Македония (на гръцки: Μακεδονία; на македонска литературна норма: Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души. Разположена е на басейните на реките Бистрица, Вардар, Струма, Места, Колудей и отчасти Черни Дрин. Съвременните граници на областта са определени през втората половина на XIX век, понеже през османското владичество и дори в късното средновековие, такава административна единица не съществува, а името ѝ е забравено. Преди Берлинският конгрес в състава на областта са били включвани части от Шоплука като Радомирско, Дупнишко, Кюстендилско и Вранско – като последният град и областта му през 1878 година са предадени на Сърбия, въпреки българското му мнозинство.[1]
Областта е поделена през XX век след разпада на Османската империя между:
- Гърция – Егейска Македония – с 49,7% от територията, разделена в административните области Западна Македония, Централна Македония и Източна Македония и Тракия
- Северна Македония – с 37,4%, обхващаща 93,6% от територията на Вардарска Македония
- България – Пиринска Македония – с 9,9% (област Благоевград и района около село Бараково)
- Сърбия – малка част от Македония – 1,5 % c районите на Прешево и Буяновац на Вардарска Македония
- Албания – малка част от Македония – 1,2 % – областите Голо бърдо и Мала Преспа, както и района на запад и юг от Охридското езеро
- Косово – малка част от Македония – 0,3 % c района на Качаник на Вардарска Македония
Гръцкият просвещенец Атанасиос Псалидас пише в своята „География“ (1818 – 1822):
| „ | Осма провинция е Македония, която е прочута заради Филип и сина му Александър Велики. Сега обаче е жалка, тъй като се населява от долни хора. Районът е богат на зърнени култури, вина, коприна, памук и др. Жителите ѝ са българи, турци и малко гърци и власи, колонисти от Арванития.[2] | “ |
Неофитос Дукас в свое писмо до Кирил VI Константинополски от 1815 година пише, че „българите стигат от бреговете на Истрос, от една страна, до Константинопол, а от друга до Епир и Тесалия“.[3]
През 1861 година английската пътешественичка Мери Аделейд Уокър посещава областта и пише, че открива в неплодородните земи на Македония в районите, обитавани от българи охолство и изобилие.[4]
По данни на английски пътешественици, пътували в Македония в периода 1860 – 1865 г. „мохамеданите се смятат за по-многобройни от християните“ и неравенството в региона е очевидно.[5]
Турски източник, обнародван през 1882 г. в Киев
| българи | турци | гърци | други | общо |
|---|---|---|---|---|
| 1 251 385, | 463 387, | 57 230, | 64 380, | 1 836 382, |
Статистически данни от 1911 г.
В изданието на Енциклопедия Британика от 1911 г. са посочени следните статистически данни за населението на Македония:
- Българи: 1 150 000, от които, 1 000 000 православни и 150 000 мюсюлмани
- Турци: 500 000 (мюсюлмани)
- Гърци: 250 000, от които 240 000 православни и 10 000 мюсюлмани
- Албанци: 120 000, от които 110 000 мюсюлмани и 10 000 православни
- Власи: 90 000 православни и 3000 мюсюлмани
- Евреи: 75 000
- Цигани: 50 000, от които 35 000 православни и 15 000 мюсюлмани
- Общо 1 300 000 християни (почти изцяло православни), 800 000 мюсюлмани, 75 000 евреи, или общо 2 200 000 души население за цяла Македония
Българите в днешно време
Официално според властите на Северна Македония по преброяване в 2002 г., като българи се определят малко повече от 1400 души, но над 70 000 македонци са получили българско гражданство на базата на деклариран български етнически произход до 2017 година,[7] а десетки хиляди други граждани на Северна Македония са подали молби за българско гражданство, които все още не са удовлетворени.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%28%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%29
Скопие и етническият състав на населението му в края на XIX век
Васил Кънчов (1862 – 1902)
Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало
Население
Град Скопие има сега според турските книги 4474 къщи, 1550 дюкяна, 50 фурни, 45 ханища и 3 бани. Той се дели близо на 60 малки улици. От къщите 2336 са турски, 1687 — български, 240 — цигански, 100 — еврейски, 60 — влашки, 17 — гръцки, 15 — албанско-католишки, 6 — черкезки и 13 — разни западноевропейски. Според къщите приблизително може да се пресметне числото на населението. Обикновено в Турция се смята за градските къщи по 5 души жители на всеки турски дом и по 6 на християнски дом. За Скопие тия числа са малки. Понеже разширяването на града е спряно от разни страни, затова тук се срещат много често по 2 семейства в един дом. Ето защо ние смятаме тук на турски къщи по 6 жители, на християнски по 7 души и на цигански и еврейски къщи по 8 души, понеже циганите и евреите живеят още по-стеснено от християните. Според таково пресмятване в гр. Скопие има:
А заедно с постоянния военен гарнизон градът ще има около 35 000 граждани.
Турското население е най-многочислено в града. Преди време то е било много по-преодоляюще, отколкото е сега, понеже тогаз българският елемент е бил нищожен по число. Това население не се състои от чисти турци, а има в него голям примес арнаути. Тия две народности в Скопие не могат да се отделят, понеже арнаутските семейства са се слели с турските и бързо са усвоили турския език. Вероятно е, че 1/3 от мохамеданското население на града е от арнаутско произхождение. Турците живеят повечето в отделни махли, които захващат 2/3 от целия град, понеже имат големи дворове.
Българското население сега държи второ място сред турците, но то много бързо расте и не ще да е далеч времето, когато ще достигне и замине турското. Увеличаването на българската маса става по две причини: едно от по-силното разплодяване, а друго от наплив на преселници. Незавидното положение на българите в Тетовската каза, гдето са много притеснени от арнаутските си съседи, и лошавото икономическо положение на българското население в скопските чифлици кара много семейства да се преселват в Скопие. Новите преселници от скопските чифлици идат главно от прековардарската част на града, която в последните 10—15 години се удвои. Главни спънки на преселяването е сега това, гдето разширението на града от юг е спряно от турските гробища и желязната линия. Селяните, които идат в града, продължават да се занимават със земята и имат нужда от по-широки дворове по края на града.
По-старите български жители на Скопие живеят в махлите около устието на Серава, между чаршията и българската черква «Св. Богородица». Това е «Варошът» с еснафската и търговска класа. Тук се срещат по-хубавички къщи, обикновено двукатни. Тук е българската митрополия, гръцката митрополия и главните български училища. Улиците имат калдъръм и изглеждат по-чисти. В по-северните квартали на града Топхане и Чаир живеят земледелци и занаятчии, преселени от околността около началото на днешното столетие. Между тях и Варошът стоят гъсти турски улици, през които минаването много пъти е мъчно поради безпокойствия от страна на малки турчета. В Каршияка преобладава българско население, чисто земледелческо и скоро преселено от полето. Тук жените още носят своята селска руба. Най-източната част от тоя квартал е населена с турци мухаджири (преселници) -https://bulgarianhistory.org/skopie-etnicheski-sustav/
Коментар на „Авантаж“ : Някъде срещнахте ли народност или етнос – македонци ?!! И как това коминтерновско понятие се появи в световната история вместо българи и защо днес тези произлезли от българите хора не искат да впишат в конституцията си българите … Европа не може да приеме това …