Преди дни 46-то Народно събрание избра 22 постоянни комисии. Една от тях се нарича „Комисия за пряко участие и взаимодействие с гражданското общество” – название, което идва да замести обичайното за предишни мандати „Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите”. Тези комисии по правило бяха пенкилер и далеч от сериозните проблеми на гражданското участие, а то е един от съществените дефицити на българската демокрация.
Изглежда с новото название на комисията настоящият парламент извежда в приоритет законодателството за референдуми, инициативи и др.
От страна на „Има такъв народ”, които са предложили наименованието, това е разбираемо – тяхната партия беше създадена в резултат и заради национален референдум, който предизвикаха през 2016 г. Присъствието на водещи лица на ИТН точно в тази комисия показва реален ангажимент с проблемите на пряката демокрация у нас. Членове от ИТН са Филип Станев, Ивайло Вълчев, Станислав Балабанов и Тихомир Тенев, а Тошко Йорданов е заместник председател.
Председател на комисията е Цецка Бачкова, депутат от Демократична България/ДСБ с експертиза в социалната област. От ДБ досега не са демонстрирали категорична привързаност към овластяване на гражданите за пряко участие в управлението, дори лидерът Христо Иванов е правил изказвания от типа „референдумите по основни въпроси са кретения”. Въпреки това присъствието в коалицията на безусловен застъпник и експерт в областта на прякото участие като д-р Даниела Божинова, политолог с докторантура точно в областта на пряката демокрация в САЩ, е залог за сериозно отношение към темата. За съжаление обаче Божинова беше поставена на неизбираемо място и не успя да влезе в парламента.
Но в парламента е един от ключовите хора на Христо Иванов – доц. Атанас Славов, конституционалист с траен интерес към темата, който при това доскоро председателстваше и „Институт за пряка демокрация”- София.
Дали Комисията за пряко участие ще свърши нещо полезно в посока демократизиране и разблокиране на неработещия Закон за прякото участие (ЗПУГДВМС) най-напред ще зависи от живота на 46-ия парламент, а след това от волята на председателя и членовете да се заемат с този закон – един от най-недолюбваните от политическия елит.
В България отдавна е време за добри правила за пряко участие, така че най-сетне българските граждани да могат да вземат окончателно решение на национален референдум – нещо, което не се е случвало никога досега, макар че престанахме да бъдем тоталитарна държава преди повече от 30 години
.
Роза Росенова
Снимка: Членове на Комисията за пряко участие / parliament.bg
initiative.bg