Недялко Йорданов
Сякаш съм предчувствал какво ще ни се случи, за да осъзнаем цената на човешкия живот.
ЖИВЕЙ!
И трябва нещо да се случи…
Илюзийо, прости!
И най-внезапно да научиш
какво си всъщност Ти.
Създаден от велика тайна…
От Евиния грях…
Една прашинчица случайна
в космическия прах.
Дали е нужно да го знаеш…
Защо ти е това?
Живей си… Весел и нехаещ
със всички сетива.
И всеки ден се изненадвай…
Живей го като нов.
Люби… Разлюбвай… И се радвай
на всякоя любов.
Живей… Животът е безкраен…
И лично си е твой…
Тук само… На безсрочен наем…
Във лодката на Ной…
И трябва нещо да се случи…
Не трябваше… Но знай…
Животът е случаен случай
и всъщност има край.
И безвъзвратно ще изчезнат
ръце… очи… уши..
Там, във космическата бездна…
Но ти не се плаши.
Напротив… Време беше… Нека
Това го проумей…
Нетрайно нещо е човека.
И затова живей…
Живей усмихнат… Силен… Ярък…
Живей!..Какъв разкош!
И всеки ден ти е подарък…
И бонус всяка нощ.
Фейсбук