При продължаващо бездействие на прокуратурата, на полицията, на местната и на централната власт не ни остава нищо друго, освен да се въоръжаваме

„Патриотизмът е последното убежище на негодника.“ Самюел Джонсън

Васил Данов, priorities.bg

Добрич посреща гостите си, потънал в зеленина, с епичното спокойствие на дъхавия чернозем и на добродушните трудолюбиви хора. В центъра са разлепени афиши, които от името на Община Добрич и на Съюз „Истина” канят граждани и гости да участват в среща с автора и в дискусия за книгата „Патриотични уроци” от Александър Йорданов.

Кметът на общината Йордан Йорданов и представителят на Съюз „Истина” Георги Чунчуков ни уверяват, че са взети мерки да не се повторят изстъпленията от 7 март, когато група хулиганстващи русофилистични рокери от Варна се бяха опитали да разтурят обсъждането на книгата „Измамата „Сан Стефано” и да прибягнат до физическа разправа с автора Иво Инджев.

„Полицията е предупредена. Знаем си урока“ – казва кметът.

Във фоайето на регионалната библиотека „Дора Габе” дойдоха близо 80 души. Някои си купиха книгата на място, други бяха чели отделни текстове в социалните мрежи. Дългогодишни членове на СДС изявиха желание да разговарят с Ал. Йорданов за предстоящите избори за Европейски парламент.

В началото на срещата се оказа, че имаме неканени гости. Някой бе пуснал в сградата лица от други градове, без покани и без намерения да спазват предварително обявения дневен ред. Скоро разбираме, че лицата са организирана група, ръководена от небезизвестния Костя Копейкин, председател на някаква политическа партия с незначителна членска маса и с глобални претенции да раздава вселенско правосъдие.

„Гостите” не позволяват да бъде прочетен заключителният урок от обсъжданата книга, който носи символичното заглавие „Покаяние”. Авторът свързва днешния ден на България с проклятието на сталинския режим и с отречения от Европа и от европейска България комунистически строй.

Но групата на товаришч Копейкин е на друго мнение.

– Лъжа! Лъжа! Това не е истина! Представете документи!

– Лъжец! Предател! Защо предаде СДС?! Защо предаде България!? – скачат от три страни „мирните граждани” и размахват ръце срещу Александър Йорданов.

– Комунист! Предател! Комунист! – крещят членове на групата на възраст от 25 до 40 години с вида на мутри в почивен ден.

– Недей да лъжеш! Никога не съм бил член на БКП! – кипва Ал. Йорданов, който с микрофон в ръка се опитва да води литературен диалог.

– Йорданов, дръжте се прилично! Говорете на „Вие”! Културните хора говорят на „Вие”! – врещи Костя Копейкин.

Със скръстени на гърдите ръце Копейкин се опитва да ръководи събранието, да поставя въпроси и да отнема думата на онзи, който не му харесва. Висок индивид с голобрадо лице и немутирал пубертетен глас, Копейкин явно има недостиг на мъжки хормони, които компенсира с непредизвикана агресия и заплахи за „народен” съд. Около него се върти някакъв тип с вида на бияч, който като вестоносец разнася указанията на тартора до участниците в масовката. Щом им пошушне нещо, те веднага сменят темата, като често пъти започват да викат нещо, обратно на онова, което току-що са скандирали.

– Защо предадохте СДС, бе?! Защо се съюзи с комунистите от ГЕРБ! – крещи с треперещ глас мъж с кръвясали очи и размахва цветен плакат с надпис „Грантоядите вън от България!” За грантояди се смятат всички, които не принадлежат към групичката на Копейкин.

– Имало ли е турско робство, Йорданов?! Имало ли е турско робство!? Турско робство имало ли е ?! – пуска латерната си „лидерът”.

– Национални предателиии! – ревват съмишлениците му от двата фланга.

– Кой уби ястребинчетата, бе?! Кой уби ястребинчетата! – пищи истерясала стрина с излъчване на пациентка, изгубила рецептата си за успокоителни.

– Стига с тия ястребинчета! – ядосва се досега спокоен добричлия. – Не знаеш ли кой ги е убил?! Да не би да е Александър Йорданов?!

– Не обиждай жената, ей! Не обиждай жената! – влиза в ролята си Костя Копейкин.

Александър Йорданов не им остава длъжен. Когато виковете поутихват, обяснява основните идеи в книгата си и припомня на кресливите „читатели”, които твърдят, че не са чели книгата и никога няма да я прочетат, да зададат въпрос или да направят смислено изказване, ако имат какво да кажат. Ако някой пък е толкова интелигентен и писмовен, би могъл дори да напише своя творба, трилогия или поредица, да развие теми и идеи, с които да обори опонентите. Не му дават да довърши мисълта си.

– Представете документи, Йорданов! Представете документи! Не лъжете, Йорданов! Не лъжете българския народ! – подхваща Копейкин, който се опитва да говори от името на целокупния български народ. До края на събитието въпросният индивид така и не представи надлежно заверено пълномощно, че има правото да представлява българския народ.

– Историк ли сте, Йорданов, историк ли сте?! – ехидно пита Копейкин и пресилено се кикоти.

