Необходими са законови промени, с които да се уреди статутът на националните курорти, категорични са членовете на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА). Чрез подобни нормативни мерки могат да се решат редица проблеми, които пречат за пълното реализиране на потенциала на страната ни като туристическа дестинация е мнението на председателя на национално представената организация с 36 регионални структури Георги Щерев. Според него липсата на подобна нормативна база е причина за отлив на инвестиции и за финансови загуби, които търпят вложените в сектора.
„Със законова промяна е належащо да се приеме 50 на сто от всички събрани местни данъци и такси, концесионни и други туристически такси да бъдат разходвани целево за инвестиции в техническа инфраструктура (ВиК, пътна, почистване и снегопочистване, електрическа), маркетинг и реклама в курортите”, посочва Маргита Тодорова, директор маркетинг и продажби в „Албена” АД.
Според зам.-председателя на БХРА Веселин Налбантов именно лошото управление на инфраструктурата в курортите е причина хотелиерите в Слънчев бряг всяка година да губят стотици хиляди левове от пропуснати ползи. Една част от Слънчев бряг тъне в тъмнина и мръсотия веднага след края на активния летен сезон. „Как да отворим обектите още за Великден, като алеите и общите части не се поддържат”, риторично попита той. И допълни, че хотелиерите от години се борят с безхаберието на държавното дружество, което управлява инфраструктурата в курорта и буквално оставя всеки от инвеститорите да се оправя сам. Източната част на Слънчев бряг, където се намират повечето хотели на първа и втора линия покрай плажа, е в пълен мрак вечер заради спряно електричество, каза Налбантов. И посочи, че западната част на курорта, която се управлява от Община Несебър, няма подобни проблеми. А курортът е един и не е логично да има подобна неравнопоставеност, допълни Налбантов.
Подобни проблеми срещат и хотелиерите в другите национални курорти, посочи Атанас Карагеоргиев, хотелиер от к.к. „Св. Св. Константин и Елена”. „Ние инвестиране милиони в туристически обекти, плащаме данъци, местни такси, всякакви налози и накрая нямаме думата при планиране на курортите, подобряване на инфраструктурата и дори такива на пръв поглед дребни въпроси като извоюването на боклука”, посочи той.
Според споменатите представители на БХРА освен да се уредят проблемите с инфраструктурата, трябва да се улесни и участието на националните курорти самостоятелно и заедно, в панаири, борси, рекламни кампании с щандове, роуд-шоута, пресконференции и др. подобни, за най-доброто представяне на собствения туристически продукт. Както и вътрешният публичен транспорт в националните курорти да бъде изцяло екологично чист и максимално сигурен за живота и здравето на гостите. Необходимо е и да се изгради достатъчен паркинг капацитет за гостите, пристигащи с лични автомобили и цени, съобразени с пазарните.
Необходимо е и да бъде създадена туристическа полиция на пряко подчинение на МВР – методически и функционална със задача опазване на вътрешния ред, сигурност и защита от тероризъм, природни бедствия, противопожарна защита, като едната половина от разходите се поема от националните курорти, а другата – от МВР по община, предлагат още от БХРА.
Темата за националните курорти периодично се повдига от години. През 2022 г. министърът на туризма тогава Христо Проданов изрази личното си мнение, че нормативното регулиране на управлението на националните курорти трябва да стане в отделен закон, който да е подобен на Закона за индустриалните зони. Да се знае кой стопанисва инфраструктурата, кой за какво отговаря, защото размиването на отговорност води до проблемите, които постоянно се създават, каза тогава Проданов, като заяви, че ще се работи в тази посока, но след широко обществено обсъждане заради спецификата на различните курорти.