от потърсените, срещу тях са отправени заплахи. Дори и за живота им.
Едва ли има достатъчно силни думи, за да се изрази до какъв разпад на институциите се е стигнало сега, в XXI век, в държава от Европейския съюз. Щом пиша за тези инциденти седмица по-късно, а те все още да не са предизвикали самосезирания на Прокуратурата, масови арести и вълна от уплашени, послушни досега и облажили нещичко от плячката доскорошни съратници от всички краища на България, които са готови да дадат показания, а вместо това мълчат и предпочитат да се радват, че не са те на мястото на кмета на Белгун, значи нищо не е наред.
Защото, ако институциите притиснат дребните и средноедрите чакали, те с готовност ще си кажат и бойковото мляко, само и само да спасят кожиците. Или поне да намалят присъдите. Все пак Бойко вече няма как да държи каиша толкова изкъсо.
Вместо това премиер заплашва с чакали политическите си опоненти в национален ефир, а същият този национален ефир и Прокуратурата нехаят за някой си там кмет на каварненско село, дето бил пребит в централа на ГЕРБ в града общински център.
Защо ли си мисля, че войната на чакалите тепърва започва и вече има или ще има много случаи като този с Благомир Станев? И не след дълго ще се стигне и до бившият алфа мъжкар. Неминуемо е. Така правят глутниците, когато усетят, че водачът им ръмжи от безсилна ярост.
Може това пък да са го давали по Нешънъл Джиографик. Или по Джипка ТВ. Не си спомням вече…
Всъщност, новините май не са чак толкова лоши, макар и да вещаят още бури, а тук-там и невинни жертви.