– Да, историк съм – отговаря Ал. Йорданов. – Ако бяхте отворили книгата, щяхте да видите, че вътре пише : „доктор по литературна история”.

– Имало ли е турско робство, Йорданов! Защо предаде СДС?! Защо предаде България! – продължава словесната канонада.

– Абе ти си политически труп, бе! Жалко, че комунистите не те очистиха! – кряска най-настървеният биопродукт на социализма и се втурва заплашително срещу Ал. Йорданов.

Георги Чунчуков препречва пътя му и онзи се прави, че е бил възпрян в последния миг, преди да нанесе юмручен удар на „предателя”. В този момент някой от хулиганите блъска и събаря цял пакет от книги, подредени върху масата за продажба. Уж неволно.

– Защо продавате България на американците?! Вън американските бази от България! Защо американците не плащат за четирите бази, с които са ни окупирали! – запява друга песен агитката, след получаване на нови инструкции.

– Ти кога за последен път си виждал жив американски войник в България? – питам кресльото, който се оказва най-близо до мен, но той няма намерение да ми дава обяснения.

– Я млъкни бе, келеш! – кипва жена на средна възраст. – Не съм дошла да те слушам теб! Разкарай се оттук, келеш такъв!

– Госпожо, с Вас ще се видим в съда! – отговаря й Костя и обяснява, че имал конституционно право да присъства на публични места и да участва в дискусии.

– Стига вече де?! Докога?! – започват да се обаждат инак кротките добричлии, които за втори път стават свидетели и жертви на подобно нашествие.

Чак тогава забелязвам, че покрай нас кротко стоят униформени полицаи и с интерес наблюдават свадата. Вътре в сградата на регионалната библиотека. Имали указания да се намесят само при физическа разправа. Според шефовете им словесната агресия не попадала в обсега на Наказателния кодекс и на Закона за събранията, митингите и манифестациите.

От първия ред на слушателите кметът Йорданов ни маха да продължаваме „обсъждането”, без да обръщаме внимание на провокаторите. Но при подобни крясъци не е възможно нито обсъждане на книга, нито разговор за предизборната стратегия на СДС и ГЕРБ.

Копейкин има стари сметки за уреждане с общината и с добричката общественост. Преди около две години сегашният кмет Йордан Йорданов го е уволнил от длъжността „директор на Регионалния исторически музей”. Бившият директор, чиято основна специалност е „етнография”, води съдебни дела, но ги губи и сега за втори път се опитва да вземе политико-хулигански реванш срещу Община Добрич.

След час и десет минути истерични викове и обиди Ал. Йорданов благодари на домакините за сърдечното посрещане и обявява срещата за приключила. Болшевишките хунвейбини се събират встрани от основната публика и започват да привикват или да искат обяснения от онези добричлии, които по-яростно са се противопоставяли на провокациите им. Неколцина хулиганчета започват да разясняват позициите си на полицаите, които ги слушат с интерес. Като няма екшън, поне да повишат литературната и политическата си култура.

Кметът Йорданов си тръгва, като ни уверява, че полицията ще се погрижи да не станем жертва на нападение извън сградата. Благодарим му за посрещането и че се разминахме без бой.

Останала без слушатели, агитката на Копейкин се опитва да изпълни химна на Република България. По-фалшиво и некадърно пеене не бях чувал.

След официалния край на „дискусията” Александър Йорданов повече от половин час раздава автографи и разговаря с читатели, които не бяха успели да се включат в „обсъждането”. Деветдесетгодишен господин, доскорошен председател на Радикалдемократическата партия в Добрич, поиска да му обяснят накъде вървим и защо все още стават подобни аномалии в град като Добрич.

– Извинете за скандала! Уж бяха взели мерки след нападението срещу Иво Инджев, но пак я оплескахме! – обясняват ветерани на СДС, които познават Ал. Йорданов от изборите за Велико народно събрание.

В осем часа ни предупреждават да напуснем сградата, защото по предварително обявения регламент дискусията би трябвало да трае два часа. Офицери от полицията ни съпровождат до колите. Поднасяме благодарности, че засега сме читави, и обещаваме да гостуваме отново, след като местната власт и полицията се запознаят със съответните закони.

Нямам обяснение защо след 7 март, когато рокерска сган, имитираща путинските „Нощни вълци” и ръководена по телефона от Копейкин, се е опитала да провали обсъждането на книгата на Иво Инджев, на 16 април и полиция, и местна власт отново допуснаха подобна вакханалия. Тогава полицията е извела навън най-буйните хулигани и разговорът е продължил в нормално русло.

Ето какво казва Законът за събранията, митингите и манифестациите:

„Чл. 9. (1) Организаторите на събранието или митинга вземат необходимите мерки за осигуряване на реда при провеждането му.

(2) Кметът на общината съдейства за нормалното протичане на събранието или митинга, а по искане на организаторите – и за осигуряване на помещение.

Чл. 10. (1) Събранието или митингът се ръководи от организаторите, подписали уведомлението по чл. 8, ал. 1.

(2) Участниците в събранието или митинга са длъжни да спазват указанията на организаторите по ал. 1 за запазване на реда.

