Ако депутатите не приемат радикални промени в Закона за съдебната власт, това ще означава спиране или отлагане на реформата. От значение е и какви точно промени ще минат, защото знаем, че в законодателството „дяволът е в детайлите”. Това е мнението на д-р Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи.
Според него съществува и риск промените в Конституцията да останат изпразнени от съдържание и да започне безкрайно тълкуване от страна на Висшия съдебен съвет какво да прави. „Ние вече видяхме в началото на тази година как ВСС почти отказа да работи, тъй като не беше ясно кой ще го представлява и оттам да подписва плащания на заплати, договори, проекти, обществени поръчки. Забавянето на приемането на Закона за съдебната власт ще доведе до забавяне на процедурите за избор на ВСС, Висш прокурорски съвет, на главен прокурор, а в края на годината изтича мандатът на председателя на Върховния административен съд”, отбеляза Славев.
Това, че назначенията в регулаторите вероятно остават след изборите, според Славев, е лош сигнал към обществото, но и показва ниска степен на уважение към институционалния ред.
„Има два основни риска, свързани с бъдещото законодателство, до изборите. Първият произтича от това, че на практика вече нямаме управленско мнозинство, което означава, че законите ще се коват от шарени, различни мнозинства, от което следва, че няма да има някаква логическа свързаност на управленските цели.
Вторият риск е свързан с това да се приема популистко законодателство – неща, които да се харесат на избирателите, но тяхното постигане да е нереалистично или да носи в дългосрочен план повече щети – например да започне ударно увеличение на социални разходи.
Добри законодателни практики, въведени в други държави, включват забрана месеци преди избори да се увеличават заплати в публичния сектор и пенсии”, смята правистът.
Според него от особена важност е да се приеме Законът за съдебната власт, който има изцяло нова структура и се явява логично продължение на промените в Конституцията, да се подмени съставът на тъй наричаните регулатори, оставащите закони по Плана за възстановяване и устойчивост – всичките те, свързани със зеления енергиен преход, с инвестиции в дигитални технологии, както, разбира се, и множество закони, свързани с повече прозрачност и отговорност на управлението и борбата с корупцията, съдебната власт, публичните поръчки.
„Ако това не стане в съсвсем кратки срокове, теоретично погледнато държавата може да продължи да работи по този начин неограничено, но ефектът от това ще е силно негативен за цялото общество. България ще се размине с по-тясно интегриране в Европейския съюз, а шансът за завършване на важни процеси в съдебна реформа ще стане нулев”, заключава д-р Теодор Славев.