Доходите са решаващи за това какво има за храна на масата. Цените на редица храни са твърде високи и много хора не ги купуват или хапват рядко от тях. Най-богатите – 10% от населението, ядат с 28% повече от 10-те процента най-бедни българи, показват данни на Националния статистически институт. Храната на най-заможните съдържа средно по 2465 калории на ден, което е с над 28% повече от калорийното съдържание на прехраната на най-бедните – само 1924 калории на ден, 31,8% от които се набавят от хляб, тестени изделия и брашно.
Заможните ядат по-малко хляб от най-бедните, но хапват повече месо, луканки, сирене, кашкавал, плодове и зеленчуци. Това обаче не значи, че живеят по-здравословно, защото пият и пушат много повече от бедните си съграждани. Най-заможните 10% от населението за година изпиват средно по 47,2 литра алкохол – бира, вино, ракия, уиски и т. н., и пушат по 1310 цигари, а най-бедните – само по 25,3 литра алкохол и 775 цигари. Любопитно е, че в рамките на година и най-заможните граждани и най-бедните са увеличили потреблението на алкохол и цигари. Но ръстът при потреблението на алкохол е по-голям при хората с ниски доходи. Така разликата в потреблението на алкохол между бедните и заможните намалява.
Потреблението на ракия почти не зависи от доходите в домакинствата. Но заможните пият близо четири пъти повече вино и близо пет пъти повече други спиртни напитки, като уиски и водка, от хората с най-ниски доходи, показват данните на НСИ. При потреблението на бира разликата между хора с повече пари и тези с по-скромни възможности са по-малки.
Хората, които попадат в групата с най-високи доходи, ядат средно по 64,6 кг хляб и тестени изделия на година, 67,6 кг плодове и 88,1 кг зеленчуци. А най-бедните 10% от населението за година изяждат средно по 75,2 кг хляб, 34,2 кг плодове и 53,1 кг зеленчуци. С нарастване на доходите на хората през предишни години намаляваше потреблението на хляб, а нарастваше консумацията на плодове и зеленчуци както от заможните, така и от хората с по-ниски доходи. През последната година ситуацията се променя. Хората с високи доходи са намалили потреблението както на хляб, така и на плодове и зеленчуци.
Същевременно хората с най-ниски доходи ядат по-малко хляб, а са увеличили потреблението на плодове и зеленчуци. Данните на НСИ показват, че през последната година хората с ниски доходи са започнали да се хранят по-добре. А хората с високи доходи обръщат повече внимание на качеството на храната, а не на количеството и много от тях вече гледат да не прекаляват с калориите.
За година заможните консумират средно по 39,9 кг месо и 17,8 кг месни продукти, а бедните – 30 кг месо и само 12,9 кг салами, кренвирши, луканки и наденици. Като разликата при консумацията на луканки и филета между най-бедните и най-богатите е близо три пъти.
Заможните хапват 13,3 кг сирене на година, при 9,1 кг за най-бедните. При кашкавала разликата е още по-голяма. Заможните консумират по 6 кг кашкавал годишно, а най-бедните близо два пъти по-малко, или само 3,2 кг. Подобно е положението и при консумацията на масло. Най-заможните хапват средно по 1,8 кг масло на година, а най-бедите само по 0,7 кг. Заможните хапват средно по 3,1 кг шоколад и бонбони на година, а бедните близо три пъти по-малко, или само 1,1 кг.
При консумацията на сланина има малка разлика между бедните и богатите. Но заможните ядат близо два пъти повече грозде и над два пъти повече южни плодове от най-бедните. За сметка на това най-бедните българи ядат повече ориз, боб и леща. Хлябът, брашното, оризът, бобът и лещата осигуряват 37,8% от всичките калории в прехраната на най-бедните, докато тези храни формират само 26,3% от калориите в менюто на най-заможните.
Най-богатите 10% от населението дават за храна 22,5% от всичките си разходи, а само 10,1% от семейния бюджет отиват за наем и плащане на сметки за ток, вода, парно и телефон, показват данните на НСИ. При най-бедните за тези две най-важни пера от семейния бюджет отиват съответно 40,7% и 13,9% от всички разходи. В резултат на заможните семейства остават пари за образование за децата, коли, пътувания и други забавления.
Разходите за храна на човек в семействата с най-високи доходи са средно по близо 390 лв. на месец. А най-бедните домакинства за храна дават по малко над 150 лв. на човек. Това определя и разликата между храните на трапезата на хората с високи и ниски доходи.
Хората с високи доходи могат да си позволят да карат по-хубави и мощни коли като дават 10,3% от разходите си за транспорт, а 8,9% от парите им отиват за свободно време и образование. В семействата на най-богатите дават средно по 1834 лв. на човек за година за свободното си време, култура и за образование, докато най-бедните – само по 88 лв. годишно. Бедните дават за транспорт 4,3% от парите си, а за развлечения, култура и образование остават само 2% от и без това по-тънкия портфейл на семейството.
Най-заможните семейства дават за жилищно обзавеждане и поддържане на дома средно по 1711 лв. на година, а най-бедните над три пъти по-малко – само 476 лв. При разходите за здраве разликата е близо два пъти. Заможните семейства дават за здравето си над 1300 лв. на година, а бедните само 756 лв.
Семействата на най-богатите 10% от население годишно спестяват средно по над 5000 лв., докато най-бедните не могат да спестят почти нищо. Хората с най-високи доходи не взимат най-много заеми, защото в повечето случаи имат достатъчно пари, за да плащат с налични средства. Най-много заеми взимат хората с доходи над средните, но не най-заможните. Хората с доходи малко над средните имат нужда от заеми при покупка на кола, жилище и при основен ремонт, същевременно имат достатъчно високи заплати, за да изплащат кредити. Най-бедните също имат доста заеми, но с тях закърпват текущите разходи в семейния бюджет.
За да влезе в групата на най-заможните 10 на сто от населението, семейство от двама родители и едно дете трябва да имат общо 6105 лв. на месец след данъци и осигуровки. Това означава всеки от родителите да работи за брутна заплата от малко над 3900 лв. на месец. А ако само един от родителите работи, брутната му заплата трябва да е 7300 лв., за да поддържа такъв стандарт на живот.
В семейство с две деца брутните заплати на двамата родители трябва да са по над 5000 лв. на месец, за да влязат в групата на най-заможните 10% от населението.
Най-бедните 10% от българите имат среден доход от 3974 лв. за цяла година, което е около една заплата за хората с високи доходи. Оказва се, че най-бедните преживяват средно с 331 лв. на месец, според данните на НСИ. В групата на най-бедните влизат например многодетни семейства, както и безработни, които разчитат на социални помощи.
В семействата на 10-те процента най-заможни българи 69,6% от доходите са от заплати, 6,9% от доходите са от самостоятелна заетост, а само 14% са от пенсии, показват данните на НСИ. Оказва се, че повечето хора с високи доходи работят на заплата, а много малка част от тях имат собствен бизнес и работят за себе си. Същевременно доходите в тези семейства от социални плащания и пенсии имат малък дял.
При най-бедните 10% от населението картината е различна – само 42,5% от доходите в семействата са от заплати, а 32,6% от доходите са от пенсии. Добавките за деца дават още 4,2% от семейния бюджет на най-бедните, обезщетенията за безработица осигуряват 0,7% от доходите, а другите социални помощи – 1,1% от парите в семейството. Оказва се, че в най-бедните семейства 38,6% от всички доходи идват от държавната хазна. Затова за тях пенсиите и социалните плащания са решаващи за оцеляването им.