(3) От събранието или митинга се отстраняват лицата, които с поведението си пречат за провеждането му, грубо нарушават обществения ред, както и лицата, посочени в чл. 6, ал. 1.

Чл. 14. (1) Граждани и длъжностни лица, които нарушават установения ред и гаранциите за организиране и провеждане на събрания, митинги или манифестации, се наказват с глоба от 50 до 300 лв., ако не подлежат на по-тежко наказание.

(2) Нарушенията се установяват с актове на длъжностни лица, определени от кмета на общината.

(3) Наказателните постановления се издават от кмета на общината и могат да се обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 174а. (1) Който с насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин разтури или попречи да се проведе събрание, митинг или манифестация, допустими по Закона за събранията, митингите и манифестациите, се наказва с лишаване от свобода до две години.

§ 3. Изпълнението на закона се възлага на кметовете на общини.”

След като бе нападан словесно и заплашван с физическа разправа, Иво Инджев написа в блога си:

„Хулиганите в Добрич си бяха разпределили репликите тъкмо с такава цел, за да ме накарат да им се оправдавам. Един крещи с (абсурдния въпрос) дали съм историк (какъвто всъщност наистина съм по образование), а други се опитват да го надвикат да кажа колко ми плащат американците, дали уважавам българските герои, дали няма утре да кажа нещо гадно за Левски, защо мразя България и прочее…

ДАНС отдавна трябваше да започне разследване на руската агентура, криеща се зад русофилството, източниците на финансиране и т.н., срещу т.нар. професори по история, ходещи често на гости в руското посолство”.

 

„Макар и след четвърт час, с присъствието си полицията помогна да осъществя идеята, заради която бях официално поканен от общината в Добрич: да представя книгата си и да се срещна с хората, които желаят среща с автора, а не саморазправа с него.

 

Превъзбудените от “голямото геройство” на хулиганите драскачи в интернет обаче се радват, че съм бил унижаван и предлагат “подвигът” на глутницата от Добрич да бъде доразвит. Само не могат да се разберат точно дали трябва да бъда разстрелян, както откровено предложи един истерик (наречен “трансилванец” от местен гражданин), да бъда обесен или изгорен заедно с книгите ми (последното предложение е подписано поименно в едни добрички сайт от местна фанатичка)”, пише след „срещата от третия вид” Иво Инджев.

Нали забелязвате един и същ почерк на един и същ извършител на агресия срещу двама изтъкнати български интелектуалци? В същия град, в същата библиотека. С времева разлика от 40 дни. Цели 40 дни.

Възмутен от участието на Костя Копейкин в митинг на БСП редом с Корнелия Нинова, главният редактор на сайта „Поглед.инфо” Румен Петков пише: “Костадинов е от фанатичните привърженици на провеждането на Луков марш, тоест спокойно с тази си позиция той се самопричислява към националфашистите, които често зад национализма се опитват да прикрият най-обикновена ксенофобия, тесногръдие и исторически ревизионизъм”.

На следващия ден след изстъпленията на путинистката сган уважаваната добричка юристка адвокат Детелина Симеонова заяви по един от местните телевизионни канали, че подобни нашествия са срам за обществеността в Добрич и че деянията на шайката, предвождана от „историка” Копейкин, попадат под ударите на чл. 325 от Наказателния кодекс. Главна вина носи ръководството на Регионалната дирекция на МВР, което не е взело необходимите мерки, предписани от закона.

Шайката на Копейкин предварително пусна в социалните мрежи заплахи срещу Ал. Йорданов и закани, че пак ще дойде в Добрич и ще провали премиерата на книгата му, както вече е сторила с Иво Инджев. Какво още бе нужно на родната полиция, за да ни опази от червено-кафявите хулигани?

Чл. 325. (1) от Наказателния кодекс гласи:

„Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание.

(2) Когато деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, или когато то по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм или дързост, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(4) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е: по ал. 1 – лишаване от свобода до три години; по ал. 2 и 3 – лишаване от свобода от една до пет години”.

Че те законите ни не били толкова лоши! Само да има кой да ги прилага. Според адвокат Симеонова след второто „пришествие” на хулиганстващите съветофили е необходимо прокуратурата да се самосезира и да извърши съответните процедури. Още повече, че „свръхинтелигентните” копейкаджии подробно документираха изпълненията си в регионалната библиотека „Дора Габе” и пуснаха записа в социалните мрежи. Записът представлява сериозен саморазобличителен материал, който би могъл да бъде твърде полезен за следствието и прокуратурата. Стига да поискат да се запознаят със съдържанието му.

Кметът Йордан Йорданов също би могъл да изпълни правомощията си, като заведе дела или сезира прокуратурата за серия от нарушения на обществения ред и за групово хулиганство с политически подбуди.

При продължаващо бездействие на прокуратурата, на полицията, на местната и на централната власт не ни остава нищо друго, освен да се въоръжаваме и при следващи „литературни” дискусии да водим повече от онези яки момчета с дебели вратове, които първо бият, а после питат.

Съвсем по европейски.

И във Варна балотажът е между русофили, Копейкин е фаворитът на руското посолство